Четири Кристални лири записа тази година в своята артистична биография екипът на Русенската опера. От 43 номинации в 17 категории русенските предложения, достигнали до финалната фаза на определянето на отличията, бяха шест. На церемонията преди дни русенският културен институт, който вече 76 години радва и носи естетическо равновесие на своята - а и на националната, и на европейската публика, се поздрави с четири приза. И с това стана адресът с най-много награди от тазгодишното артистично събитие. Русенските „лири“ са с една повече от спечелените от Националното радио.
Две от Кристалните лири напълно заслужено бяха дадени за мюзикъла „Зоро“, който е едно от най-впечатляващите събития в сценичното музикално изкуство на сезона. „Зоро“ спечели наградите в категорията „Оперетно изкуство и мюзикъл“ и наградата на публиката. Третата Кристална лира е за екипа на Държавна опера - Русе за премиерния спектакъл на „Травиата“ от Джузепе Верди, който русенци аплодираха преди година по повод 75-ия юбилеен сезон на операта. Четвъртото отличие е за сопраното Таня Иванова и нейната роля на Чо-чо сан в русенската постановка на „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини по време на „Мартенски музикални дни“. Режисьор на постановката е Пламен Бейков, директор на операта в Русе.
В интерес на истината трябва да отбележим, че четири отличия, свързани с една от най-престижните равносметки в сферата на музикалното изкуство, са прекрасен повод за гордост и адмирации, но не са прецедент за Русе. През 2022 г. наградите с русенски адрес също са четири. Тогава Кристални лири операта получава в категориите „Оркестрово изкуство“ и „Постановъчен екип“, специална награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци отбелязва таланта на баса Емил Желев (за жалост, посмъртно), а оперният хор получава наградата на музикалните артисти в Македония.
Така или иначе, тазгодишните четири отличия са добър повод за разговор с директора на Русенската опера Пламен Бейков.
- Господин Бейков, няма съмнение, че мюзикълът „Зоро“ е едно от събитията в операта. Да разкажем малко повече. Как се стигна до избора на това заглавие?
- Още през 2023 г. имах идея за постановка на мюзикъл, тогава заглавието беше „Чикаго“. След това обаче се спрях на „Зоро“ - като се вгледахме по-внимателно в съдържанието, разчетохме сериозни послания зад бляскавите ефекти и енергичната динамика на това произведение. Впечатляват елементи, които изразяват идеята за протест срещу това
как едно управление може да бъде узурпирано от диктатор, който безчинства
иззема властта от своя баща, затваря го в подземие и дава воля на властническите си инстинкти. В превода на Ваня Георгиева отчетливо се вижда психологията, предопределяща разгръщането на тъмните страсти на диктатора, станал жертва на проблемното си детство. И това има допирателни с детството на нашата демокрация - в което са натрупани комплекси, грешки, деформации, които избуяха в чудовищно изместване на същината и смисъла. С други думи, аз виждам „Зоро“ като много сериозно послание към съвременниците - то е много елегантно, дори може да се каже, невинно представено, но с изключително силно въздействие. Да припомним думите на Луиза: „Как искаш да живеят децата ти? Като роби? Или като свободни граждани на тази земя?“. Аз мисля, че тази пиеса е много сериозна и вярвам, че публиката усеща това.
- А как стигнахте до преговори за това заглавие?
- Много ни помогна един русенец, който живее в Ню Йорк - Мартин Бозмаров, юрист, но и композитор, завършил е и Джулиард Скуул. Той проведе основните преговори с Джон Герц, който държи правата на „Зоро“. Сключихме договор за 10 изпълнения и платихме лиценз.
- Къде успяхте да представите мюзикъла?
- Два спектакъла в Русе, гастроли във Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Разград, на фестивала в Белоградчик, в София в НДК.
- В Националния дворец на културата предстои още едно представление.
- Да, на 8 декември.
- И все пак останаха доста русенци, които не успяха да видят „Зоро“, а и други, които с удоволствие биха го гледали още веднъж. Какви са техните шансове?
- Ще се проведат преговори отново за нов лиценз. Впрочем
вече сме запазили за спектакъла „Зоро“ датата 24 април 2026-а в Доходното здание!
- Отново ли разчитате на съдействието на Мартин Бозмаров?
- Да. От своя страна ние планираме постановка на неговия балет „Змей“, който е написан по драмата на Петко Ю.Тодоров „Змейова сватба“. Бозмаров се е вдъхновил от пиесата, но и от съдбата й в нашето музикално изкуство. Балет „Змей и Яна“ на Христо Манолов, син на Емануил Манолов, е поставян през 1937 г., но след това нотите се изгубват. Синът на Христо Манолов - Здравко, възстановява балета, като пренаписва партитурата и редактира либретото - поставена е през 1958 година. И след това нотите отново изчезват. Тези странни перипетии, както и самият сюжет на драмата, провокират Бозмаров да създаде своя балетна творба, която ние ще покажем.
- Да поговорим още малко за „Зоро“. В програмата имаше една позиция, която беше малко непонятна за зрителите - „линеен продуцент“. Какво ще рече това?
- Джон Герц ме помоли да създам такава позиция. В киното има човек, който синхронизира действията на всички екипи по продукцията. Момчил Миланов е този човек при нас, който се занимава изцяло с тежката организационна работа по абсолютно всички логистични и други детайли - работа с всички екипи: транспорт, медицински лица, артисти, придвижване във времето от точка А до точка Б, в това число и някои от ефектите, допълващи визията и въздействието на спектакъла. Момчил Миланов се справи отлично с тази никак не лека мисия.
- Сложна постановка, в която освен хора от операта влизат и други артисти.
