След Критското въстание (1868) турското правителство решава да отслаби гръцкото влияние в Турция и да успокои развълнувалия се български народ, като го отдели от Цариградската патриаршия. На 28 февруари 1870 г. (ст. стил) султан Абдул Азис (1861 - 1876) издава ферман, с който се основава Българска екзархия. В чл. 10 на фермана се изброяват епархиите, които ще включва тази екзархия, а към тях може да се присъединят и други, в които 2/3 от населението би заявило желание за това чрез плебисцит. Екзархът, избран от народа и утвърден от султана, е длъжен да споменава името на Цариградския патриарх и да взима от него свето миро (и двете неща означават известна зависимост). В Цариград (дн. Истанбул) е съставен Привременен смесен съвет, като висше управително тяло на възстановената Българската православна църква (БПЦ). Съветът изработва проект за устав на Българската екзархия.
Цариградската патриаршия отлага дълго признаването на фермана. Привременният съвет с позволението на Високата порта свиква през февруари 1871 г. в Цариград първия си Църковно-народен събор, на който е приет Уставът на Екзархията - 14 май 1871 г.
Под натиска на българите владиците Иларион Макариополски, Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански на 6 януари 1872 г. отслужват Света литургия в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград без съгласието на Цариградския патриарх Антим Шести (1871-1873). Тази акция, наречена Богоявленска, е посрещната с недоволство от Цариградския патриарх. Под неговия натиск Високата порта изпраща тримата владици на заточение и затваря българския храм. След остра реакция на българите Портата връща владиците и на 12 февруари 1872 г. за български екзарх е избран Ловчанският митрополит Иларион, но не е одобрен от Високата пoрта и след четири дни той си подава оставката под предлог, че е възрастен. Вместо него на 16 февруари 1872 г. е избран Видинският митрополит Антим (1872-1877). Той е утвърден от Портата на 27 февруари и пристига от Видин в Цариград на 17 март 1872 г.
Новоизбраният екзарх Антим на три пъти иска от Цариградския патриарх да го приеме и да му разреши да служи в българския храм в Цариград. Цариградският патриарх поставя условие Българският екзарх да осъди владиците, които без позволение са отслужи литургия на 6 януари 1872 г. Вместо това на 23 април 1872 г. в българския храм е прочетен акт, подписан от екзарх Антим и владиците от синода, с който обявява за неканонично низвержението на тримата български владици. На 27 април 1872 г. Цариградският патриарх Антим Шести свиква събор, който постановява Българският екзарх Антим да се яви на съд в патриаршията до 30 дни. В отговор на това на 11 май в българския храм „Св. Стефан“ в района Фенер е отслужена тържествена света литургия, в която не се споменава Цариградският патриарх и БПЦ е обявена за независима. Цариградската патриаршия реагира остро, като свиква поместен църковен събор на 16 септември 1872 г., на който обявява Българската православна църква за схизматична.
От този момент отношенията между Българската православна църква и Цариградската патриаршия са прекратени. На практика схизмата прави невалидни и неприложими залегналите в Екзархийския устав форми на зависимост от Цариградската патриаршия и насочва Екзархията по пътя на независимото развитие. За съжаление тази схизма, продължила цели 73 г., изолира Българската църква и от всички останали православни църкви.
Засиленото революционно движение в България затруднява църковната дейност на екзарх Антим, но той не му се противопоставя. След Априлското въстание (1876) той събира сведения за потушаването му и осведомява посланиците на Великите сили. Това, както и обявяването на Руско-турската война, води до неговото сваляне на 12 април 1877 г. от турското правителство. Екзархът е заточен в Мала Азия. Освободен през март 1878 г., той става отново Видински митрополит и като такъв председателства Учредителното събрание в Търново. Умира на 1 декември 1888 г.
На 22 април 1877 г. за Български екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф (1877-1915).
След Сан Стефанския договор (19 февруари ст. стил/ 3 март нов стил 1878 г.) Временното руско управление счита, че мястото на екзарха е в България, тъй като това би улеснило снемането на схизмата и по негово настояване на 1 април 1878 г. екзарх Йосиф напуска Цариград и се мести в Пловдив, където с кратко прекъсване остава до 9 януари 1880 г. В Цариград оставя свой наместник. В България с цел да се вдигне схизмата се повдига въпросът в Цариград или в София да бъде постоянното седалище на Българския екзарх. Под натиска на църковно-народните дейци Йосиф и Синодът предприемат мерки за запазване на екзархийското седалище в Цариград. На 30 октомври 1878 г. екзарх Йосиф се връща за кратко в Цариград.
