Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Думата, поставена в заглавието на предложената бележка, е свързана с един интересен старогръцки мит. Той е преразказан достатъчно подробно от римския поет Публий Овидий Назон в книгата „Метаморфози“ (I кн.). В следващите редове ще представя накратко мита и произхода на думата.
Аполон наскоро след победата си над чудовищната змия Питон видял бога на любовта Ерос, който опъвал златния си лък. Аполон се присмял на Ерос:
– Защо ти е на тебе, дете, такова страшно оръжие? По-добре е аз да запращам поразяващите златни стрели, с които току-що убих Питон.
Ерос се обидил и отвърнал на Аполон: „Твоите стрели, Аполоне, бият безпогрешно и поразяват всички, но моята стрела ще порази тебе.“
Ерос размахал криле и литнал до високата планина Парнас. Там извадил от колчана си две стрели. Едната от тях била златна, която ранявала сърцето и предизвиквала любов, а втората – оловна и тъпа, убиваща любовта. Със златната стрела Ерос уцелил сърцето на Аполон, а с оловната – красивата нимфа Дафна, дъщеря на речния бог Пеней.
Дафна решила завинаги да остане девица и по това да прилича на Артемида, сестрата на Аполон. Макар да била пожелавана от много мъже, тя отхвърляла всички.
По-късно Аполон срещнал прекрасната Дафна и се влюбил в нея, но тя, след като видяла бога, побягнала от него. Аполон се втурнал след нея, за да я догони, и много настоятелно я увещавал да не бяга.
Когато Дафна разбрала, че Аполон я настига, помолила Земята (според друга версия на мита помолила баща си Пеней) да промени нейния образ, защото прекалено много мъже я желаят заради красотата ѝ. Веднага след това Дафна започнала да се превръща в дърво: гърдите ѝ се покрили с кора, косите ѝ се превърнали в листа, ръцете – в клонки, краката ѝ – в корени… Аполон я настигнал, но прегърнал едно дърво. Тогава богът възкликнал: „Щом моя съпруга не можеш да бъдеш / сигурно мое дърво ти ще бъдеш. Аз вечно ще кича, / лавъре, с тебе косите, колчана и своята лира. / Вождове в Лациум ти ще красиш, щом триумф прогласява / радостен зов, Капитола щом шествие дълго възкачва. / Ти като най-верен страж ще стоиш пред вратите на Август / и неотклонно ще бдиш над венеца от дъб по средата. / Както у мене растат по младежки на воля косите, / вечно листака носи, постоянния почетен накит.“ (Овидий, „Метаморфози“, I кн.). По името Дафна лавровият лист е наречен и дафинов лист.
Така Дафна станала свещеното дърво на Аполон. Победителите в Питийските игри са били награждавани с венци от лавър. Лавровият венец е бил утвърден като награда още в Древна Гърция, а след това е бил възприет и от римляните. В по-ново време с лаврови венци са били увенчавани заслужили поети или победителите в поетически конкурси. Например великият италиански поет Франческо Петрарка е бил увенчан с лавров венец на Капитолия в черквата „Санта-Мария-ин-Арачели“ през 1341 г. за поемата си „Африка“. С лавров венец символично е бил увенчан и нашият народен поет Иван Вазов през 1895 г.
Лавровият венец е символ на тържество, на признание и величие. Неслучайно и Ив. Вазов в одата си „Опълченците на Шипка“ споменава за лавров венец в обръщението на генерал Столетов към защитниците на връх Шипка: „Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци! / На вашата сила царят повери / прохода, войната и себе дори!“
Митът за Аполон и Дафна присъства в европейската култура от по-късно време – в драми и опери от XVI до XVIII в., а също така в изобразителното изкуство и в скулптурата от епохата на Барока. Много популярна скулптура, представяща този мит, е статуята „Аполон и Дафна“ на италианския скулптор Джан Лоренцо Бернини, изваяна в периода 1622 – 1625 г. Сега тя се намира в галерия „Боргезе“ в Рим.
Дървото, в което се е превърнала Дафна, е наречено лавър (лат. laurus). Това название е преминало и в българския език чрез рус. лавр или новогрц. λαῦρος.