- Да, режисьор е Ивайло Ненов от театъра, специална негова заслуга са диалозите в спектакъла. Прекрасно се справиха и ко-режисьорите - Деница Дончева (особено с упражненията по фехтовка) и Димитър Пишев. Диригентът Димитър Косев пребори проблемите, които възникваха с нотния материал. На него и на Божена Петрова се дължи цялостното оформление, а
идеята на Косев да свири на кахон направо измени всичко, даде друга звукова картина
Балетът се явява в нова роля - излизайки от класическия танц и влизайки в ролята на пълноценни артисти в спектакъла, като там думата си каза това, че хореографът Наталия Осипова е специалист по характерни танци, в това число латино, джаз.
- И всичко това - и блестящият „Зоро“, и всички останали постановки и концерти стават в непълноценна среда поради проточилия се ремонт на операта...
- Аз съм изключително благодарен на всички колеги, че именно в тези тежки условия вършат професионално и всеотдайно своята работа. Благодарен съм на всички - сценични работници, осветители, озвучители, гардероб, хор, балет, оркестър, солисти. Репетираме в операта, а играем в Доходното здание. Оркестърът свиква с една звукова картина по време на репетиции, а в Доходното звученето е различно. През цялата година всички
тези хора заслужиха не кристална, а златни лири за несгодите, които понасят
и правят така, че публиката да не е ощетена.
- Дума дума отваря. Докъде стигнаха нещата с ремонта след пожара през 2020 година?
- Докъде?.. Подготвяме нови обществени поръчки.
- Защо поръчки? Едната беше оспорена, но другата беше в ред. Какво се случи?
- Едната обществена поръчка, за строителните работи, се провали, защото имаше оспорване и в крайна сметка бе прекратена. Втората обаче, за техническото оборудване, беше напълно готова, имаше и сключен договор с фирма. Стойността е около 3 милиона лева.
- Какво стана с нея?
- По закон договорът важи 11 месеца. Той беше сключен през август 2024 година и през юли тази година изтече. Причината е прозаична: от Министерството на културата на няколко пъти ни обясняваха, че няма пари! Обичайният отговор, който получавахме редово, беше:
„Няма пари, вие сте в резервите“
И така се стигна до изтичането на договора и до ситуацията да се налага сега наново да подготвяме цялата процедура. Най-малката щета е едни нови 4000-5000 лева, колкото ще ни струва оформянето на новата обществена поръчка, която трябва да изготви юридическа фирма.
- Какво реално означава това за операта?
- Ами реално това означава, че все едно сме непрекъснато на едно несвършващо турне! Всеки курс от сградата на операта до Доходното здание и до зала „Филхармония“ и обратно най-малкото означава 150-200 лева - това са транспортните разходи в рамките на града. Ние това го правим постоянно. Да не говорим за стреса, на който са подложени всички колеги.
- Как се справяте?
- Как се справяме ли? С дарения! От „Дунарит“ монтират две нови осветителни тела, прокарват кабели. Иван Кюркчиев подари компютър за осветителите. С дарения оборудвахме техниката за озвучаване - сега то ни е абсолютно ново, а иначе плащахме по хиляда лева на всяка изява. За предстоящата премиера на балетния спектакъл „Пепеляшка“ ни трябват два специални екрана за видеодекорацията, за да се получи търсеният 3D видеоефект. Събрах пари - мои лични средства, от близки, от приятели - за да закупим екраните. Помагат ни дарители, които откликват на нашите молби. Е, не винаги срещаме разбиране, но е ясно, че това е начинът да се справим със ситуацията. Не мога да чакам - ами ако някой отново обжалва следващата ни обществена поръчка?! Съжалявам, че по-рано не подхванах това. Моето задължение е да се отнасям като добър стопанин към операта и след като не става по друг начин, налага се да търсим различни подходи.
- Тоест, спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи си?
- ...Пред зданието на операта има две женски скулптурни фигури. Те са на художника Димитър Бойков-Хесапа. Едната се нарича „Екстаз“, а другата - „Падение“. Били са изработени да украсяват драматичния театър в Доходното здание, но след като там не е намерено място за тях, се изправят пред операта. И, колкото и да ми е горчиво да го кажа, май те точно изразяват ситуацията с нашия културен институт.
- Не че искам да търсим оптимистична точка за финал на нашия разговор и да „заглаждаме“ нещата, но той е и повод да съобщите
какво предстои в програмата на операта
- Годината за нас беше много наситена - и с участието ни в Мартенски музикални дни, в Сцена на вековете, Софийски музикални седмици, фестивала в Белоградчик, задгранични турнета на балета в Черна гора, Гърция, Сърбия, Румъния, на оркестъра в Германия и Австрия, и със спектакли и концерти в Русе и страната. „Травиата“ беше впечатляваща, „Алма“ получи много адмирации - държим правата за 10 години за тази постановка и ще се опитаме да я покажем отново, макар че солистката е с доста натоварена програма. Предстоят ни също интересни, надявам се, събития. Сред тях са „Риголето“ под режисурата на Нина Найденова, сценография на Елица Георгиева и костюми на Яна Дворецка, „Евгений Онегин“ - с тази оперна постановка на 7 февруари 1956 година се открива сградата на операта след реконструкцията на църковния салон (сценографията ще бъде изненада с реверанс към оригиналните от 1956-а!). Само след месец, на 6 и 7 декември е премиерата на „Пепеляшка“, а балетната трупа ще гостува с „Лешникотрошачката“ в Новогодишния фестивал в НДК. На 14 декември пък е премиерата на Детската опера с мюзикъла „Алис в страната на сънищата“. Но преди всичко това ще спазим една наша традиция и на 30 ноември ще представим отново „Травиата“, с която е поставено началото на Русенската опера преди 76 години.