През 1883 г. турското правителство се опитва да отхвърли официално фермана и да лиши Българската екзархия от ведомство в Турция, но променя решението си под натиска на българското правителство и това на Източна Румелия. На 17 декември 1883 г. султан Адбул Хамид приема екзарх Йосиф на аудиенция, като настоява да обяви на българския народ, че неговата воля е Българската екзархия да стои в Цариград като общо духовно средище на всички българи.
Балканската война (1912-1913) обаче води до почти пълната загуба на Екзархийското ведомство в пределите на европейска Турция. В края на 1913 г. екзарх Йосиф се мести в София, а в Цариград оставя за свой наместник Велешкия митрополит Мелетий. С това фактически седалището на Българската екзархия се премества в София.
След смъртта на екзарх Йосиф през 1915 г. не е избран негов приемник. Българската църква се управлява от Светия Синод, чийто старши по ръкоположение член е считан за първенствуващ митрополит с титла наместник-председател на Светия Синод.
На 21 януари 1945 г. Светият Синод избира за екзарх на Българската православна църква Софийския митрополит Стефан (1945-1948) със съгласието и подкрепата на българското правителство. Месец след този избор в резултат на преговори Цариградският патриарх Вениамин Втори (1936-1946) отменя наложената на 16 септември 1872 г. схизма над Българската православна църква, а на 14 март 1945 г. признава автокефалността (пълна независимост) ѝ.
Българските владици Борис Неврокопски и Софроний Търновски и членовете на Патриаршеския Синод извършват заедно литургия в патриаршеската катедрала „Св. Георги“ в Истанбул (Цариград до 1930 г.) на 25 февруари 1945 г., а по същото време екзарх Стефан съвместно със синодалните архиереи и столичното духовенство служи литургия в храма „Св. Неделя“ и споменава името на Цариградския патриарх Вениамин.
На 4 март 1945 г. е отслужена литургия в българската църква „Свети Стефан“ във Фенер съвместно от български и гръцки клирици.
След вдигането на схизмата от 24 октомври до 7 ноември 1945 г. екзарх Стефан (1945-1948) е на официално посещение на патриарх Вениамин като израз на пълно канонично общение между двете църкви. С това посещение в Истанбул църковните връзки между Цариградската патриаршия и Българската църква са напълно възстановени и започва възстановяване на отношения между Българската православна църква (БПЦ) и останалите православни църкви.
Българският екзарх пристига с влак в Истанбул на 24 октомври 1945 г., придружен от Неврокопски митрополит Борис, главния секретар на Св. Синод архимандрит Дамаскин, протосингела на Екзархията архимандрит Методий и йеромонах Григорий – дякон на екзарха. На гарата екзарх Стефан е посрещнат от Иринополския и Лаодикийския митрополити, от Великия протосингел, определени от патриаршеския Синод, заедно с драгоманите (преводачите) и един гавазин (охранител). Екзархът и лицата, които го придружават, се отправят с автомобил към района Шишли – в зданието, където някога се е помещавала Екзархията и където пребивават по време на престоя в Истанбул.
На 25 октомври 1945 г. високата делегация на Българската църква е посрещната в Цариградската патриаршия с тържествена църковна церемония – биене на всички камбани и пеене на „Достойно ест“. В патриаршеската църква „Св. Георги“ е отслужен тържествен молебен от български и гръцки свещенослужители, начело с Българския екзарх, облечен в тържествените си църковни одежди.
Поради дълбоката си старост и разклатено здраве Цариградският патриарх Вениамин не взима участие в молебена, на който присъстват и българският пълномощен министър в Анкара Никола Антонов, генералният консул на Народна република България (НРБ) в Истанбул Лазар Поповски, военният аташе полковник Григоров, неговият помощник подполковник Буковляев, персоналът на българското генерално консулство в Истанбул и голям брой богомолци.
След молебена екзарх Стефан и придружаващите го лица са приети от патриарха в присъствието на всички духовни лица, служещи в патриаршията, екзархът прочита на български език благодарствено послание от страна на Българската църква към Цариградската патриаршия за щастливото и историческо събитие – единението на двете православни църкви.
Посланието е прочетено на български по молба на самия патриарх Вениамин. След прочитането на посланието Българският екзарх поднася на патриарха като дар от Българската църква на Цариградската патриаршия старинно евангелие, художествено изработена икона и няколко мускала розово масло за приготвяне на свещеното миро. В патриаршията е даден официален обяд в чест на гостите.
При посещението на екзарх Стефан той е оставян да служи без патриарха всички църковни служби (молебени, панихиди и литургии), за да има възможността да води пред гръцките клирици, а представителят на патриарха заемал място след него.
На 28 октомври 1945 г. в българския храм–паметник „Св. Стефан“ Българският екзарх Стефан отслужва тържествена служба заедно с владици от Цариградската патриаршия: митрополит Тома, митрополит Леонидий, митрополит Доротей, архимандрит Калиник, архимандрит Никодим и двама дякони. От българска страна са Неврокопският митрополит Борис, Величкият епископ Андрей (по-късно Нюйоркски митрополит), секретарят на Св. Синод архимандрит Дамаскин, екзархийски протосингел архимандрит Методий и цялото българско духовенство в Истанбул.
На службата присъстват българският пълномощен министър Никола Антонов, генералният консул Лазар Поповски, директорът на българското училище, сънародници от българската колония и др.
В края на богослужението екзарх Стефан произнася слово за историческото събитие – побратимяването на Българската църква с Цариградската патриаршия. След това екзархът отслужва заупокойна молитва на гробовете на българските йерарси, погребани в двора на църквата: Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски и Мелeтий Велешки.
След църковната служба представителите на патриаршията заедно с лицата, придружаващи екзарха, и другите официални лица отиват в бившата екзархия, където е даден обяд в тяхна чест. На обяда екзархът произнася тост на български, преведен на гръцки, за здравето на патриарх Вениамин и за единството между двете православни църкви.
На 1 ноември 1945 г. по случай празника на св. Иван Рилски, патрон на екзархийския параклис в Шишли, Неврокопският митрополит Борис оглавява богослужението в параклиса, на което присъства екзарх Стефан. Той произнася слово за делото на св. Иван Рилски. Като представител на Цариградския патриарх присъства протосингелът архимандрит Максим. На службата присъстват също и българският генерален консул Лазар Поповски, легационният съветник Т. Генов, военният аташе полковник Крум Лекарски, целият персонал на консулството и на българското търговско представителство в Истанбул, ученици от българското училище и много членове на българската колония.
На 4 ноември 1945 г. екзарх Стефан отслужва тържествено богослужение в катедралата на Вселенската патриаршия „Св. Георги“ във Фенер в съслужение с 4 гръцки и 2 български архиереи.
На 7 ноември 1945 г. екзарх Стефан се завръща в София.
От 8 септември 1948 г. „по негово искане“ екзарх Стефан се оттегля от активна религиозна дейност. Изпратен е на заточение в с. Баня, Карловско, където умира на 14 май 1957 г.
След оттеглянето на екзарх Стефан Българската църква се връща към синодална форма на управление начело с наместник-председател на синода, а през 1951 г. е избран Пловдивският митрополит Кирил.
През 1950 г. се изработва нов „Устав на Българската православна църква“. В чл. 1 тя е назована Патриаршия. Уставът се утвърждава и от държавната власт в края на годината.
От 8 до 10 май 1953 г. в София е свикан Трети църковно-народен събор, който възстановява патриаршеския институт в България. На 10 май 1953 г. съборът избира за патриарх на Българската православна църква митрополит Кирил. Избран е със 104 гласа от 107 гласували.
Цариградската патриаршия заедно с Александрийската и Йерусалимската патриаршии, Гръцката православна църква и Кипърската православна църква не признават патриаршеския ранг на Българската църква и това отново спъва взаимните контакти с тези конкретни църкви. Едва през 1961 г. заради подготовката за всеправославен събор „гръцкоезичните църкви“ се съгласяват да признаят патриаршеския ранг на Българската църква. С писмо № 552 от 27 юли 1961 г. Цариградската патриаршия признава възстановената Българска патриаршия (макар да говори за тепърва „предоставяне“ от нея на този статут, игнорирайки средновековната Търновска патриаршия) и установява каноническо отношeние с нея.
От 17 до 22 март 1962 г. Българският патриарх Кирил (1953-1971) е на посещение в Истанбул по покана на Цариградския патриарх Атинагор (1948-1972). Българският патриарх пристига на 17 март, придружен от Врачанския митрополит Паисий, Неврокопския митрополит Пимен и други. Делегацията е посрещната от името на Цариградския патриарх от Неокесарисйкия митрополит Хризостом, Лаодикийския митрополит Максим и Имброски и Тенедоски митрополит Мелитон, Мирския митрополит Хризостом, от представители на Българското патриаршеско наместничество и от българските свещеници в Истанбул, много местни граждани и журналисти.
