Тази вечер в зала „Филхармония“ почитателите на музикалното изкуство ще имат удоволствието да видят един от емблематичните артисти на Русенската опера в различни роли и превъплъщения. Стоян Стоянджов кани колеги, приятели, меломани да отпразнуват заедно с него четирите десетилетия на неговото сценично присъствие.
„Много се радвам, че колегите ми откликнаха на тази покана и ще се включат в тази, надявам се, истински празнична вечер. Замисълът е концертът да представлява букет от откъси от опери, оперети, мюзикъли и съвсем съзнателно избегнах специалната режисура - иска ми се всичко да носи духа на непосредственост и свобода. И колегите, и диригентът Димитър Косев ми се довериха да избера и да подредя заглавията, които съставят програмата, безкрайно съм им благодарен за това“, казва Стоян Стоянджов. И добавя замислено: „Не е имало такова честване в последните години. Спохожда ме и мисълта дали пък това, което ми предстои, не е незаслужено?! Макар че всички твърдят, че не е несправедливо...“.
Съмненията и колебанията често съпровождат кариерата на артистите - тези чувствителни творчески души. И колкото и да ги радват и сгряват аплодисментите след всеки спектакъл или концерт, преди следващото излизане на сцената винаги ги обзема трепет. Може би това е присъщо за хората, избрали сценичните изкуства за своя съдба. И вероятно за тях всяка нова роля и всяка нова сцена е ново изпитание и предизвикателство. Сигурно затова Стоян Стоянджов казва: „Винаги днешният ден е много важен.
Утрешният ден сам ще се погрижи за себе си, но ти трябва да бъдеш на висота днес
да бъдеш честен и всеотдаен, за да отговориш на очакванията на хората, дошли в залата“.
Неговият дебют в Русе е точно преди четирдесет години. На 14 септември 1985 година става част от Русенската опера. По това време директор на оперния театър е Пламен Карталов, сегашният директор на Софийската опера, а главен диригент - маестро Георги Димитров. И буквално след две седмици се оказва, че ще излезе на сцената - неочаквано за самия него. Баритонът, който изпълнява ролята на Маркиз д`Обини, внезапно е напуснал и се налага Стоянджов за десетина дни да влезе в образа на този персонаж. „Беше наистина екстремна ситуация - а и толкова отговорна за мен. Няма да забравя колко ми помогна тогава при това изпитание голямото сопрано Пенка Маринова!“, разказва Стоян Стоянджов. Така на 27 септември 1985 година русенската публика за първи път аплодира младия солист, а дебютът му е в оперния спектакъл, който се смята за дебютен в историята на Русенската опера - „Травиата“.
„Сега, докато готвим бенефисния концерт, си дадох сметка и за друг паралел -
моите 40 години като солист тук всъщност са повече от половината живот на Русенска опера
която отбеляза тържествено своята 75-а годишнина!“, казва той.
Неговата лична артистична биография включва разнообразни по характер и по сложност роли в различни по жанр музикални произведения. Излишен е въпросът коя от тях той оценява като особено свидна - обичайно на такъв не твърде оригинален въпрос следва и също толкова стандартен отговор, че за артиста всички роли са като негови рожби и той не би могъл да открои само една от всичките. Но за Стоян Стоянджов има един образ, в чийто костюм и натюрел е влизал най-много пъти през дългия си пъстър артистичен път. Това е ролята на фамозния Доктор Бартоло от „Севилският бръснар“, който в желанието си да се ожени за своята възпитаничка Розина се оплита в забавни (за публиката, разбира се, не за самия него!) перипетии. „Бях студент в Музикалната академия, когато в последната ми година преди дипломирането ми предложиха да направя тази роля - Бартоло, в студентския оперен театър. И ето че през 1987 година в Русе Павел Герджиков ме посочи именно като Бартоло за постановката в нашата опера. Да кажа, че това беше предизвикателство, е все едно нищо да не кажа.
Та аз бях едва на 27 години!
А тази роля освен глас, иска също и пластика, и присъствие, защото колкото и смешно да изглежда в очите на публиката, докторът искрено недоумява защо неговите намерения не срещат разбиране и човекът направо страда“, казва солистът. Който с видимо удоволствие продължава да излиза на сцената в тази роля, тъй като за радост на по-широката публика „Севилският бръснар“, този искрометен бисер на Джоакино Росини, все така присъства в репертоара на Русенската опера и винаги е прекрасен повод за възхита от най-известните и харесвани от зрителите класически оперни произведения.
За четири десетилетия Стоян Стоянджов е натрупал солидния актив от близо 400 роли. Всяка година той прави по четири-пет нови роли - и математиката подсказва, че наистина бройката е такава, засмива се артистът. Той е Папагено във „Вълшебната флейта“ на Моцарт, но и Султан Мурад в „Мария-Десислава“ на Парашкев Хаджиев, монахът Бонзо, чичото на Чо-чо-сан в „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини и Фараона в „Аида“ на Джузепе Верди, Клисарят в „Тоска“ на Пучини и Гаспаро в „Рита“ на Гаетано Доницети, Радан в „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев, но и писателят Фери Бачи в „Царицата на чардаша“ на Имре Калман. Сценичните му превъплъщения могат да го захвърлят от полюс в полюс - от затворник в руска каторга с татуиран надпис на гърдите „Человек человеку волк“ в „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович до позицията на директор на затвора, сговорчивия ценител на качествените вина Франк в „Прилепът“ на Йохан Щраус син.
