Тя е родена в Хасково. До четвърти клас живее в Габрово. Година по-късно вече е в Пловдив. Следват Виена, София, Стара Загора. От няколко години е в Русе.
Тя е Лястовичката. И Флора в „Кармен“. И „Папагена“ във „Вълшебната флейта“. Възхитителният й темперамент предизвиква аплодисменти в „Графиня Марица“ и в „Зоро“.
Тя е сопраното Нели Петкова - една от солистките на Русенската опера, на чиято сцена жъне овации. А русенци, за които неделните литургични служби в храма „Св.Георги“ са духовен остров за равновесие и смирение, преживяват мигове на вълшебно извисяване с песнопенията на църковния хор, особено когато гласът на Нели Петкова се присъединява към многогласната магия, звучаща от черковния балкон.
„Бях ученичка в четвърти клас, когато от училище дойдохме на екскурзия в Русе. За първи път попаднах в този град и той ме плени - това е истината! Бях замаяна от улиците, зданията, градините, хората - всичко ми изглеждаше наистина вълшебно. Тогава по детски си казах: искам да живея в този чуден град! И ето че това се случи“, разказва оперната солистка.
„Истинските чудеса“ в живота й не се изчерпват с реализирането на спонтанното й детско желание. А може би
тя самата просто притежава сетива за чудесата
и затова така възприема спиралите, по които я превежда съдбата. И успява да различи във всичко, което й се случва (и което мнозина определят с прозаичното „така ми било писано“), щастливите пътеки, които я отвеждат към това, което често я кара да се чувства като във вълшебна приказка.
„В моето семейство никой не се занимава с изкуство, не се слуша класическа музика, а аз от малка обичам да пея. Някак усетих, че именно класическата музика е това, което е най-важно в живота ми. Разбира се, в детските години и аз пеех с „микрофон“ - за разлика от момиченцата, които грабват дезодоранта на майка си, аз докопвах чукалото от хаванчето за чесън и се вживявах в бъдещите си роли. Не знам откъде идва това влечение и на какво го дължа. Но от четвърти клас тръгнах на уроци по пиано, от пети вече бях ученичка в Музикалното училище в Пловдив, а от девети клас учех оперно пеене (естествено, преди това бях преминала през попмузика и българска естрада, така или иначе, към оперното пеене се пристъпва, когато гласът вече е достатъчно оформен)“, продължава разказа си Нели Петкова.
След дипломирането в Музикалното училище заминава за Виена, подготвя се за кандидатстване в консерваторията, но още докато се обучава за изпитите, вече е наясно, че предпочита да се върне в България. Така че след като кандидатства и е приета, се прибира и същата година през септември е вече студентка в Музикалната академия в София. Но и докато учи в столицата, продължава да ходи на уроци във Виена. „Сега като си помисля, може би там, където всичко е прекрасно, но на мен ми беше чуждо, съм усетила, че всъщност ме тегли към Малката Виена“, засмива се Нели Петкова.
Дипломната й работа в академията е Мадам Бътерфлай
А първото й работно място е в операта в Стара Загора, където я канят за концерт с пианистката Поля Влахова и с Денис Иванов. От 2015 година Нели е назначена на щатна позиция, първата й роля там е на Анина от „Травиата“. „Много ми е на сърце тази роля, близка ми е по душа, тя се грижи за Виолета-Валери, тя й е опора в трудните моменти. Аз съм човек, който обича да се грижи за хората, доставя ми радост да помагам“, казва сопраното. В Стара Загора Нели участва в „Прилепът“, в „Слугинята-господарка“, в „Мерилин Монро“ в главната роля, в оперета-буфа „Крокфер“ на Жак Офенбах.
А при едно старозагорско турне идва в Русе отново. „Правихме концерт-спектакъл на „Фантомът на операта“ и тогава за първи път видях сградата на Русенската опера. Така се впечатлих от тази красива сграда, че няколко минути стоях пред нея и много исках да се снимам пред нея. А когато влязохме вътре, останах изумена от акустиката. Радвах се неимоверно, усещането да пееш на такава сцена беше наистина нещо изключително, но и тогава не мислех, че ще работя тук. И ето че през 2021 година получихме покана от тогавашния директор на Русенската опера Иван Кюркчиев. Така двамата със съпруга ми Теодор Петков станахме част от русенския екип, приеха ни в оперния хор“, припомня Нели Петкова.
Впрочем Теодор Петков й подарява едно друго чудо. Двамата се запознават в Старозагорската опера, където той пее. При него това е „династично“, уточнява Нели, родителите му са свързани с операта, самият той преди пеене в консерваторията е учил обой в музикалното училище. След спектакъла „Любов и ревност“, с който операта от Града на липите гостува в Люксембург и в който Нели Петкова е в главната роля на Самотницата, която жадува за любов, директорът Огнян Драганов излиза за поклона заедно с артистите и обявява, че следва още нещо. „Нещото“ е пълна изненада за Самотницата -
Теодор пада на коляно и поднася пръстен на Нели с въпроса: „Ще се омъжиш ли за мен?“
Залата избухва в аплодисменти, а Нели е смаяна, объркана и... невероятно щастлива!
