По време на дискусията беше представено последното проучване за ромите, проведено от Агенцията на ЕС за основните права през 2024 г., като бяха изнесени актуални данни за основните права и условията на живот на ромските общности в десет държави-членки на ЕС.
Според проучването България може да постигне целите за 2030 г. в три области – бедност и социално изключване, образование и заетост. Данните за страната показват положително развитие по някои показатели. Въпреки че 53% от ромите у нас все още са изложени на риск от бедност, това е спад в сравнение с 86% през 2016 г., 42% от младите роми са завършили поне гимназиален етап на средното образование в сравнение с 28% през 2016 г. Други 62% имат платена работа в сравнение с 49% през 2016 г.
По други показатели обаче експертите подчертаха, че все още съществуват нерешени предизвикателства. Като водещи предизвикателства те посочиха животът на ромите в пренаселени жилища (79%), 57% живеят в лоши жилищни условия в сравнение с 16% от цялото население. От ромските деца 70% посещават сегрегирани училища, в които всички или повечето ученици са роми. Освен това 19% от ромите заявяват, че са били обект на дискриминация през последната година, което представлява увеличение спрямо 2016 г., когато са 14%, като само 7% са съобщили, че са се сблъскали с такъв проблем, което представлява спад спрямо 2016 г. , когато процентът е 24.
„Основната ни задача е в защитната функция, в образуваните производства за защита от дискриминация. Немалко са случаите, в които Комисията за защита от дискриминация (КЗД) се е самосезирала по обществено-значими теми, тогава, когато има неравно третиране на гражданите от ромски произход“, каза Елка Божова, председател на Комисията за защита от дискриминация.
По думите ѝ комисията обръща внимание на превантивната дейност, насочена към организиране на обучителни семинари, информационни кампании, които целят да насочат гражданите да знаят как и по какъв начин да защитят правата си. Тя подчерта, че срещата „на терен“ с граждани е сред основните цели на комисията.
„Ромите продължават да се сблъскват с дискриминация и предизвикателства в областта на образованието, здравните услуги и заетостта“, каза Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. По думите ѝ има три ключови елемента – равенство, приобщаване и участие за приобщаване на ромите.
Професорът по социология Илона Томова засегна темата за образованието. „Относно образованието бяха направени някои неща, като това предучилищната подготовка да е задължителна и безплатна от 4-годишна възраст, но в същото време „на терен“ има засилване на сегрегацията в образователната система“, каза тя. По думите ѝ се наблюдава „засилена сегрегация на трудовия пазар“, като на ромите са оставени или ниско платени длъжности или намират работа в нежелани дейности.
„Продължаваме да бъдем обект на политики, а не субект на политики“, каза Мария Методиева, директор „Институционални партньорства“ в Тръст за социална алтернатива. По думите ѝ е проблем, че политическите партии не желаят да разширят своите платформи и да включат роми в тях. „Ако това не се промени, не може да има по-високо ниво на участие на ромите и да даваме насоки на държавата накъде да върви“, допълни тя.
По време на кръглата маса на няколко пъти беше спомената темата за дискриминацията. „Дискриминацията е социално явление, тя е предразсъдък. Тогава, когато страдаш от предразсъдък, няма как да правиш смислени политики за борба с дискриминацията", каза Радослав Стоянов, съпредседател на Българския хелзинкски комитет.
"Медиите не отразяват качествено реалността, в която живеят различните ромски общности“, каза Михаил Мишев, главен редактор и създател на платформата „Ромало“. По думите му журналистите не разбират общността на ромите, като не знаят за техните трудности и притеснения. „Това, което виждаме е, че се показват успехите на млади роми, но през призмата на отчуждаване от тяхната общност“, каза той.
В първата част на дискусията вицепремиерът Атанас Зафиров съобщи, че броят на младите роми със средно образование се е повишил - от 28% през 2016 г. на 41% към днешна дата.
Омбудсманът Велислава Делчева обърна внимание на това, че най-видимият проблем относно ромските граждани е принудителното извеждане от домовете им. „Основният акцент в препоръките към местните власти е да използват всички законови възможности, така че да се предприемат всички мерки за осигуряване на алтернативно жилище“, каза тя.