Няма роля, която да съм отказал
във всички роли, дори и в тези, които са на неприятни хора, аз търся нещо, което да ме закачи и да ме мотивира да направя така, че моят герой да изпълни своята мисия, възложена му от автора, и да въздейства по начина, по който е замислена, казва Стоян Стоянджов. Такъв е неговият Големанов в мюзикъла „Кой е Големанов“ на Георги Костов по текст на Иво Сиромахов, където се развихрят осъвременените страсти на българските политици. Впрочем в концерта на 26 септември е включен и дуетът Големанов-Горилков, който е написан върху музиката от известната песен „Високи сини планини“.
„С удоволствие участвам във всички детски спектакли - бил съм Червеният котарак в „Алиса в страната на чудесата“, Писателят Вилхелм Буш в „Макс и Мориц“, Бръснарят Гого в „Баба Цоцолана“. Обичам и нашите гостувания при ученици от различни училища - много е хубаво да видим как постепенно те притихват и започват да долавят магията на нашето изкуство“, продължава бас-баритонът.
„Има роли, които ми лежат в по-голяма степен като глас, като визия, като актьорско присъствие, но всяка изисква пълна отдаденост. Не е случайно, че един професор нарича работата на артиста „доброволна шизофрения“ - на сцената ти запазваш своето физическо и ментално присъствие, мозъкът ти работи на пълни обороти, но подчиняваш тялото си, гласа, цялата си физика на задачата да направиш образа, в който влизаш. Всичко това е силно емоционално напрежение и два-три часа след спектакъла адреналинът още бушува у теб, не можеш да се освободиш лесно и бързо“, казва солистът.
За цялата си четиресетгодишна кариера досега му се е налагало само един-два пъти да бъде заместван от колега. „Спомням си, репетирахме „Риголето“, а заедно с това правехме и „Лястовичката“, натоварването беше безумно. Освен това аз изпълнявах две роли - Монтероне и Маруло, като за една от сцените разполагах само с 45 секунди за преобличане. Това както и да е - но ето че ден преди премиерата аз се събуждам и установявам, че гласът ми го няма! Тогава Пламен Бейков пое Монтероне, за мен остана само Маруло... Още по-кошмарно беше с един „Севилски бръснар“, който правеше Иван Кожухаров, в главните роли бяха трима гастрольори - Кирил Манолов, Николай Моцов и едно младо рускинче, което след премиерата имаше билет да си пътува. Диригент беше Георги Димитров. И се случва същото:
събуждам се без глас!
Започват да звънят в оперите в страната - няма и няма дубльор! И така, аз обличам костюма, мобилизирам се напълно и... правя ролята. Много хора не знаят, че в човешкото гърло има два гласа - певчески и говорен. В такива стресови ситуации върши работа и говорният глас, но какво напрежение коства, да не говорим... Във всеки случай искрено пожелавам на всички колеги да не са повече от 1-2 пътите, когато заради тях се търси спешно гастрольор“, разказа Стоян Стоянджов.
Това лято ангажиментите на Русенската опера „изядоха“ ваканцията на хората от оперния театър. Все пак, имаше един кратък луфт между участията във фестивала в Белоградчик, където операта на Русе беше главно действащо лице, и пожъналото шумен и напълно справедлив успех турне на мюзикъла „Зоро“. „Много съм щастлив, че достатъчно дълго работих с режисьора от театъра Ивайло Ненов, който направи „Зоро“ в парньорство с Димитър Косев и в щастлива симбиоза на оперни, театрални артисти и деца. Ивайло е много деликатен, чувствителен и отворен за идеи и мнения човек“, казва Стоян Стоянджов, на когото в „Зоро“ е поверена ролята на бащата на главния герой (Владимир Зомбори) и на злодея-нещастник (Кадри Хабил). Във Варна по време на аплауза Кадри и Стоян добавили още нещо към спектакъла - Кадри коленичил пред своя „баща“ дон Алехандро де ла Вега и му поискал прошка за злините, които причинил - а Стоян великодушно поставил длан върху главата на Рамон де ла Вега и му простил. И това взривило наново публиката.
Дали някога Стоян Стоянджов си е мислил, че би могъл да направи друг избор и да работи друго? О, ако изобщо е имало такова нещо, то ще да е било в далечните ми младини - но
след като почувствах, че това го мога, не съм имал и миг колебания
отвръща артистът. И признава, че е имало момент, когато е бил на косъм от решението да се раздели с Русенската опера, главно поради битови причини. Условията в това отношение, които ми предлагаха, бяха много добри - но разбрах, че не можех да оставя високия професионализъм, който е норма за нашата опера, и да работя в обстановка на посредственост, казва Стоян Стоянджов.
Когато работата кара един човек да е щастлив, това трудно се скрива. А когато този човек с цялото си сърце иска да предаде и на другите вълшебната сила на изкуството, това може да се нарече истински подарък за хората, които търсят светлина и убежище в магията на музиката и сцената. Тази магия, която Стоян Стоянджов щедро подарява четири десетилетия на своята публика, ще събере довечера в зала „Филхармония“ познати и непознати - но със сигурност това ще са хора, които и без думи ще искат да му благодарят за това, което прави и ще продължи да прави още дълго и щастливо.