На посрещането са и пълномощният министър на Народна република България в Анкара Ненко Чендов и временно управляващият Българското генерално консулство в Истанбул Стоян Венев заедно с членовете на консулството. Гостуването протича при специално изработена от домакините програма.
На 18 март сутринта е отслужена обща света литургия в патриаршеската катедрала „Св. Георги“. Патриарх Атинагор дава официален обяд в чест на Българския патриарх и придружаващите го лица. На обяда присъстват архиереите, ректорът на Халкинското богословско училище, Ставрополският митрополит Максим, висши чиновници при патриаршията, пълномощният министър на НРБ в Турция Ненко Чендов, консулите на НРБ, СССР, Румъния и Гърция, както и българският свещеник Михаил Димитров заедно с председателя и подпредседателя на българското църковно настоятелство в Цариград.
На 19 март Българският патриарх прави визита на валията на града, присъстват още патриаршеските митрополити Лаодикийския Максим и Мирския Хризостом и секретарят на първия патриаршески кабинет Хараламби Харисиадис. Посетена е и църквата „Св. София“, превърната сега отново в джамия.
В същия ден Цариградският патриарх връща посещението в хотел „Пера Палас“, придружен от Лаодикийския митрополит Максим, Имброски и Тенедоски митрополит Мелитон, Мирския митрополит Хризостом (Константинидис), главния секретар на Св. Синод архимандрит Симеон и преподавателя в Халкинското богословско училище Емануил Фотиадис. Проведени са разговори и размяна на мнения по следните църковни въпроси:
1. Заздравяване и разширяване връзките между поместните православни църкви.
2. Продължаване на задачата, която е поставена на Всеправославното съвещание на о. Родос, състояло се през септември 1961 г.
3. Одобряване на дейността на Третата генерална асамблея на Световния съвет на църквите през ноември-декември 1961 г. в Ню Делхи, Индия, и нови приноси за разширяване на делото на всехристиянското църковно единство.
4. Усилване на молитвите към Бога за мир в света.
На 20 март Цариградският патриарх Атинагор, придружаващите го митрополити, Българският патриарх Кирил и делегацията с него посещават Халкинското богословско училище, открито на 1 септември 1844 г., от което диплома № 1 (с отличие) през 1848 г. получава дякон Антим Михайлов, бъдещият български екзарх. През 1862-1868 г. Антим като Преславски митрополит е преподавател и ректор на училището.
На 21 март българската делегация гостува на българската колония в Истанбул. Сред посетените места са Българското народно училище „Св. св. Кирил и Методий“, открито през 1857 г., и Българската болница в покрайнините на квартал „Шишли“, тържествено осветена през 1902 г.
Вечерта пълномощният министър на НРБ в Турция Ненко Чендов дава в чест на делегацията прием, на който присъстват и Цариградският патриарх Атинагор с представители на Светия Синод, представители на Арменската православна патриаршия в Истанбул, заместник-валията на Истанбул, кметът на Истанбул, чужди консули, общественици, културни дейци и журналисти, представители на българските институти и колонията в града.
Патриарх Кирил отслужва тържествена служба в българската желязна църква „Свети Стефан“ на Златния рог.
Българска църковна делегация, начело с патриарх Кирил и членове Врачански митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Пимен, протодякон Васил Велянов, Апостол Михайлов, доцент в Духовната академия и преводач за гръцки език и Светослав Пиперов, преводач за английски език, отпътуват на 22 март и продължават поклонничеството в Светите места и Близкия Изток.
На 7 март 1971 г. патриарх Кирил умира.
От 13 март до 4 юли 1971 г. Ловчанският митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод. На 4 юли 1971 г. в София членовете на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор избират Ловчанския митрополит Максим за Български патриарх и Софийски митрополит.
От 2 до 16 май 1973 г. Българският патриарх Максим (1971-2012) е на официално посещение на Цариградския патриарх Димитрий (1972-1991) в Истанбул, придружен от Старозагорския митрополит Панкратий, Видинския митрополит Филарет, главния секретар на Светия Синод архимандрит Дометиан и други.
На истанбулското летище „Йешилкьой“ (новото турско име на гръцкото село Агиос Стефанос или на италиански Сан Стефано) гостите са посрещнати и сърдечно приветствани от Халкидонския митрополит Мелитон и други висши духовни лица от Цариградска патриаршия, както и от представители на църковното настоятелство на българските църкви в Истанбул.
По време на своето гостуване Българският патриарх и придружаващите го духовни лица имат срещи и разговори с Цариградския патриарх Димитрий, правят и официално посещение на валията на Истанбул.
В програмата за посещението са включени редица богослужения с участието на патриарх Максим и придружаващите го духовни лица в патриаршеската катедрала, в храма „Свети Стефан“ във Фенер, в манастирите „Света Троица“ на Халки и „Света Богородица“ – Балъкли, и в други исторически храмове.
След приключването на това посещение, чиято цел е да бъдат укрепени връзките и отношенията между Българската патриаршия и Цариградската вселенска патриаршия, Българският патриарх заминава за Египет, където е поканен на официално гостуване от Александрийския патриарх Николай Втори.
От 18 до 25 май 1981 г. Българският патриарх Максим, придружен от Старозагорския митрополит Панкратий, Величкия епископ Йосиф, игумен на Троянския манастир, архимандрит Неофит, протосингел на Софийската митрополия (по-късно Български патриарх), протодякон д-р Васил Велянов и Иван Желев Димитров, преводач, е в Истанбул като гост на Цариградска вселенска патриаршия и на Българската църковна община.
В събота, на 23 май, патриарх Максим отслужва вечерна служба в храма „Св. Иван Рилски“ в двора на Екзархийския дом – някога седалище на Българската екзархия.
На 24 май, деня на светите братя Кирил и Методий – на българската писменост и култура, патриарх Максим и придружаващите го духовници отслужват тържествена служба в историческия български храм „Св. Стефан“. Слово за този всенароден български празник и за честването на 1300-годишния юбилей на българската държава пред присъстващите в храма живеещи в Истанбул българи, официални лица и консули произнася патриархът. След тържествената служба се провежда сърдечна среща на българските духовници с българската колония в града.
По време на пребиваването си в Истанбул делегацията се среща с Цариградския патриарх Димитрий (1972-1991). Проведени са разговори за сътрудничеството между двете патриаршии и някои въпроси, които са предмет на обсъждане между православните църкви.
Генералният консул на НР България Аргир Константинов дава прием в чест на патриарх Максим и придружаващата го делегация. Присъстват официални представители на турските власти, генерални консули на редица страни, Цариградският патриарх Димитрий, главният мюфтия, представители на други верски общности и членове на българската колония в Истанбул.
За Рождество Христово 2000 г. Цариградският патриарх Вартоломей кани предстоятелите на всички поместни православни църкви на „юбилейна среща“ (2000 години от Рождество Христово) в Истанбул. Там отново е и 86-годишният Българския патриарх Максим, придружен от бившия Нюйоркски митрополит Геласий, тогава главен секретар на Св. Синод.
В патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер на 25 декември сутринта е отслужена празнична литургия, в която участва и патриарх Максим заедно с всички предстоятели. На 26 декември всички глави на автокефални православни църкви посещават град Изник (древната Никея, където е проведен първият вселенски събор през 325 г.) и служат литургия там.
Патриарх Максим участва и в патронния празник на българската желязна църква „Свети Стефан“ на 27 декември.
Патриарх Максим умира на 6 ноември 2012 г.
На негово място за патриарх на Българската православна църква на 24 февруари 2013 г. е избран Русенският митрополит Неофит. След балотаж с Ловчанския митрополит Гавриил, митрополит Неофит е избран с 90 гласа от присъствалите 138 делегати на Патриаршеския избирателен събор.
Патриарх Неофит (2012-2024) от 20 до 23 септември 2013 г. е на официално посещение в Цариградската патриаршия в Истанбул
По време на посещението си патриарх Неофит се среща с Цариградския патриарх Вартоломей. В срещата участват членовете на българската църковна делегация и представители на църковното настоятелство към българските църкви в града. На срещата са обсъдени теми, свързани с всеправославното единство, с подготовката за свикването на Светия и велик събор на Православната църква (проведен през юли 2016 г. на о. Крит, но бойкотиран от БПЦ и други 3 църкви) и за братските взаимоотношения между двете поместни православни църкви.
Двамата патриарси заедно отслужват света литургия в патриаршеския храм „Св. Георги“.
Патриарх Неофит посещава и сградата на Българската екзархия и се среща с православната българска общност.
Българският патриарх посещава също и Богословска школа в патриаршеския манастир „Св. Троица“ на остров Халки – Принцовия архипелаг. Среща се с българския консул в Истанбул.
