Форумът е на тема "150 години от Априлското въстание - 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет" и е организиран от БТА.
Емил Пъунеску каза, че през втората половина на 19 век българската общност в Гюргево има собствено училище (частно). След 1869 г., когато в града е създадена Държавната гимназия, няколко български деца посещават курсовете й редом с румънци. По-късно те стават офицери, адвокати, лекари. По думите му в Гюргево действат две български печатници. Първата от тях се е намирала на улица "Европей", в района между театър "Тудор Вияну" и днешния Културен дом "Йон Виня". Там, между 1870-1875 г., са печатани азбучници и периодичните издания "Училище" и "Градинка", с които се е занимавал Рашко Блъсков.
Втората печатница, където е издаван вестник "Нова България", иницииран от Христо Ботев, се е намирала на улица "Ойнак", приблизително на мястото, където днес се намира блокът на МУВ 3, на чиято фасада след 1990 г. е поставена паметна плоча, открита в присъствието на българския академик Веселин Трайков - историк, който също е роден в Гюргево.
"Както е известно, Гюргевският революционен комитет е провел първото си заседание в дома на Никола Обретенов, като по-късно се е установил в къща в покрайнините на града (кръстена "Казарма"). За съжаление местоположенията на тези къщи не са установени. Гюргевският комитет, чийто председател е бил Стефан Стамболов, е изготвил плановете за въстанието от април 1876 година", каза Пъунеску. По думите му важни за разбирането на периода са мемоарите на Обретенов, от които е запазено и трогателно писмо до майка му от Русчук.
"Още по-важни са свидетелствата, които говорят за съучастието на румънските власти в арестуването на четата на Ботев. Те са провели официални разследвания, за да заблудят турските шпиони. Това са префектът и прокурор на Гюргево и делегатът, изпратен от министъра на външните работи Михаил Когълничану от Букурещ", каза Пъунеску.
Емил Пъунеску е бивш директор на музея в Гюргево, специалист по история на международното интелектуално сътрудничество и Руско-румънско-турската война от 1877-1878 година. Последните му трудове "Фалшив трактат по музеология" (2022) и "Гюргево на стогодишнината си" (2018). Той е съавтор на седем тома изследвания и документи, както и на осем антологии с литературни и исторически текстове.Конференцията в Русе е част от инициативата на БНТ, БТА и БНР "14 века България в Европа" - за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история, които се отбелязват през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България.
С форума в Русе БТА поставя началото на разговори за 150 години от Априлското въстание. Конференции ще бъдат организирани през идната година и в националните пресклубове на Агенцията в центровете на четирите революционни окръга на въстанието Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище.