В неделя футболистът на „Дунав“ Денислав Минчев вкара много важния първи гол срещу „Фратрия“. Някои може да останат леко изненадани, защото Денислав е нападател, но се разписва рядко, а играе в отбора от сезон 2022-2023 година. Ако не грешим в сметките, попаденията му от онзи момент дотук са общо 8. Малко или много? Едно е статистиката, друго - общата му полезна работа. И какво смята, разбира се, треньорът.
Денислав е роден на 29 април 2000 година в Айтос. „Дунав“ обаче го взе чак от другия край на България - от „Сливнишки герой“. Кой видя неговите заложби, не е ясно, но е факт, че младежът показа от самото начало интересни качества.
Неособено висок /световната футболна история помни ярки звезди с такъв калибър като Пиер Литбарски, Сами Лий, Алън Симонсен, че даже и Лео Меси/, Минчев дойде, за да помогне в атаката по фланговете. Първото впечатление беше за много бърз футболист, който притежава и така необходимия за високата му скорост отличен дрибъл. Като тръгне по крилото, топката „спи“ пред него. Дотук много добре, даже отлично! За да се стигне до моментите, в който трябва да даде завършващ пас или сам да материализира чудесните си пробиви.
И с просто око се вижда, че ако беше по-ефективен, щеше да бележи много, много голове. И той очевидно го осъзнава, но дали от излишно напрежение и притеснение, сметката му с попаденията му все още е скромна. Да не се сърди, защото искрено желаем да успее, но не са един или два случаите, в които и то сам си изработва позиции да остане сам срещу вратаря. Ясно е, че такива моменти могат да разколебаят и нападател от световна класа.
През тази есен виждаме обаче един различен и по-уверен Денислав Минчев, такъв, какъвто трябва да бъде. Дали старши треньорът Георги Чиликов му преля самочувствие, но нападателят не се притеснява вече да стреля към вратата, дори и да не му се получава. Това се искаше от него - да играе освободено, да е перде, да не му пука, когато мерникът изневери, да бъде трън в петата на защитата.
Срещу „Пирин“ в Благоевград вкара феноменален гол с параден рейд между защитниците и страхотна тупалка, пратила топката под гредата. Гол-красавец! Попадението му срещу „Фратрия“, плод на настойчивост, техника и въображение, също беше майсторска работа. Вратарят просто не видя как топката се плъзга неумолимо в далечния ъгъл.
Хубавото още при Минчев е, че не е мързеливец, че не прави „делви“ с ръце на кръста, че не се пести и в дефанзивен план. Гони здраво, работлив е, смел е, упорит е и помага много на защитата. Чиликов явно цени този черен труд. Освен това е видимо скромно и добро момче. Напоследък се утвърди като титуляр при наличието на още две чисти крила като конкуренция, но и когато трябва да влезе като резерва за броени минути към края на мачовете, не се цупи, не прави фасони, а веднага се заема с работа. Това отношение се нарича професионализъм и чувство за отговорност.
Доколкото знаем, договорът му с „Дунав“ ще изтече през юни 2026 година. Искрено му желаем тогава да празнува вече промоция на отбора в Първа лига и да допринесе с изявите си за постигане на тази цел.
Денислав Минчев може. С бързината, която има, с упоритостта си и покрай златната футболна възраст, в която навлиза, тепърва ще радва феновете на „Дунав“. Трябва му само едно - да си вярва! И той вече го прави.