Тази цикъл няма за цел да е алтернатива на Джаз Фест Русе, по-скоро е прелюдия към него, казва един от основателите на „Русенска джаз колегия“
| Утвърдените имена в джаза - „Сашо Поповски Трио“, „Койчев джаз трио“, „Даниела Белчева квартет“, „Радослав Славчев квинтет“ и „Фънкалеро“ бяха главните действащи лица в първите „Есенни джаз вечери“. Петте концерта се проведоха от 9 октомври до 6 ноември в общинската Пленарна зала свободен при вход. Техен инициатор и организатор беше сдружение „Русенска джаз колегия“. По този повод разговаряме с един от основателите на колегията Даниел Джумалийски. |
- Как се роди идеята за цикъла „Есенни джаз вечери“? Кога и защо решихте, че е време Русе да има такъв формат?
- Всъщност идеята не е нова. Още преди две години бях споделил с общински съветници от постоянната комисия „Култура и религиозни въпроси“, че джазовия живот в града ни не може да се свежда само до Джаз Фест Русе и до няколко концерта на бенда с гост солисти от столицата, а трябва да е пълноценен, целогодишен, който да представя новите имена от българската джаз гилдия.
- Каква е основната цел на инициативата - да даде сцена на български и русенски джаз музиканти, да разшири публиката, да подготви почвата за нещо по-голямо?
- Основната идея е да се обогати джазовият живот в града ни. На русенска сцена да се изявяват и родени в Русе музиканти, независимо къде живеят, защото в елита на българския джаз са утвърдени артисти като Сава Бояджиев, Теодор Петков, Радослав Славчев, Александър Славчев, Антони Рикев, Светльо Неделчев, Мирослав Иванов. Да представят своите музикални проекти,
да усетят любовта на русенската публика и да осъзнаят, че независимо в кой край на България живеят, те имат мисия
да продължат започнатото преди много години - бих казал възрожденско - дело на Петър Петров-Парчето и музикантите участвали в оркестър „Русе“ през 70-те, 80-те и 90-те години. Между другото, с тази идея беше създаден и Русе Джаз Синдикат, в който участват над 40, предимно русенски музиканти, всички до един членове на „Русенска джаз колегия“.
- Как публиката прие идеята за „Есенни джаз вечери“? Има ли усещане, че градът е жаден за жива джаз сцена извън традиционния фестивал?
- Ще излъжа, ако кажа, че не бяхме притеснени в началото, когато с колегите от Русенска Джаз колегия започнахме да подготвяме този цикъл от концерти, защото не знаехме как джаз обществото в Русе ще реагира на предложената програма. Искахме да представим различните лица на тази музика, да покажем многообразието на джаза и се надявахме, че публиката ще реагира положително. Резултатът беше повече от впечатляващ, предвид факта че
на всеки следващ концерт идваха нови и нови хора
които влизаха в залата усмихнати, реагираха на всеки тон, на всяка импровизация - публика, която щедро възнаграждаваше с аплауз артистите. А това затвърди убеждението ни, че градът е жаден за жива джаз музика.
- Как самите музиканти, участвали в концертите, оцениха тази нова инициатива? Почувстваха ли се част от едно по-широко джаз движение?
- Музикантите определено бяха щастливи от възможността да покажат изкуството си пред компетентна публика, възпитавана през годините от Петър Петров, Стайко Стайков, Илко Петров, Боби Русев, Петко Томанов и останалите музиканти от тогавашното златно поколение. Определено всички участници изразиха подкрепа за идеята и надежда, че този цикъл ще прерасне в нещо по-голямо, включващо и цикъл концерти под мотото - „Пролетни джаз вечери“, а защо не и „Зимни джаз вечери“. Ако това се осъществи, Русе ще се върне във времената, когато благодарение на Петър Петров и оркестър „Русе“ в града беше възпитано едно голямо джаз общество, напълно подхождащо на аристократичния дух на нашия град.
- Концертите бяха посветени на каузата да се изгради Алея на джаза в Русе и имаше кутии за дарения. Какви средства са събрани дотук и какви са следващите стъпки, за да се реализира тази идея?
- Създаването на Алея на джаза е мисия за „Русенска джаз колегия“! Многократно сме заявявали, че
не бива да потънат в забрава тези, които прославиха града ни и България на три континента
от Индия до Мексико и в голяма част от европейските държави. Често съм споменавал, че ако нямаме памет за миналото, нямаме фундамент, върху който да градим бъдещето и съм убеден в това. Ние не сме очаквали, че нужните средства за създаването на Алеята ще бъдат събрани бързо, но се надяваме, че ще успеем. Щастлив съм от реакцията на хората, които, виждайки кутията за дарения, пускаха в нея по 10, 20, 50, дори по 100 лева. Това ме изпълва с оптимизъм, че Алея на джаза в Русе ще има, че ще се намерят и институции, които да подкрепят нейното изграждане. Мога да споделя също, че има и постъпления по специално разкритата сметка, което ме подсеща, че тук е мястото да публикуваме и нея:
IBAN BG34BGUS91601003164101
SWIFT (BIC) BGUSBGSF
Титуляр СДРУЖЕНИЕ РУСЕНСКА ДЖАЗ КОЛЕГИЯ
- „Есенни джаз вечери“ изглежда като естествена прелюдия и допълнение на традиционния Джаз Фест Русе, но и като нещо със собствена физиономия. Вие как го определяте - прелюдия, паралелна сцена или негова алтернатива?
