„Радвам се да съм сред любими писатели като Кутси, Марио Варгас Льоса, Олга Токарчук, Мария Енрикес, Ани Ерно, Хавиер Мариас, Емануел Карер, Картареску, Ласло Краснахоркай... Силното присъствие на източноевропейската литература е една от отбелязаните тенденции“, добавя Господинов.
В социалната мрежа писателят споделя също, че в един от последните броеве на авторитетното списание „Ню Йоркър“ е публикувана голяма рецензия за романа му „Градинарят и смъртта“, „написана от самия Джеймс Ууд“.
„Написана е с отношение и стил. Благодаря на „Литературен вестник“ за възможността да се прочете на български“, уточнява Георги Господинов. „Авторът, по природа игрови фабулист, тук се отказва от измислицата и свободната игра. Единствено около спомените за реалността може да изтъкава отклонения, автофикционални есета и гениални мисловни експерименти, които превръщат по-ранните му произведения, като „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“, в красиви свободно плаващи съдове. „Градинарят и смъртта“ не се чете като роман, но нима това не се отнася и за споменатите по-ранни неща. Всички те се четат като новоизобретения на Господинов“, пише Джеймс Ууд в рецензията си.
Както БТА писа, по-рано тази седмица „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов стана Книга на годината в класацията на германското радио SWR. Романът бе избран и за книга на годината от полския вестник „Газета виборча“.