Виртуозният цигулар, певец, рапър, бийтбоксер Свет Радославов прелетя през Атлантика, за да откликне на поканата на русенския дамски Лайън клуб Сексагинта Приста и да поздрави дамите и техните гости на благотворителния бал преди седмица. Свет е първият българин, поканен за участие в шоуто „Америка търси талант“, а в българския аналог на формата стига до финала. Роден е в София през 1986 г., от 11-годишен живее в САЩ, където учи с пълна стипендия в музикалното училище Eastman School of Musik, преминава през много изпитания, но не спира да развива и усъвършенства таланта си и щедро да го споделя с публиката.
- Свет, какво може да ви накара да прелетите хиляди километри, за да участвате в бала на русенския Лайънс клуб Сексагинта Приста? Дълго ли размишлявахте над поканата за това?
- Когато Деница (Деница Тиханова е председателят на Лайънс клуб Сексагинта Приста - б.а.) се свърза с мен през лятото, ние подехме дълъг разговор за инициативите, които Лайънс клуб поема през годината. Тя подробно ми разказа за всички дейности и благотворителни проекти, с които клубът се занимава. Казах й колко би било трудно да си дойда до България през зимата, тъй като повечето време от годината живея и работя в САЩ. Но бях впечатлен от благородството и искрената добронамереност на инициативите, които предприемат дамите от русенския Лайънс клуб. Затова не се колебах дълго, а откликнах - казах на Деница, че
техните благородни намерения са съзвучни с моята мисия
да използвам таланта и изкуството си, за да помогна да бъде привлечено вниманието на хората към доброто!
- За вас това първо излизане ли беше пред русенска публика?
- Откакто започнах да пътувам до Русе през последните няколко години за събития и по работа, открих добротата на русенци. Това са наистина положителни и любезни хора, така че за мен беше чест да свиря за тях и да ги забавлявам с моята музика!
- Как се чувствахте в компанията на дамите от Лайънс Сексагинта Приста?
- Дамите от Лайънс Сексагинта Приста са изключителни! Чудесни са с техния професионализъм, чувството за хумор и с тяхната сърдечност! Всички бяха много добронамерени и гостоприемни към мен от самото начало. Почувствах ги много близко като мое семейство!
- На вас самия не са ви чужди идеите за добротворчество и съпричастие. Имал ли сте своите случаи на подадена ръка - към вас в сложен момент, а и от ваша страна към някой друг?
- Разбира се, добротворчеството е много важно за мен. Като бях се разболял от рак на мозъка преди няколко години, помощта на хората, които бяха до мен морално, финансово и духовно, беше изключително важна, за да премина този труден етап в моят живот.
Когато бях в болницата и се лекувах, българи от цял свят се обединиха и ми подадоха ръка
за да победя в битката с рака.
Също така аз осъзнах, че моята мисия трябва да бъде в помощ на хора в нужда. Много пъти имам възможността да ходя по болници или домове за деца, където да им свиря и да покажа силата на един дух, която искам да предам на тях чрез моя талант. Когато бях болен и нямах коса заради лечението си, отивах на различни места, където се лекуват болни дечица, свирех им и им показвах, че също като тях и аз се боря, но няма да позволя на болестта да победи!
- Живеете в САЩ от много време - там реализирате и първите си артистични успехи с цигулката и с гласа си. На какво, според вас, дължите успеха си? Колко от него е резултат от дарбата ви и колко - на всеотдаен труд и школуван стремеж към креативност?
- На какво дължа успеха си... Бих казал, че талантът е, да кажем, 10 процента в човека. 90 процента са в развитието. Талантът, който ми е дарба от Господ, е нещо, което аз взех в ръцете си и го развих до такова ниво, което твърде малко хора са успели да постигнат. Казвам го, защото съм отдал целия си живот на развитието - от упражняване на свиренето, работата със струните на цигулката по 4 часа всеки ден още като дете, след това през концертите пред различни публики, които правя от 7-годишен, до непрекъснати тренировки в парковете, сам, на най-големите студове, зиме и лете. Просто репетирам упорито и постоянно, като, да речем, някой футболист на много високо ниво. Или някой като Карлос Насар, който вдига тежести и жъне победи. Или като гимнастика Йордан Йовчев, който постига успеха с невероятна и упорита ежедневна и всеотдайна работа.
За мен тренировката е от изключително значение, тъй като тя е важна предпоставка не само за развитието в сферата на моето изкуство, музиката, но и за развитието на моята собствена душа. Ставам по-велик, когато чувствам как преминавам към следващо ниво. И се радвам, защото с моите изяви искам не само да се покажа пред хората заради имиджа, но искам да се покажа в развитие и да споделя с публиката моя стремеж към усъвършенстване. Да, просто се усъвършенствам.