- „Есенни джаз вечери“ е цикъл, който няма за цел да е алтернатива на Джаз Фест Русе, нито е форма на паралелна сцена, защото джаз фестът е украсата и естествения връх в джазовия живот на града. В тази връзка може да се каже, че е по-скоро прелюдия, подготвяща публиката за предстоящия фестивал. След последния концерт от цикъла моите думи бяха: „С този концерт ние не слагаме точка, а многоточие, защото искрено се надяваме, че тези, които направиха възможно провеждането на поредицата от концерти, ще ни подкрепят и в бъдеще“. И наистина, ако сме успели да убедим нашите спонсори, че с тяхна помощ сме направили нещо добро за културата на Русе и те ни подкрепят отново, и организираме подобни джаз концерти, то наистина Джаз Фест Русе ще е техен естествен завършек.
- Кои бяха най-запомнящите се моменти от тазгодишното издание - за вас лично, а и за музикантите и публиката?
- Трудно бих отговорил на този въпрос, защото
запомнящите се моменти не бяха един или два
Вечерта преди първия концерт на македонците, бях приятно изненадан, когато разбрах, че Сашо Поповски е учил в България, че негов учител по композиция е бил Ангел Заберски-син и че в един от албумите участва Венци Благоев. Разбрах също, че Алек Секуловски (барабанистът на триото) спокойно може да кандидатства за Рекордите на Гинес с 13-годишното си турне, в Щатите и Канада. Относно музиката им - включването на русенеца Анатоли Ангелов беше безапелационно. Както би казал Борко Парчето - „Анатоли залепна като шамар на буза“.
При втория концерт всички останахме очаровани от таланта, финеса и дълбочината, която децата на Веселин Койчев показаха в пиесите, които изсвириха с баща си. С две акустични китари и прекрасния глас на Светлина, триото омагьоса присъстващите, които не искаха да ги пуснат да излязат от сцената.
„Даниела Белчева квартет“ предложи нещо различно, авторска музика, в която Дани показа запомнящо се владеене на гласа, в компанията на трима музиканти, от челото на джаз кохортата в България - Милен Кукошаров, Димитър Семов и Михаил Иванов, които не се нуждаят от представяне.
Радослав Славчев представи бравурно и с много вкус втория си авторски албум, подпомогнат на русенска сцена от младото, но вече доказало се джаз поколение в лицето на Александър Васев, Владислав Мичев, Живко Иванов и „ветеранът“ Антони Рикев.
И накрая „тежката артилерия“ - „Фънкалеро“! За възпитаника на Berkeley College Of Music Васил Спасов и за неговия проект
няма нужда да се говори, защото музиката им казва всичко
Те бяха достойния завършек на този джаз цикъл, започнал на 25 септември с концерта на Русе Джаз Синдикат.
Шест концерта, показали многообразието на джаза.
- Русе винаги е имал силни джаз традиции - от 60-те години насам. Какво според вас отличава русенската джаз публика и музиканти от тези в другите градове?
- Русенската публика е образована и знаеща публика. Многогодишните усилия на бате Петьо, на Борко и на оркестър „Русе“ са оставили много сериозен отпечатък в джаз културата на нашия град и това е основната отлика от публиката в другите градове. Относно русенските джаз музиканти моето мнение е, че те са на много високо ниво, уважавани са от колегите си, доказателство за което е, че са канени да участват в множество джаз проекти.
- В България често говорим, че джазът е кауза, не просто музика. Каква е вашата лична кауза като организатор и музикант?
- Не обичам да говоря за лична кауза, защото съм екипен играч, а тя е да имаме памет, да уважаваме направеното преди нас и според силите ни да го надграждаме.
- Как се правят културни събития без стабилно финансиране? Кои са хората и организациите, които подкрепиха начинанието?
- Краткият отговор е - трудно.
Времената са трудни и ми е тъжно, че държавата не гледа на българската култура така, както на мен ми се иска и както тя заслужава
В тази връзка, дълбок поклон към всички, които помогнаха за осъществяването на тези концерти! Преди един от концертите казах, че за нас фирмите „Дунарит“ АД, „Дианел“ ЕООД, „Феникс 94“ ООД, Гранд хотел „Рига“, Общинска банка и медийните партньори в лицето на Аренамедия, вестник „Утро“ и Арена Русе не са спонсори, а благодетели на джаза! Специални благодарности на Община Русе за предоставената зала и за оказаната подкрепа!
- Ще има ли продължение на „Есенни джаз вечери“? Можем ли да очакваме зимно или пролетно издание, или форматът ще остане сезонен?
- Надявам се. Надявам се, че тези, които ни подкрепиха ще продължат с подкрепата си и занапред. Надявам се, че след успеха на „Есенни джаз вечери“ ще се появят нови радетели на джаза и подкрепата ще нарасне, защото Русе заслужава това.
- Ако трябва да обобщите с едно изречение - какво оставят „Есенните джаз вечери“ след себе си в Русе?
- Удовлетворение от прекрасната музика!