Събитието постави началото на втория ден от първото мирно посещение на българския патриарх Даниил във Вселенската патриаршия в Истанбул. Заедно с патриарх Даниил в църковната ни делегация са Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Русенският митрополит Наум, Старозагорският митрополит Киприан, Врачанският митрополит Григорий, Видинският митрополит Пахомий и Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод.
„Сред тази велика радост на Църквата от светото Раждане на Богочовека Господ и Спасител наш Иисус Христос, което от вчера празнуваме, владичицата света Христова Църква в Константинопол има още една, втора причина да ликува радостно – това е мирното посещение при нея на Негово Блаженство Софийския митрополит и патриарх на цяла България господин Даниил", каза Вселенският патриарх Вартоломей.
По негови думи, „свещените връзки на Вселенската патриаршия с българския народ са древни, достигащи до IX век и до славното патриаршество на забележителния Вселенски патриарх свети Фотий Велики, който показал особена дейна грижа за християнизирането на славянските народи. Тогавашният княз на българите Борис, покръстен и получил името Михаил, е бил духовно чедо на свети Фотий, който го нарича „неговия най-прославен и възлюбен син, благородно и истинско чедо на собствените му духовни родилни мъки“.
„В своето Първо послание до верните от Солун светият и всехвален апостол на народите Павел призовава: „За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1 Сол. 5:16-18). Ние също искаме преди всичко да благодарим – Богу и на Ваше Светейшество – за изключителната духовна радост да отслужим днес заедно тайнството на светата божествена Евхаристия в Патриаршеския храм на светата Велика Христова Църква", каза българският патриарх Даниил.
Той цитира „Великият отец на Църквата, предшественик по катедра на Ваше Всесветейшество – Константинополският архиепископ свети Йоан Златоуст", който казва, че „името на Църквата не е име на разделение, а на единение и на съгласие“.
В края на тържествената литургия „като скромен дар и в молитвен спомен за тази наша среща" българският патриарх подари на Вселенския патриарх Вартоломей Дарствен комплект от енголпия и нагръден кръст, които „винаги да Ви напомнят за днешния ден". В знак на благодарност, Вселенският патриарх подари на патриарх Даниил пастирски жезъл, с който да напътства българския народ".
Патриаршеската църква „Св. Георги Победоносец" е един от най-важните храмове в Константинопол. Първоначално църквата е част от православния женски манастир, който по-късно е преобразуван от патриарх Матей II (1598-1601) в патриаршеска резиденция. Храмът е реконструиран около 1614 г. от патриарх Тимофей II (1612-1620). През 1720 г. църквата е унищожена от пожар и при патриарх Йеремия III (1716-1726) е изцяло преустроена. Реставрационни работи се извършват и през 1836 г. при патриарх Григорий VI (1835-1840), както и при сега действащия патриарх Вартоломей.
Съгласно преданието патриаршеският трон в храма първоначално е принадлежал на знаменития Константинополски патриарх св. Йоан Златоуст (398-404). Височината на трона е четири метра, направен е от дърво на гръцки орех и е инкрустиран със слонова кост, естествени скъпоценни камъни и цветно дърво. Съгласно преданието амвонът в храма също е принадлежал на св. Йоан Златоуст, въпреки че надписът, намиращ се на вътрешната му страна, свидетелства, че е бил направен през 1703 г., по времето на патриарх Гаврил III (1702-1707).
В храма се съхраняват и светите мощи на Светите Трисветители – Василий Великий, Григорий Богослов и Йоан Златоуст - най-известните и влиятелни богослови на ранната Църква. След Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) мощите на тези светци са пренесени от Константинопол в Рим. През ноември 2004 г. част от мощите на св. Григорий и св. Йоан бяха върнати обратно. Вселенският патриарх Вартоломей лично съпровождаше светите мощи до тяхната историческа родина. Не след дълго и мощите на св. Василий също бяха донесени в Константинопол.
Колоната на бичуването на Христа е разположена на югоизточния ъгъл на патриаршеската църква - това е част от колоната, на която Той е бил привързан, а после бичуван от римските войници по време на Страстната седмица, преди да бъде разпнат. Тази колона е една от най-ценните и древни реликви на храма.