Българите продължават да имат противоречиво отношение към темата за бежанците, сочат данните от мащабно национално проучване, представено на форум в Русе, организиран от фондация „Европейски институт“. Макар че 91% от анкетираните дефинират точно понятието „бежанец“, много други показатели разкриват, че реалното приемане остава ограничено, а страховете - доминиращи. Инициативата се реализира с подкрепата на областния управител Драгомир Драганов, неговия заместник Георги Георгиев и началника на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева. Сред участниците в представянето на проучването бяха зам.-кметът на Русе Енчо Енчев и председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските градове и региони Ергин Емин.
Според изследването само малки групи от населението са склонни да живеят в близост до хора от друга раса или религия. Това са предимно млади хора, лица с по-високи доходи, активно ангажирани в доброволчески инициативи или с опит от пътувания в чужбина. За мнозинството имиграцията продължава да се възприема основно като проблем или в по-добрия случай като „проблем и възможност едновременно“.
От 2013 г. насам неизменно най-големият страх, свързан със заселването на бежанци, е възможността от престъпления срещу български граждани. Следват притесненията от разпространение на чужди културни и религиозни практики, както и страхът от заболявания. Само 20% от хората заявяват, че не се страхуват от бежанци.
На национално ниво българите виждат три основни заплахи риск за националната сигурност; финансови тежести за държавата и невъзможност за интеграция и опасения от разпространение на ислямизъм.
Казано обобщено - близо половината граждани (48%) изпитват притеснения и от седемте най-често отбелязвани рискове. Едва 4% не се чувстват застрашени.
Данните показват, че над 80% от българите не предоставят никаква подкрепа на бежанци. Когато все пак такава съществува, тя се изразява най-често в дарения на вещи или участие в доброволчески дейности, но почти никога в предоставяне на финансови средства. Интересно е, че в по-бедните райони - като Северозападна България - нивата на подкрепа са по-високи.
В сравнение с 2017 г. делът на информираните по темата за бежанците, имиграцията и интеграцията се е увеличил повече от два пъти - от 17% до 41% през 2024 г. Значителна роля за това са изиграли последните кризи, включително войната в Украйна.
Телевизията остава основният източник на информация - посочена от 85% от анкетираните. Следват социалните мрежи и близки хора. 19% обаче заявяват, че не се доверяват на нито един информационен канал.
Срещите с бежанци също са се увеличили и през 2024 г. 24% от населението - около 1,3 млн. души - са имали пряк контакт с хора, търсещи закрила.
Данните сочат постепенна, макар и умерена промяна към по-позитивно отношение към бежанците. През 2017 г. положително настроените към тях са 16%, а през 2024 г. - 26%. В същото време отрицателните нагласи почти не намаляват - от 31% през 2017 г. до 28% през 2024 г. Почти идентични са и нагласите спрямо имигрантите.
През 2024 г. закрила у нас са потърсили 12 250 души, а предоставена е на 4951. Едва 56 от тях получават статут на бежанец. По данни на МВР през същата година 55 166 души са направили опит да преминат незаконно границата на вход, а задържаните граждани на трети страни са 9208.
Проучването показва, че макар информираността да расте, обществените нагласи остават доминирани от страхове и резервираност. Положителната тенденция е налице, но е бавна и неравномерна. Експертите са единодушни: необходими са дългосрочни и последователни усилия за преодоляване на предразсъдъците, изграждане на доверие и формиране на балансиран обществен дебат по една от най-комплексните теми в съвременното общество.