В своята професионална практика д-р Йорданов ясно откроява ветеринарната медицина като много повече от клинична дейност. По думите му първоначалният импулс за избор на професията е грижата за животните, но с времето интересът му се разширява към общественото здраве и превенцията на заболявания с значение за хората и животните.
Работата му в приют за безстопанствени животни той определя като изключително ценна школа за младите ветеринарни лекари. Там се срещат широк спектър от заболявания, натрупва се практически опит в диагностика, лечение, хирургия и епидемиологичен контрол, а кастрациите се открояват като ключов инструмент в борбата с бездомните животни. Според него приютите са сред най-добрите места за изграждане на клинични умения, професионална преценка и отговорност при работа с голям брой животни.
Опитът му в птицеферма и в предприятие за производство на птиче месо допълва разбирането му за ролята на ветеринарния лекар в съвременната агроиндустрия. Там той задълбочава знанията си за биосигурността, мениджмънта на здравния статус на животните и контрола по цялата верига – от отглеждането до крайния продукт, достигащ до потребителите. Според д-р Йорданов ветеринарният лекар днес е не само клиницист, но и ключов фактор за безопасността на храните и общественото здраве.
Темата за специализациите той определя като все по-необходима за развитието на професията. Интересите му са насочени към епидемиологията на зооантропонозните заболявания и работата с птици, като подчертава значението на следдипломните обучения, уъркшопите и непрекъснатото повишаване на компетентността. Според него в България все още липсват достатъчно добре развити и атрактивни възможности за специализация, което налага по-активна роля на университетите в тази посока.
Д-р Йорданов откроява и нуждата от по-добра връзка между университетското обучение и реалната работна среда. По-голям акцент върху практиката, модернизацията на учебната база и фокус върху актуалните за страната животински видове биха помогнали на студентите да получат по-реалистична представа за професията.
В своята работа той залага на професионалната преценка и качеството на живот на животните, дори когато случаите са емоционално тежки. „Качество пред количество“ е принципът, който според него трябва да води всеки ветеринарен лекар.
Като съвет към бъдещите си колеги д-р Йорданов подчертава значението на ясния избор на посока – било то конкретен животински вид или определена сфера на професията. Според него този избор не трябва да бъде просто мечта, а цел, защото именно целите водят до удовлетворение и устойчиво професионално развитие.
Интервюто с д-р Йорданов ще бъде поместено в рубриката „Специализации+“ в първия брой на списание „Ветеринарна практика“.