Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Съществителното име, поставено в заглавието на предложенията бележка, не принадлежи към активната лексика на съвременния български език и затова е слабо познато на нашите съвременници. То е от чужд произход и е преминало в българския език чрез турското езиково посредничество. Ето кратки сведения за тази дума.
Съществителното име мюжде означава радостна вест, добра новина, а също така и наградата която някой получава за това, че е донесъл добра новина. Ето пример за употребата на това съществително име, когато то означва „радостна вест, добра новина“:
Дотърча Кина и обади, че се завърнали и други селяни.
Баба Цена се намръщи.
– Стига си ми носила мюждета, ами иди, та посрещни бача си, както чинят другите хора — избъбра тя сърдито.
(Иван Вазов, „Иде ли“)
А ето и примери за значението „награда за добра вест, за радостна новина“:
1. Момче! Скоро донеси чай и иди да земеш мюжде, аз искам даскалчето тук да доде и да посрещне братчето си, че и аз да се порадвам според вас; той не е ли хаберлия?
(Илия Блъсков. „Двама братя“, гл. XV – „Ненадейно свиждане“)
2. Той се изправи пред нея и двете му слепи очи гледаха внимателно в нейните.
– Радке, дай мюждето! – каза той изведнъж. Това беше всичката отстъпка, която можа да направи на съветите на разума.
(Ив. Вазов, „Под игото“, ч. II, гл. XIII – „Радостна среща“)
Съществителното име мюжде е от персийски произход (вж. перс. mužde). Проф. Ст. Младенов посочва, че то е сродна с думите мъзда, възмездие. Тази дума е преминала и в турския език (вж. тур. müjde) със значенията радостна вест, добра новина; пари или награда, която някой получава за това, че е донесъл добра новина. Очевидно е, че двете значения, които има думата в българския език, се дължат на турския език. От нея е образувано турското съществително име müjdeci, преминало в българския във вида муждеджия „вестител“.
Съществителното име мюжде е включено и във фразеологизма „вземам мюждето“ – пръв съобщавам някаква добра новина, радостна вест. Ето и един пример:
Вчера, щом Колчо излезе из бай Мичови, запъти се тиришката на улицата, за голямо учудване на минувачите, за да иде при Рада, та да вземе мюждето.
(Ив. Вазов. „Под игото“, ч. II, гл. XIII – „Радостна среща“).
Произходът на фразеологизма е свързан с народния обичай да бъде дадена награда на този, който пръв е съобщил радостното известие.
*
Заб. При написването на настоящата кратка бележка съм ползвал сведения от следните речници: 1. Н. Геровъ. Рѣчникъ на блъгарскый языкъ. Фототипно издание. Ч. III (Л – О). Пловдивъ, 1899, с. 105; 2. Ст. Младенов. Речник на чуждите думи в българския език. Фототипно издание. Издателство „Век 22“, 1992, с. 282; 3. Речник на съвременния български книжовен език. Т. II (Л – П). С., Издателство на БАН, 1957, с. 118; 4. Н. Ванчев и колектив. Турско-български речник. С., ДИ „Наука и изкуство“, 1962, с. 390; 5. К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. I (А – Н). С., Издателство на БАН, 1974, с. 136; 6. Ал. Милев, Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език. V издание. Допълнено и основно преработено от Ем. Пернишка. С., Издателство „Наука и изкуство“, 2000, с. 509; 7. Български етимологичен речник. Т. IV (Минго2 – Падам). Второ издание. С., АИ „Проф. Марин Дринов“, 2012, с. 393, 440; 8. Речник на чуждите думи в българския език. II фототипно издание. С., Издателство на БАН, 1992, с. 558; 9. Речник на български език. Т. 9 (М). С., АИ „Проф. Марин Дринов“, 1998, с. 860; 10. Академичен турско-български речник. Издателство „Рива“, 2009, с. 942.
Иво БРАТАНОВ