Районният съд обяви за недействителен потребителски кредит, сключен онлайн между столично дружество и жител на Русе. Съдът призна за установено, че длъжникът И.Й.Д. дължи връщане на главницата по кредита - 808,93 лева, но отхвърли претенциите на кредитора за начислените договорни лихви и лихви за забава.
Спорът възникнал след като през май 2024 г. между страните е сключен договор за заем в размер на 900 лева със срок за погасяване 7 месеца и обща стойност на плащанията 1024,24 лева. Кредитът е бил усвоен с цел покриване на предходно задължение на клиента. Въпреки че е направено частично плащане от 91,07 лева, до падежа през декември 2024 г. останалата част от дълга не е погасена. Кредиторът завел заповедно производство и поискал съдът да установи дължимостта на сумите - 808,93 лв. главница, 124,24 лв. договорна лихва и 12,85 лв. лихви за забава.
След разглеждане на доказателствата съдът прие, че договорът за потребителски кредит, сключен от разстояние, не отговаря на законовите изисквания за яснота и пълнота на информацията. Проблемът е, че годишният процент на разходите /ГПР/ от 48.36% е посочен само като суха цифра, без да е ясно как точно е изчислен и кои разходи са включени. Това противоречи на изискванията на Закона за потребителския кредит, който задължава фирмите да дават пълна и разбираема информация на клиента още преди подписването. Неяснотата около ГПР поставя потребителя в невъзможност да разбере истинските икономически последици от договора.
В резултат на това, според закона, заемателят дължи връщане единствено на „чистата стойност“ на кредита, т.е. получената сума минус вече погасената част. Така съдът призна претенцията за главницата - 808,93 лева, но отхвърли исковете за лихви.
По отношение на разноските, И.Й.Д. бе осъден да заплати на дружеството общо 812,33 лева (разноски от заповедното и исковото производство), докато кредиторът трябва да възстанови на длъжника 43,46 лева за неговите разноски.
Решението подлежи на обжалване.