Според Трайчев банкнотата е важна за легитимността на държавните институции и за самочувствието на колективните потребители. Проектирането на една парична единица е изключително достижение, защото се прави в перспектива няколко години преди това в съответния конфиденциален режим. Не е гладък и ни най-малко не е художествен процес, защото е свързан с технологии, защити, сигурност и с гравьорски умения, които по принцип в България са голям дефицит. Това е сложна процедура и ако художникът няма сили да удържи на административния натиск, нищо няма да се получи. Слава богу, че администрацията у нас е попаднала навремето на проф. Кирил Гогов, защото оставяме лева с достойна визия, добави още той, имайки предвид хералдика и графичен дизайнер, по чиито проекти са създадени държавните платежни парични средства в България от периода 1996-2002 г.
Трайчев припомни също, че автор на изображението върху монетите от едно и две евро е българката, живееща в Германия, Снежана Русева-Хойер, която той има честта да познава лично.
Според него световните образци в дизайна на парите са нидерландските гулдени, шведските крони и финландските марки. Еврото намира за „политически коректно“. Съдържайки изображения на мостове, стени и врати то отправя послание „Всички се обичаме, държим се за ръце“, каза Трайчев.
Попитан дали към парите трябва да има и художествено-естетическо отношение, освен практичното, той посочи, че „това е Хамлет на графичния дизайн".
Самият той е проектирал "банкноти" два пъти в живота си. В първия случай са ползвани в спектакъла „Калигула“ на Явор Гърдев във Варненския драматичен театър. Това беше постановка за власт, а властта без пари няма никакъв смисъл, обясни той режисьорското решение. По-късно получава поръчка и от Варненската митрополия за изработка на банкноти от 100 „никулдена“, които са били раздавани на празника на моряците, рибарите и банкерите в храма „Свети Николай“ във Варна на 6 декември 2014 г.