Двамата са чудесен тандем и на сцената, и в битието извън нея. Макар че „извън нея, сцената“, е относително понятие. Преди да дойдат в Русе, имат един период на свободна практика. Това е времето, в което Нели и Теодор се изявяват пред различни публики със своето дуо „Адикт“, като представят различни жанрове - опера, оперета, джаз, поп, естрада. Тогава работят с три школи с деца, където преподават пиано, солфеж и пеене, като са обучавали невръстни таланти в София, Бургас и Стара Загора. „В неделя бяхме в София, в понеделник, вторник и сряда - в Бургас, през останалото време в Стара Загора. Пътуването не ни тежеше, а удоволствието да работим с деца е в състояние да заличи всякаква умора“, обяснява Нели.
С постъпването в Русенската опера ангажиментите стават повече, а времето - все по-оскъдно. Впрочем когато се сбъдва мечтата на Нели Петкова да пее в операта, пред която е занемяла пет години по-рано, се оказва, че сбъдването не е сто процента. Пожарът, който през лятото на 2020 година изпепели покрива на сградата, не само причини грамада неудобства, а направо осакати еблематичния културен институт за години напред.
Пожарът е накарал Нели Петкова доста да почака, докато излезе на сцената с вълшебната акустика
Първото й реално излизане на тази сцена обаче не е в роля от оперна творба, а в многозначителния спектакъл „Пожарът“, в който към главното действащо лице - балетната трупа, се присъединяват и всички артисти, хористи и работещи в операта.
Горчилката, която усложнява живота на хората в операта, Нели приема като обстоятелство, което няма да се проточи до безкрай. Затова пък признава: „Тук имах възможността да изиграя много любими роли: Магда - Лястовичката, Адела в „Прилепът“, Графиня Марица, Силва в „Царицата на чардаша“, Мерседес и Фраскита в „Кармен“, Флора в „Травиата“, Репортерката в „Големанов“ и много други. Благодарна съм на директора Пламен Бейков и на зам.-директора Момчил Миланов за назначаването ни като солисти“. Това отваря много перспективи пред артистката. Тя с удоволствие се включва в образователните спектакли за деца, където не просто представя образ или техника, а общува с малките ученици и провокира интереса им към красивата и възвишена класика.
Имам любими партии, изработила съм ги, чакам възможност да мога и да ги изиграя на сцена, казва сопраното. И пояснява: „Иска ми се да направя Лиу от „Турандот“, Микаела от „Кармен“, трябва ми още време, за да мога в бъдеще да подготвя и Тоска, а също и Мадам Бътерфлай, това са роли, за които се иска не само умение, а опит и специфична постановка на гласа, който трябва да бъде готов за това. Познавам ролята на Чо-чо-сан в детайли, но знам, че още ми е рано за нея“.
Напомням на Нели Петкова за участието й в храмовия хор към русенската църква „Св.Георги“ и тя отваря още една страница в биографията си.
Двамата с Теодор пеем и в представителния хор „Св. апостол Карп“ на Старозагорската митрополия
който ръководи митрополит Киприан. Митрополитът е и пианист, завършил е музикално училище, хорът печели много награди, с него сме участвали във фестивали и конкурси в Полша, Русия, Гърция. В този хор сме повече от 40 човека, повечето са професионалисти, много от тях пътуваме - аз от Русе, други от София, Бургас, Варна, Шумен. На Теодор сега му е по-лесно, той се върна в Стара Загора и отново работи в операта там. Но аз пътувам често. Подготвяме се много сериозно за нашите изяви, правим много концерти. Наскоро записахме диск с църковни песнопение. Когато пея в църквата - и там, и в Русе, се чувствам много спокойна душевно. Може би вибрациите на песнопенията въздействат така, може би самият характер на тази музика е такъв, че прониква дълбоко в душата. А самият митрополит Киприан е такъв, той е прекрасен човек и това внушава и на другите. Казвам го, не само защото той ни венча с Теодор, а защото го познавам и виждам колко благотворно влияе на хората, с които общува“.
Дали Нели Петкова е допускала мисълта да не стане оперна певица, а нещо друго?
„Имала съм възможност да направя и друг избор. Баба ми по бащина линия е фармацевт, помагала съм й в аптеката, познавам доста лекарства, в училище много ми вървеше биологията, а и живо ме интересуват някои заболявания - откъде се получават, как се лекуват. Може би бих станала лекар. Но, честно казано, не се виждам твърде като лекар. Нямаше да издържа да гледам страдащи хора. А и друго - което е по-силно от мен. Истината е, че на мен само опера ми е в главата. Пеенето е това, което ми доставя истинско удоволствие, най ми е хубаво на душата и сърцето, когато пея на сцената, всичко, свързано с музика, ме разтърсва. Това е живо изкуство, което прави и артистите, и хората в залата живи“.