Договор за потребителски заем, сключен между гражданина Ю.И.И. и Ти Би Ай Банк беше обявен за недействителен по причини, по които обикновено договори в съда губят фирмите за бързи кредити. Случаят е още едно потвърждение на правилото, че преди подписване на какъвто и да е договор всичко трябва да се чете много внимателно и да се вниква в условията преди да бъдат приети, а не след това.
Конфликтът започва след сключването на договор на 16 декември 2022 година. Ищецът е получил кредит от 10 000 лева, към който обаче е добавена застрахователна премия в размер на 2987,62 лева. Така общият размер на заема е нараснал на 12 987,62 лева, а крайната сума за връщане - на близо 20 000 лева (19 947,95).
Потребителят твърди, че макар в договора застраховката да е описана като незадължителна, тя фактически е била условие за отпускане на парите, тъй като е била предварително изчислена и включена в главницата по погасителния план.
Посочва се липса на яснота кои точно компоненти формират обявения ГПР от 34,24%.
Погасителният план не е съдържал изискуемата по закон разбивка за всяка вноска, показваща колко от нея отива за главница и колко за лихва.
От Ти Би Ай Банк оспорват иска като неоснователен, заявявайки, че договорът е съставен по ясен и прозрачен начин, спазва всички законови изисквания и позволява на потребителя да се ориентира в задълженията си.
Съдът не приема защитната теза на банката. В мотивите си магистратите подчертават, че ГПР е основен ориентир за потребителя и неговото изчисляване трябва да е абсолютно прозрачно.
В договора ГПР е посочен само като „абсолютна цифрова величина“, без да са изброени отделните компоненти и разходи, които го формират. Не е ясно дали в него са включени и застрахователните премии.
Според съда не е достатъчно разходите (лихва и такси) просто да са споменати някъде в документа. За да е валиден договорът, той трябва ясно да посочва кои точно от тях влизат във формулата на ГПР.
Тъй като тези изисквания са задължителни, тяхното неспазване води до пълна недействителност на договора.
В резултат на решението, договорът се счита за недействителен. Според практиката на Съда на ЕС в такива случаи потребителят дължи на банката само чистата главница на заема, без да плаща лихви и други допълнителни разноски.
Освен това Ти Би Ай Банк е осъдена да заплати на Ю. И. И. сумата от 1647,92 лв. (842,57 евро), представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване.