Днес все по-често се говори за „активно стареене“ – понятие, което надгражда и разширява идеята за това как просто да имаме по-дълъг живот. Да остаряваме активно означава, с напредване на възрастта да продължаваме да бъдем социално свързани, да развиваме умения, да работим (ако желаем), да спортуваме и да се грижим за своето физическо, емоционално и ментално здраве. Терминът е въведен от Световната здравна организация, която го свързва с качеството на живот при възрастните хора. Доказано е, че колкото по-активни и ангажирани оставаме с напредване на възрастта, толкова по-здрави и удовлетворени се чувстваме.
Така остаряването се превръща в период на развитие, себепознание и предоставяне на добавена стойност за другите, чрез предаване на опита и мъдростта, които сме придобили.
Какво на практика означава да остаряваме активно?
1. Грижа за тялото. Тя включва балансирано хранене, хидратация и движение. Дори 20 минутна разходка на ден е „инвестиция“ в здравето, тонуса, начина, по който се чувстваме и в дълголетието.
2. Активният ум е ключът към менталното здраве. Четене, кръстословици, учене на нов език, наизустяване на текстове - всички умствени дейности стимулират мозъка. Курсовете за възрастни и практикуване на хоби занимания, както и разговорите, са чудесен начин да останем ангажирани и да поддържаме нашия ум бодър и в кондиция. Освен това така се понижава риска от развиване на депресия и когнитивен спад. Мозъкът е като мускул – колкото повече го тренираме, толкова по-силен остава.
3. Социални свързаност и принадлежност
Да имаш с кого да споделиш деня си е също толкова важно, колкото и добрата храна. Търсенето на контакт с другите, общуването и споделянето на време и мисли предотвратява изолацията и се бори със самотата. Участието в клубове по интереси, доброволчество или дори оказването на помощ на някой друг носят удовлетвореност и смисъл.
Връзката със семейството, особено с по-младите поколения, обогатява и двете страни и поддържа семейните отношения. Това създава условия за приемственост между поколенията и пречи на отдалечаването и отчуждението.
4. Емоционална стабилност
Щастието не е въпрос на възраст, а на гледна точка. Позитивната нагласа и благодарността са доказан начин за по-високо качество и удовлетвореност от живота. Дихателните упражнения или молитвата могат да помогнат срещу тревожност.
Активното стареене не е „борба с възрастта“, а приемане на живота във всичките му сезони. Здравето, ангажираността и жизнеспособността са резултат от малки, но постоянни усилия - добра храна, движение, учене, общуване и грижа за себе си и другите. Остаряването идва със своите ограничения, но дава и свободата да се посветим на това, което истински ни радва и ни носи удоволствие и удовлетвореност. Всичко това влияе на емоционалната ни стабилност и начина, по който ще посрещнем новите предизвикателства.
Как помага вярата с напредване на възрастта?
Вярата – независимо дали говорим за религиозна принадлежност, духовност или лични убеждения – може да бъде опорен стълб в напреднала възраст. Например разбирането, че всяка възраст има своя мисия, дава увереност и ни помага да дадем най-доброто от себе си точно в този житейски сезон, в който се намираме.
С възрастта човек често губи близки, здравето му се променя, а усещането за контрол отслабва.
Тогава вярата дава цел и посока и необходимата увереност, че животът има стойност и е ценен и удивителен във всеки негов етап. Тя е източник на надежда, че нищо не е напразно.
Вярата предпазва от страха от неизвестното
Едно от най-тежките чувства в старостта е страхът – от болест, самота или от самия край. Вярата – в Бог или във висш и съвършен ред, помага да се приеме неизвестното с по-малко тревога, а човешкият живот - като част от нещо много по-голямо и дори велико.
Вярата дава емоционална подкрепа
Храмът, молитвената група или духовната общност са източник на социални контакти. Това подпомага социалната активност и дава възможност да бъдем част от по-голяма общност, в която се чувстваме уважавани, приети и ценени. Това носи усещането че никога не сме сами, а можем да бъдем разбрани, подкрепени и утешени, когато се нуждаем от това.
Вярата създава психическа устойчивост
Има доказателства, че молитвата или медитацията успокояват ума и понижават стреса.
Вярата, че съществуването ни има смисъл, създава вътрешен мир и отново се свързва с удовлетвореността от изминатия път и живота като цяло.
Вярата поддържа нашите ценности и достойнство
Старостта често е време за равносметка. Вярата дава рамка за осмисляне на живота – като път, изпълнен с усилия, грешки, но и постижения и успехи. Всеки човешки живот има своя звезден миг. Именно вярата и моралните й принципи помагат на човека да запази своето достойнство, да приеме своите избори и да се почувства в мир със себе си.
Вярата лекува душата
Тя вдъхновява, успокоява, дава опора и помага на възрастните хора да се чувстват свързани – със себе си, с другите и с живота.
Как домовете за възрастни хора могат да направят остаряването по-приемливо?
Разбира се, че остаряването носи със себе си предизвикателства – физически, емоционални и социални. Един съвременен дом за стари хора може да направи този етап по-приемлив, по-достоен, по-спокоен и по-удовлетворяващ и смислен.
Модерният домове за възрастни хора предоставят:
- Уютна и сигурна среда. Вместо самота в празно жилище и потенциален риск от инциденти, възрастните хора живеят в място, което е адаптирано за техните нужди, под постоянно наблюдение, в атмосфера, близка до домашната, а не в безчувствена институция, наречена старчески дом.
- Професионална грижа - медицинското наблюдения, помощта в ежедневните дейности, рехабилитация и други специализирани грижи, са гаранция за качество на живот.
- Социална свързаност. Едно от най-големите предизвикателства на старостта е изолацията. Домовете за възрастни предлагат възможности за социализация на възрастните чрез общи занимания, чествания, културни събития и връзка с хора на близка възраст и сходни интереси. Както казахме, общуването е доказан фактор за забавяне на когнитивното стареене.
- Активности за ментално и психическо здраве. Четене, игри, арт и хоби занимания, музика, гимнастика и танци, поддържат мозъка и духа. Възрастните хора се чувстват ангажирани и полезни.
- Достойни старини и удовлетвореност. Когато човек знае, че е обгрижен и ценен, остаряването се приема по-леко. Домовете за възрастни от ново поколение създават атмосфера, в която се запазва личното пространство. Там възрастните хора се чувстват уважавани и чути и имат свободата да избират активностите в ежедневието си.
Домът за възрастни може да бъде среда за по-добър, стойностен и смислен живот, в който човек получава възможност да се радва на дните си. Това, заедно с възможността да чувстваме обичта на близките си, може би е всичко, от което се нуждаем в старостта.