Българската народна банка изтегля от обращение банкнотите от 5000 лева с лика на Христо Ботев. На тази кратка, но озадачаваща обява попаднахме при преглед на вестник „Русенска поща“ отпреди век, от февруари 1926 година.
Веднага възникна въпросът - защо се изтеглят и какви са тези банкноти?
Любопитството ни накара да прегледаме броевете на същия вестник от последните седмици преди съобщението и се оказа, че темата е вълнувала читателите още в края на 1925 година.
Зад сухото, безстрастно и безлично изречение „Кметството оповестява, че пет хиляди левовите банкноти с лика Хр. Ботев се изключват от обращение...“ се крие една от най-големите фалшификаторски афери в историята на Царство България, а вероятно и на целите Балкани.
През 1924 година, в условията на тежка икономическа криза след Ньойския договор, в България не достигат парични знаци в обращение. Държавата е принудена да реагира бързо и се взема решение да бъдат отпечатани банкноти с номинал 500, 1000 и 5000 лева. За да спести средства, Българската народна банка отпечатва само последните, при това необичайно - в Държавната печатница. Само за 45 дни банкнотите са готови и през октомври 1924 година първите серии са пуснати в обращение.
Тези пари са исторически -
за първи път в историята на българското парично дело върху банкнота е отпечатан портрет на реална историческа личност
Изборът пада върху великия поет и революционер Христо Ботев, а новите банкноти бързо получават прозвището „ботевки“. Високият им номинал обаче, необичайният външен вид и ограниченото разпространение - почти изцяло в столицата, ги правят непознати за широката публика и трудни за разпознаване. Именно това се оказва решаващо и доста примамливо за хора с нечисти помисли.
Още през следващата година група фалшификатори решава да се възползва от ситуацията. За да се сдобият с необходимата техника и качествена хартия, двама от тях заминават за Виена. Некомпетентността им в печатарското дело стига дотам, че начинаещите престъпници публикуват обява в местен вестник, с която спешно търсят инженер-експерт. Това безразсъдство обаче не остава без последствия.
Ключов момент в цялата история остава поведението на касиер в столичната Народна банка. В края на октомври 1925 година неизвестно лице му предлага да замени сумата от 15 000 000 лева в банкноти по 5000 срещу 11 000 000 лева в банкноти по 500. Огромната разлика събужда подозрение у дългогодишния чиновник и той сигнализира полицията.
Полицейският апарат е задействан на широк фронт
В началото на ноември 1925 година започва наблюдение над все повече заподозрени лица. Кулминацията настъпва на 16 ноември 1925 година, точно в 9 часа вечерта, когато в къща в квартал „Лозенец“, тогава описван като „край София“, са извършени арести. Там е открита усъвършенствана печатарска машина, специални мастила, качествена хартия и първите 200 връзки вече отпечатани банкноти. Използвани са и валяци за изкуствено състаряване на парите, за да изглеждат те употребявани и автентични. По данни на полицията фалшификаторите са произвели и други 19 милиона лева в банкноти, но са ги унищожили като негодни. Открита е и подготовка за печат на гербови марки.
Първоначално са арестувани 17 души, сред които и двама германци, единият от които инженер и вероятен специалист в производството. Разследването обаче тепърва започва. Скоро е арестуван и главатарят на групата, заловен във влак при превоз на допълнителни материали. Открита е кореспонденция, която разкрива подробности за намерения на бандата. Установено е още, че са били
привлечени и големи търговци, които да разпространяват банкнотите
На следващия ден, с помощта на германския инженер, полицията открива още две печатни машини, материали и клишета, а броят на арестуваните нараства на 25 души. Аферата вече се обсъжда открито, като дори временно е спряно приемането на 5000-левовите банкноти. При възобновяването му те се приемат само срещу подпис и адрес на вносителя.
На 21 ноември 1925 година началникът на полицията в София, Иван Ковачев, обявява, че са арестувани още двама души и че цялата банда е заловена. Конфискувани са една машина за печатане и три машини за изработка на луксозна хартия от парцали, както и клише за 100-доларова банкнота. Смята се, че идеята за аферата е възникнала още през 1923 година. Два дни по-късно, на 23 ноември 1925 година, в Борисовградско, днешния Първомай, са открити документи, свързани със случая, а в Плевенско са задържани още „неколцина съучастници“. Общият брой на замесените достига 35 души.
На 24 ноември са заловени и 510 килограма луксозна хартия, предназначена за печат на доларови банкноти. Следствието е към своя край, а Министерството на правосъдието вече предвижда промени в закона, според които за фалшифициране на банкноти ще се налага наказание от 15 до 20 години строг тъмничен затвор. Все по-често се говори, че това е най-голямата подобна афера на Балканите.
Случаят стига и до Народното събрание.
Русенският депутат Петър Бъклов иска обяснения
от финансовия министър Петър Тодоров (правителството на Ал.Цанков-2). Официалната позиция е, че фалшиви банкноти не са били пласирани в страната. В Бургас се говори за открити няколко такива, но това така и не е потвърдено официално.
На 30 ноември 1925 година група полицаи заминава за Виена, тъй като се предполага, че там може да се намират главните организатори. Десет от заподозрените впоследствие са освободени, а останалото вече е известно. Любопитен детайл е, че вестникът, позовавайки се на „добре осведомени лица“, допуска и намеса на Москва, целяща чрез масово печатане на банкноти да обезцени българската валута и да предизвика финансова катастрофа.
Оповестени са имената на „съзаклятниците“, направили са самопризнания, има поне 5 чужди граждани, очакват се и екстрадиции от чужбина, както и хора от разни градове в страната. Главен организатор е Никола Пецов от София, негов пръв помощник е цинкографът от Държавната печатница Хайнрих Фехер. Естествено, има и русенска връзка - Никола х. Николов от банка „Елдорадо“, намираща се на ул. „Княжеска“, е „финансирал“ операцията и е опитвал да пласира фалшификатите.
„Едно лице“ от Берлин е идвало в Русе с Пецов, тук са ставали разискванията и е било решено фалшифицирането на долари и „ботевки“
Финалът на историята идва на 11 февруари 1926 година, когато в обращение са пуснати нови 5000-левови банкноти с лика на Царя, а на гърба с изображение на храм „Александър Невски“, но този път отпечатани в Лондон. Така приключва кратката, но бурна история на „ботевките“ - банкнотите, които се превръщат в символ на най-голямата фалшификаторска афера в Царство България.
Б.а. Материалът е базиран на информация от вестник „Русенска поща“. По това време фалшифицирането е честа практика, включително на монети, бонове и други платежни средства.
Александър ПЪРВАНОВ