Един от най-големите български успехи през ХХ век - това е подписаният на 7 септември 1940 година Крайовски договор, с който България си възвръща Южна Добруджа от Румъния по пътя на двустранните преговори. По-малко от три седмици след това, на 25 септември, в Добрич хиляди добруджанци посрещат българските освободителни войски, предвождани от генерал-лейтенант Георги Попов. Връщането на Южна Добруджа в пределите на България поставя на изпитание „материалните и управленски възможности на българската държава“. Правителството е изправено през задачата да реши ред въпроси от икономически, социален и административен характер. Като дейност от първостепенно значение се налага въвеждането на българския модел на управление в областта и създаване на местни общински и държавни структури, които да съответстват на съществуващите в останалата част на страната. Това поражда спешна нужда от обезпечаване на общините и други държавни служби с подготвени кадри.
Един от тези кадри е инж. Кирил Старцев, чиито административни и лични качества го утвърждават като авторитетен кмет, управлявал Русе от началото на 1935 година до септември 1944 година. Енергичен, деен, амбициозен, взискателен той натрупва сериозен административен опит през годините. Именно поради тези качества през септември 1940 година е назначен за кмет на Добрич със задачата
да възстанови българската държавност в града и да помогне за по-безболезненото преодоляване на съществуващите различия
в административното управление на областта след възвръщането на Южна Добруджа към България. Задълженията си на градски кмет в Русе оставя на помощника си Асен Думанов.
На инж. Кирил Старцев се пада честта да организира тържествата по официалното посрещане на българската войска в Добрич на 25 септември 1940 година. За това паметно събитие четем в статията „Величествена манифестация за свободна Добруджа. Добрич плаче от радост. Нестихващи манифестации къмъ родната войска“, публикувана на страниците на вестник „Русенска поща“ на 26 септември 1940 година: „Преживяния днешенъ денъ (25 септември 1940 година - б.а.) ще остане паметенъ въ сърдцата и душите не само на добруджанки и добруджанци, но и въ целия български народъ. Тържеството въ Добричъ е невиждано! Рядка по тържественость манифестация. Плака не сьмо Добричъ - плака всичко българско. Добричъ плака за възвърнатата свобода“.
За всенародното тържество жителите на Добрич не мигват цяла нощ и почистват основно града. Подготвени са десетки хиляди копринени кърпички с лика на Караджата, които са предназначени за подарък на всички войници-освободители.
Издигнати са десетки арки, богато украсени със знамена и зеленина
Портретите на Техни Величества, както и на княгинята и престолонаследника княз Симеон, са поставени на видни места. От къщи, балкони, магазини се развяват националните знамена. От рано сутринта всички жители са готови да посрещнат своите освободители. След 9 часа всички войници преминават линията на първата зона и гордо маршируват към сърцето на Златна Добруджа - град Добрич.
Кметът инж. Кирил Старцев посреща генерал-освободителя Георги Попов с поднос с хляб и сол и произнася тържествена реч: „Господин генерал, днес Вие премахнахте черната граница! Това щастливо население днес ликува!
Този мирен народ със сълзи на очи Ви посреща господин генерал!
Вие се представихте пред прага на една родна земя, чието население 27 години Ви чака. С неудържимо „ура“ жителите на Добрич Ви посрещат. Господин генерал, Добрич няма думи, с които да Ви засвидетелствува признателността си. Столицата на Златна Добруджа е на крак, Добрич ви приема като родни братя. Добрич ще запомни деня, в който му се върна свободата. Братя, за българската славна и храбра войска, за Негово Величество Цар Борис III, за свободна Добруджа нека извикаме мощното българско войнишко „Ура!“.
Председателят на Централния комитет в Добрич Зографов и секретарят на местния клон на Централния комитет Г.Станчев поднасят своите приветствия към всички присъстващи-граждани, гости и войници. Музикантите изпълняват тържествено „Шуми Марица“ и „О, Добруджански край“. Своето приветствие към мнозинството отправя и генерал-лейтенант Георги Попов.
„Драги добруджанци, днешният ден е велик за вас, за свободата ви... Целокупният български народт и неговата непобедима армия са готови да защитават братската свобода! И днес дойде великото събитие - вашата свобода.
Ние знаем, че Добруджа, която 27 години бе грабена, сега има нужда от бащински грижи
да се впрегнем в денонощна работа! Да възстановимъ благата на Златна Добруджа!“, зове генералът.
След това той дарява 40 000 лева за бедните жители на Добрич. Кметът инж. Старцев му поднася лавров венец, а артиста Трендафилов рецитира „Свободна Добруджа“. И всички запяват песента „О, Добруджански край“.
Генерал Попов е понесен на ръце към центъра на града, където войските премиванат с церемониален марш. По балкони, покриви и прозорци хиляди хора наблюдават парада. Генерал Попов е отрупан с букети цветя. Всеобщия ентусиазъм не стихва, населението обсипва войниците с цветя. Отвсякъде се чуват възгласи „ура“ и бойни маршове. Целия Добрич е на крака. Граждани, селяни, офицери и войници всички се радват, „а сълзите капятъ отъ умиление, защото нямаше сърдце, което да не се трогна“.
След отшумяване на празничната еуфория животът в града постепенно навлиза в своя ежедневен ритъм. Започва същинската работа по неговото организиране и опитите за бързото му синхронизиране с останалата част от страната.
Днес Добрич официално отбелязва своя празник. 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ №87 на президента на Република България Желю Желев е възстановено името на града - Добрич.
Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
гл. експерт в Държавен
архив-Русе