Една на пръв поглед дребна потребителска история - скъсани джинси и повърхностно нараняване на крака - прерасна в сериозен правен спор между една от най-големите мебелни компании в България - русенската „Ирим“ - и Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Спорът, който спокойно може да бъде поставен в графата „куриозни“, тръгва от сигнал, подаден през май 2025 г. от Българска национална асоциация „Активни потребители“.
В него се твърди, че клиент, закупил през юни 2024 г. скрин и нощно шкафче от серията „City“ в търговски обект на „Крез“ ООД, е закачил дръжката на скрина, докато минавал покрай него. Резултатът - скъсани джинси, оценени от потребителя на 140 лева, и леко повърхностно нараняване на крака. Посочено е, че дръжките са тънки, метални и „остри“, като според подателя на сигнала те крият риск за здравето и безопасността на потребителите.
Производител и на двата артикула е „Ирим“ ООД - една от водещите мебелни фирми в страната, с широко разпространена продукция както на вътрешния, така и на външните пазари.
След сигнала председателят на КЗП разпорежда проверка. Инспектори посещават производствената база на „Ирим“, където компанията представя протоколи от изпитвания и декларации за съответствие по стандарт БДС EN 14749:2016+A1:2022, както и фактура, от която става ясно, че използваните дръжки са доставени от трето лице - „НикМар Мебел“ ООД.
Въпреки това, на 11 юли 2025 г. председателят на КЗП издава заповед, с която нарежда временно спиране на доставянето на пазара на двата модела мебели. Мярката е мотивирана с предполагаемо несъответствие с клауза от изискванията за безопасност от посочения стандарт, отнасяща се до острота на части, които са в контакт с потребителя.
Компанията обжалва заповедта пред Административния съд в Русе. В жалбата си „Ирим“ твърди, че мебелите не представляват риск за живота и здравето на потребителите, че производството е сертифицирано по ISO 9001:2015 и че още преди пускането на продуктите на пазара са извършени проверки за съответствие със същия стандарт, на който се позовава КЗП.
Особено силен аргумент в защитата е твърдението, че стандартът БДС EN 14749:2016+A1:2022 няма официален превод на български език, както и че изпитвателният център „Алми Тест“, на който КЗП възлага допълнителното изпитване, няма акредитация за работа именно по този стандарт.
Съдът приема, че жалбата е основателна. Магистратите отбелязват, че въпросният стандарт е въведен в България само на английски език, а по силата на Закона за националната стандартизация нормативни актове могат да препращат към стандарти само когато са издадени в превод на български език. Това прави позоваването на стандарта в заповедта на КЗП проблематично и в противоречие със закона. Освен това съдът установява, че изпитвателният център, извършил тестовете по поръчка на КЗП, няма акредитация за изпитване по този стандарт. Следователно резултатите от тези изпитвания не могат да бъдат приети като обвързващо доказателство.
Решаващо значение има и огледът на самата дръжка в съдебно заседание. Приетата като веществено доказателство метална дръжка е с размери 120 мм дължина, 40 мм ширина и 3 мм дебелина, с фаскирани и загладени ръбове. Съдът приема, че макар при силен страничен удар да е възможно скъсване на дреха или леко нараняване, това представлява минимален риск, съвместим с нормалната употреба на стоката, какъвто законът допуска.
С тези мотиви Административният съд отменя заповедта на КЗП и осъжда комисията да заплати на „Ирим“ ООД 1050 лева деловодни разноски - 50 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Така един спор, започнал от скъсани джинси и метална дръжка, завършва с важен съдебен извод: не всяка потребителска неприятност е равнозначна на „опасна стока“, а контролът върху пазара трябва да стъпва не само на сигнали, но и на стриктно спазване на закона.