„Убедено твърдя, че в България такова нещо никога не е правено и действително мога да заявя, че това е едно много високо произведение на изкуството, защото то е красиво, то е въздействащо“, отбеляза доц. Чобанов. По думите му е особено ценно това, че авторът е използвал народната топонимия на Витоша – имената, дадени от самите софиянци, които са се запечатали в нашата културна памет.
Според него, в известен смисъл раждането на идеята за това произведение може да се свърже още с цар Фердинанд. В Музея за история на София се съхранява един безценен паметник - „Златната книга на София“ и първото посвещение към софиянци, на първата страница, е именно от тази наш владетел, който сравнява планината Витоша с един Божи дар за София и нейните хора и ни пожелава да бъдем достойни за този него и всичко, което природата ни е изсипала над обичания ни град, обясни доц. Чобанов.
"Когато булевард „Витоша“ се превърна в пешеходна зона и хиляди хора започнаха ежедневно да минават оттам, се появи необходимостта пространството да бъде обживяно чрез изкуство. За нас, археолозите, най-ценно и важно е това, което ще намерят нашите колеги след хиляда години“, каза с усмивка той.
"Боян Добрев е водещ монемунталист в България и е автор на много такива инсталации, знаете - и в Софийското метро има няколко знакови негови произведения, и на Централна гара. Толкова са много, че ако започна да ги изброявам, няма да ни стигне времето", посочи зам.-министърът на културата.
„Тук ще остане за нашите деца и внуци едно забележително произведение, което ще събужда отново и отново интереса към Божия дар на софиянци, както го е нарекъл Фердинанд“, каза още Чобанов. По думите му е крайно време да се появи регламент в законите на страната, който да задължава всички нас, във всички публични пространства - било частни, държавни или общински, да се влагат елементи на изкуството. Зам.-министърът уточни, че това се нарича естетизация и е част от превръщането ни в по-добри хора.
Проектът с размери 7,5 на 7,5 метра е посветен на София и ролята на Витоша в столицата. Това е първата мозайка в България, правена с техниката „водно рязане“, а суровините са намирани трудно, част от тях са доставени от Италия и други страни.