Едва на 19 години пианистката Ева Гарет вече има впечатляваща международна кариера, която ѝ отрежда място сред най-ярките млади таланти на класическата сцена. Ученичка на Михаела Замфиреску в Националния колеж „Джордже Енеску“ в Букурещ, тя свири на пиано от петгодишна възраст и е носител на десетки първи награди от национални и международни конкурси.
Ева е най-младият лауреат на престижната награда „Златна лира“ на Националната музикална олимпиада в град Сучава ( Румъния), както и единственият румънски пианист, отличен на Международния конкурс за млади пианисти в Етлинген (Германия). Сред нейните международни успехи са награди от Прага, Испания, Германия, Москва и Букурещ.
Още на 11 години тя дебютира като солист с оркестър, а днес зад гърба си има участия с водещи филхармонии и диригенти в Румъния и Европа, концерти на сцените в храма на музиката и културата в Букурещ - Румънския атенеум, в Радиозалата на румънската столица, в Московския международен дом на музиката зала „Светланов“ и задгранични турнета.
На 22 януари тя ще дебютира на българска сцена в зала Филхармония под диригенството на Укки Сачедина, където съпроводена от Русенска филхармония ще изпълни Концерт за пиано и оркестър №1 в си бемол минор на П.И. Чайковски. В интервю с Диана Димитрова Ева Гарет разказва за пътя си от дете-чудо до зрял музикант, за сцената като призвание, за вдъхновението и мечтите, които я водят напред.
- Здравейте, Ева! Добре дошла в Русе! Щастливи сме, че ще имаме удоволствието да ви чуем на сцената в зала Филхармония след броени дни. Концертирала ли сте в България и по-специално в нашия град досега?
- Благодаря ви много за топлото посрещане! Наистина се радвам да дойда в Русе. Не съм свирила в България преди, това ще е дебют за мен на русенска сцена. Чувала съм прекрасни неща за русенската публика и силните музикални традиции тук, така че с нетърпение очаквам този концерт.
- Как започна пътят ви на пианист и вие ли избрахте пианото за свой инструмент?
- Пътят ми като музикант започна, когато бях на четири или пет години в детската градина. Бях много амбициозно дете и исках да се занимавам с всички извънкласни дейности, но в крайна сметка пианото беше единственото, на което се спрях. Чувствах се естествено и беше някак лесно за мен да свиря. Учителката каза на родителите ми, че имам перфектен слух и че трябва да обмислят музикален път за мен, което за щастие те и направиха. Изобщо не се чувствах притисната, просто знаех, че това ще бъде моят път и бях щастлива от решението си.
- Често ви определят като дете-чудо по световните сцени, а сега вече сте артист с натрупан опит. В подобни моменти се сещам за Моцарт и неговата история като детето-чудо. Това може да бъде доста изтощаващо като очаквания на по-късен етап. Как се освобождавате от този етикет и какво означава за вас зрелостта на сцената?
- Първо, никога не съм се възприемала наистина като дете - чудо и не ме е интересувал особено този етикет. Още от ранното си детство си мислех, че просто трябва да се съсредоточа дълбоко върху музиката, да работя върху себе си и да се опитвам да се усъвършенствам всеки ден. Мисля, че част от зрелостта на изпълнителя, е да отдели себе си и своя образ от музиката, превръщайки се в посланик на историята на композитора. Това е много безкористна работа. Музиката е огледало, което отразява вътрешния свят на композитора.
- Първият клавирен концерт на Чайковски е една от най-мащабните и емоционално наситени творби в клавирния репертоар. Как се промени вашето усещане за този концерт през времето, в което го изпълнявате, и какво ново откривате в него днес?
- Не мисля, че възприятието ми се е променило драстично през годините. Целта ми винаги е била да разбера намеренията на композитора, което си остава същото. Това, което се промени, вероятно са артистичните ми способности, които, разбира се, се разгръщат естествено, докато човек расте в живота.
- Концертът на Чайковски изисква не само виртуозност, но и огромна вътрешна сила и драматизъм. Кой момент от творбата усещате като най-личен и защо?
- Едва ли бих могла да избера само един или няколко момента от тази гениална творба на Чайковски, всичко е голяма история и всяка част е еднакво важна за мен. Но може би, ако трябва да спомена един момент, в който винаги се чувствам въодушевена, това би било, разбира се, началото на първата част. Тя е невероятно грандиозна и мигновено разпознаваема, монументална, пълна с очакване и напрежение, наистина емблематична.
- Как се подготвяте психически и емоционално за едно толкова голямо и трудно произведение като Първия концерт на Чайковски?
- Винаги обичам да се вдъхновявам, слушайки други произведения на Чайковски, които определено могат да се разпознаят в концерта: балет, опера, симфонии... опитвайки се да се настроя правилно. И разбира се, много упражнения и мислене.
- В тази програма младостта е силно подчертана – както чрез вашата поява, така и чрез младия диригент Укки Сачедина. Какво е за вас усещането да споделяте сцената с диригент от вашето поколение?
- Понякога възрастта е просто число! Но това, че сме на почти една и съща възраст, ме улеснява да споделям мислите и идеите си. Най-важното е съвместимостта и откритостта, които мисля, че и двамата притежаваме. Искрено съм благодарна, че получих тази покана от Укки Сачедина и с нетърпение очаквам да се изявим заедно!
- Русенската публика е известна със своята взискателност и топло отношение към артистистите - музиканти. Какво очаквате от срещата си с нея и какво бихте искала тя да отнесе със себе си след концерта?
- Бих искала публиката да прекара една прекрасна вечер, свободна от притеснения, да бъде с отворено съзнание, да се остави да бъде погълната от красивата програма на този концерт и да отнесе красиви спомени със себе си.
- Ако трябва с едно изречение да поканите публиката на този концерт, как бихте описала преживяването от гледната точка на солиста на сцената?
- Това ще бъде интензивно и сърдечно пътешествие през страст, уязвимост и красота – споделени открито между сцената и публиката в залата. Заповядайте да го преживеем заедно!