Развих се с цигулката като цигулар, но сам се научих как да танцувам, сам се научих как да пея и да свиря едновременно, как да рапирам и да свиря едновременно с това, как да правя бийтбокс и да свиря...
После преминах към още нещо - започнах да правя нещо по-екстремно: акробатика заедно с цигулката. Имам един номер, където вися на един обръч с главата надолу. Вдигат ме нагоре и ме въртят, а аз свиря. Това е, мисля, нещо толкова различно, нещо, което никой не го прави. Аз го правя, защото искам да покажа най-вече на себе си, но и на всички хора, че всичко е възможно, че каквото и да ти е наум, можеш да го осъществиш.
- Преминал сте през не едно и две изпитания. В какво сте намирал сила, за да продължите напред и да не се предадете на безутешен песимизъм?
- За мен в моя живот преодоляването на изпитания е много съществено. То не само те прави по-силен човек, но те кара да се стремиш напред и да осъзнаваш, че имаш своята важна мисия в живота. Едно от моите особено драматични изпитания беше диагнозата рак на мозъка, която ми поставиха през 2016 година.
Преминах през операции, сложни лечения, химиотерапия и лъчетерапия, загубих си косата, загубих тегло. Но не загубих музата за развитие
Това наистина беше сериозно предизвикателство за мен. Когато чух от лекарите, че имам рак, първото, което си помислих, е, че аз съм... терминът на английски е Cancer Survivor, оцелял след рак. Помислих си, че за мен това е нещо ново, че аз съм вече не само музикант, но и Cancer Survivor. Помислих си го непосредствено преди операцията. И това ми даде нов стимул, нов порив. Казах си: това е нещо, което ще преодолея, ще го надмогна и ще стана още по-добър. Реших, че това за мен е нова сфера, аз ще бъда не само и не просто музикант, но и победител на рака. И точно това ще покажа на хората. Много ми е важно тъкмо това: защото искам всички да видят и да се убедят, че това може да се преодолее, да знаят, че и те могат да го надмогнат, само да не се отчайват. Защото е от огромно значение когато чуеш нещо, което е ново за теб и то определено е стресиращо, да не се предадеш!
- Това ли ви помогна да не изпаднете в песимизъм след такава стряскаща диагноза?
- Много пъти се лекувах в Бостън, там преминавах през лъчетерапия, протоннолъчева терапия, и бях много слаб, сутрин се събуждах - без коса, състоянието ми беше далече от идеалното. Но си наложих да превъзмогна негативите. И имах ситуации, в които правех лъчева терапия сутринта, повръщах, но след това си вземах самолета за Хюстън, Тексас, връщах се и излизах да свиря пред хората, правех концерти - така, както бях с голата глава, останала без коса заради процедурите. Исках хората да видят, че колкото и драматично да е такова житейско изпитание, за мен то не може да се превърне в спирачка, аз няма да му позволя да се превърне в спирачка!
Така давах кураж на самия себе си, но и на стотици хора, които ставаха съпричастни към това
- Вие напускате България заедно с майка си и брат си на твърде крехка възраст. Но винаги намирате как да вплетете в композициите си етномотиви от богатия български фолклор. Очевидно за вас България остава една много ценна принадлежност.
- В близко бъдеще, още в началото на новата година, ми предстои да сътворявам нова музика, която ще е комбинация от фолклорни ритми заедно с модерното. Имам една идея - да съчетая една стара славянска песен - „Бучимиш“, която е в 7/8 ритми - със съвременно звучене и да направя тотално ново парче, което да е в ритми, различни от общоприетата норма. В момента нормата в Щатите е 4/4, което представлява така наречените прави ритми.
Но специфичната българска ритмика е толкова интересна и аз искам да добавя нови звуци към нея
за да направя ново нещо, което, вярвам, ще е суперяко, суперинтересно и заедно с цигулката ще се получи нещо наистина велико.
- А къде е България в плановете ви за следващата 2026 година?
- Предстоят ми доста събития и участия в Съединените щати, но също така и в България. През лятото на 2026-а мисля да направя няколко големи концерта в България - може би някъде на морето. За първи път планирам такива мащабни изяви, защото мисля, че вече е време и че хората жадуват за нещо по-различно от това, което вече са виждали. Това е мое много голямо желание - да комбинирам моята музика заедно с танцьори, които да бъдат заедно с мен, където аз ще бъда с моята цигулка и на сцената да направим една хубава, направо прекрасна хореография на моето шоу и моята история. Впрочем за това очаквам също и мнения на мои почитатели, затова се обръщам и към читателите на вестник „Утро“ - да ме последват във Фейсбук на Svet Musik, където слагам всички мои участия и концертите, които ми предстоят.