Делегация на Народното събрание на България пристигна в българския Зографски манастир „Свети великомъченик Георги“ в Света гора, на полуостров Атон в Гърция. Делегацията е там, за да участва в отбелязването на есенния празник на свети Георги по стар стил – 16 ноември, когато мощите му са пренесени от мястото на измъчването му в Лида (днешния град Лид в Израел) в новоосветен християнски храм.
Игуменът разказа, че свети Георги е пострадал в Кападокия, днешна централна Турция, но гробът му се намира близо до Тел Авив, в античния град Лида, който между IV и X век носи името Диосполис. По време на реставрацията на една от иконите е открито името „Десполитис“, което означава, че свети Георги е наречен гражданин на този град. Предполага се, че това е свързано с интензивното почитание на светеца в Лида, което продължава и до днес. Много поклонници посещават гроба му и могат да видят оковите, с които е бил заключен по време на мъченията в Кападокия, отбеляза архимандрит Гавраиил.
Той разказа за една от трите икони на свети Георги, че се появява през XIII–XIV век в морето, в един от заливите на Света гора. Нощно време над нея се проявявала светлина, а монасите се опитвали да я приберат в манастир, но тя сякаш се „движела“ сама. Според преданието, когато братята от Зографския манастир отишли да я вземат, иконата сама се придвижила към тяхната лодка. След като иконата е стигнала сушата, отците започнали да спорят кой да я вземе, но решили тя да бъде поставена на необучено магаренце и където я заведе то, там ще остане. Животното я закарва близо до манастира, където остава и до днес. Иконата е прибрана на сигурно място в манастира. В чест на събитието всяка година се провежда литийно шествие с иконата от манастира до мястото, на което магаренцето я е завело. Игуменът разказа още, че допреди 15 години иконата е била без настоящата ѝ рамка, през всичките стотици шествия на нея са се отбелязали ръцете, които са я държали, като от двете ѝ страни има около един сантиметър вдлъбнатини.
Архимандритът припомни и чудотворния образ на Света Богородица в манастира. По време на турското присъствие в Света гора един войник наранил иконата, а от мястото на драскотината потекла кръв. По-късно същия ден войникът полудял. Той не бил погребан заради извършеното светотатство.
Игуменът Гавраиил обърна внимание и на художествените особености на иконите. По негови думи ажурната резба с размер 10–12 см представлява изключително изкуство, изискващо много работа и опит на дърворезбаря. Подобни произведения са рядкост в манастирската традиция, отбеляза той.
Българската парламентарна делегацията е водена от заместник-председателя на 51-вото Народно събрание Цончо Ганев от „Възраждане“ и в нея влизат председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията Красимир Събев от ГЕРБ - СДС, заместник-председателят на същата комисия Атанас Славов от „Продължаваме промяната - Демократична България“, заместник-председателят на парламентарна група „Движение за права и свободи – Ново начало“ Станислав Анастасов, заместник-председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси и секретар на парламентарната група на „БСП - Обединена левица” Атанас Атанасов, парламентарният секретар и секретар на парламентарната група на „Има такъв народ“ Александър Вълчев и народният представител от „Величие“ Любиша Блажевски.
Делегацията е придружавана от генералния консул на България в Солун, Гърция, Антон Марков и от главния експертен сътрудник на парламентарната комисия по външна политика Лъчезар Тошев.
С делегацията в Зографския манастир пристигна и генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, който предостави на библиотеката на манастира архивните новини и снимки за него през 127-те години на агенцията.