Изследователи в областта на изкуствения интелект (ИИ) започват да прилагат биологично–вдъхновени методи за анализ на сложните модели, с които работят модерните AI системи. Този подход цели да разкрие вътрешната логика на големите езикови модели и други AI структури, които все още остават в значителна степен „черни кутии“ за учените и инженерите, въпреки широкото им приложение в критични области като медицина, финанси и автономни автомобили.
Тенденцията да се разглежда ИИ като нещо, което почти прилича на жив организъм идва от наблюдението, че модели като GPT, Claude и други демонстрират поведение, което не винаги може да бъде просто проследено чрез линейна програма. Вместо това, изследователите прилагат техники, характерни за биологията, като механистична интерпретируемост — анализ на структурата и функцията на отделни компоненти с цел разбиране и предсказуемост на сложни системи.
Според публикацията на Futurism, инструментите, използвани в тези изследвания, позволяват да се „види“ какво се случва вътре в моделите, докато изпълняват задачи — концепция, която учените сравняват с използването на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) при изучаване на мозъчна активност. Това разкрива поведения, които иначе биха останали скрити.
Въпреки че този биологичен анализ доста се различава от традиционните компютърни науки, той предлага по-дълбоко разбиране на това как ИИ „мисли“, което може да подобри безопасността и надеждността на тези системи в бъдеще. Такъв подход се свързва и с по-широки изследователски тенденции, като биологично вдъхновени модели за AI и симулации („AI-Driven Digital Organism“) — концепции, които вече се обсъждат в научни среди и публикации.
Контекст и значимост:
• Този подход идва в момент, когато традиционните методи за анализ на AI не успяват да обяснят сложните взаимодействия в най-модерните модели.
• В научната общност също се развиват концепции за „цифрови организми“, които използват AI за симулиране на биологични процеси — потенциално ускорявайки изследвания в медицина и биология.
• Подходът повдига въпроси за биоетика, безопасност и регулиране, тъй като границите между компютърни алгоритми и „псевдо-живи“ системи стават все по-неясни.