Фирмите за бързи кредити измислят все нови и нови трикове, с които да оскъпят заемите, ограничени от закона до определен лихвен процент. Дело в Районния съд в Русе разкри поредната схема - за да получи парите, кредитополучателят задължава клиента си да сключи договор за поръчителство с друго, свързано с него дружество. В резултат освен и без това голямата лихва заемополучателят трябва да брои още два пъти по толкова на „поръчителя“ и разходите му набъбват тройно.
През 2024 г. Т.К. получила заем от 1101,50 лв. от кредитна фирма при лихва 52% и годишен процент на разходите (ГПР) 66,37%, а общата сума за връщане - 1442,03 лв. Условията изисквали тя да предостави обезпечение - банкова гаранция или поръчителство от юридическо лице, одобрено от кредитора. Без такова обезпечение заявлението нямало да бъде одобрено. Потребителката подписала и втори договор - за предоставяне на поръчителство с посоченото от самия кредитор дружество, срещу допълнително възнаграждение от 865,11 лв., разсрочено на 12 вноски. Така срещу взетите 1101,50 лева тя трябвало да върне 2307,14 лева.
Според съда възнаграждението за поръчителя представлява реален разход по кредита, защото то е задължително условие за получаването на заема, двете дружества са свързани икономически лица, а плащането се извършва директно към кредитора, а не към отделен поръчител. В резултат на това реалният ГПР е много по-висок от посочения 66,37% и надвишава законовия максимум по Закона за потребителския кредит. Затова договорът за заем е обявен за недействителен, а договорът за поръчителство - за нищожен. Решението подлежи на обжалване.
Подобни случаи зачестяват през последните години и по правило съдилищата отменят такива договори с допълнителни условия, тъй като те представляват единна икономическа операция. Кредитните дружества обаче продължават да не включват всички разходи във вписания в договора ГПР (годишен процент на разходите), като разчитат на това, че само малка част от клиентите им биха сезирали съда.