По време на първото си мирно посещение патриарх Неофит е придружен от църковна делегация, в която са митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Доростолският митрополит Амвросий, Стобийският епископ Наум – главен секретар на Светия Синод, Знеполският епископ Йоан – викарий на патриарха, архимандрит Дионисий – началник на отдел „Богослужебен“ при Светия Синод, патриаршеският дякон Иван Петков, родом от Истанбул, Теодор Атанасов – началник на кабинета на патриарха, и преводачът Кирил Димитров.
Архиереи от патриаршията посрещат българския патриарх на входа пред патриаршеския храм, където е извършен молебен. След това Българският патриарх е посрещнат от патриарх Вартоломей в Тронната зала на патриаршията.
„Щастлив съм да приветствам във Ваше лице един стар приятел, брат, чието избиране на патриаршеския трон на българската църква е гаранция, че и занапред ще вървим заедно по пътя на православното единство в името на братското сътрудничество и взаимопомощ между нашите две поместни църкви“, казва Вартоломей.
Двамата патриарси обсъждат теми, касаещи всеправославното единство, подготовката за свикването на Светия и велик събор на Православната църква, както и въпроси, свързани с братските взаимоотношения между двете поместни православни църкви.
Патриарх Неофит умира на 13 март 2024 г.
На 30 юни 2024 г. за Българският патриарх е избран на балотаж между Врачанския митрополит Григорий и Видинския митрополит Даниил, за него гласуват 69 делегати, за Врачанския митрополит Григорий - 66, има три недействителни бюлетини. Патриарх Даниил забави провеждането на традиционните т. нар. „мирни посещения“ на Цариградска патриаршия и на останалите поместни църкви, макар че няма определен срок за тях. Но междувременно два месеца след избора си той се срещна с патриарх Вартоломей и някои други предстоятели в Тирана на погребението на Албанския архиепископ Анастасий, както и в края на септември 2025 г. на църковна конференция в Солун, където беше договорено между двамата патриарси и провеждането на предстоящото посещение.
/ДС/дирекция „Архиви и справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
БТА, 5 октомври 1913 г. бр. 700, стр. 25
БТА, 7 октомври 1913 г. бр. 702, стр. 28
БТА, Дневни вести, 5 октомври 1945 г., бр. 883
БТА, Дневни вести, 22 октомври 1945 г., бр. 930, стр. 328
БТА, Български бюлетин, 24 октомври 1945 г., бр. 870, стр. 190
БТА, Български бюлетин, 25 октомври 1945 г., бр. 873, стр. 216-217
БТА, Български бюлетин, 28 октомври 1945 г., бр. 885, стр. 321
БТА, Български бюлетин, 1 ноември 1945 г., бр. 894, стр. 16-17
БТА, Български бюлетин, 5 ноември 1945 г., бр. 906, стр. 107
БТА, Международна информация (МИНФ), 23 март 1962 г., бр. 82, стр. 396-397
БТА, Вътрешна информация (ВИНФ), 17 март 1962 г., бр. 76, стр. 88
БТА, Международна информация (МИНФ), 3 май 1973 г., бр. 123, стр. 94-95
БТА, Вътрешна информация (ВИНФ), 26 май 1981 г., бр. 146, стр. 131
БТА, Вътрешна информация (ВИНФ), 25 декември 2000 г.
БТА, Вътрешна информация (ВИНФ), 20 септември 2013 г.
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/700024-vidinskiyat-mitropolit-daniil-e-noviyat-balgarski-patriarh
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/634947-pochina-balgarskiyat-patriarh-i-sofiyski-mitropolit-neofit
СНЕГАРОВ, Иван, „Кратка история на съвременните православни църкви. Българска, руска и сръбска. Т.II", София, 1946, с.472
ЛАЗОВ, Димитър, „Екзарх Стефан I. Живот, апостолство и творчество", София, 1947, с.432
„Деяния на Третия църковно-народен събор", София, 8-10 май 1953. София, 1953, с. 344
„Десет години Българска патриаршия", 10 май 1953-10 май 1963. София, 1963, с. 160
ВЕЛЯНОВ, Васил, „От Златния рог до Божия гроб и Атон. Пътепис", София, 1969, с. 320
ВЕЛЯНОВ, Васил, „По благословения друм на любовта, единството и мира", София, 1978, с. 513
„Поклон пред тринадесетвековната ни родина", „Синодално издателство, колектив", София, 1983, с. 211
СТАНОЕВ, Бончо, „Православието и България", София, 1992, с. 176
https://bg-patriarshia.bg/history