Понякога един живот не стига, казват поетите и писателите... Но понякога това не е просто метафора, а реалност.
Само един живот, а отдаден на толкова много каузи.
Живот отдаден на обществена дейност, образование, физкултура и спорт.
Започвам тази статия отзад напред.
В месеца, когато започва новата учебна година, ще припомним за народния учител Апостол Арнаудов - член на Съюза на българските учители и председател на Клуба на учителите първенци и орденоносци към Дома на учителя; член на Дружеството на юристите; член на Дружеството на филхармониците; член-основател на физкултурно дружество „Дунав“, където е заемал длъжностите председател на секциите по футбол и фехтовка; член на Комитета за защита на мира още от неговото основаване през 1950 г. и др. Носител е на държавни отличия, ордени и медали: Отличник на Министерство на тежката промишленост (1957 г.); Отличник на физкултурата (1959 г.); Отличник на Български червен кръст; през 1969 г. получава званието „народен учител“; през 1961 г. му е присъден орден „Кирил и Методий“ - първа степен, както и медалите „25 години народна власт“ (1969 г.); „30 години социалистическа революция в България“ (1974 г.); „100 години Априлско въстание“ (1976 г.); „100 години от Освобождението на България“ (1978 г.); „1300 години България“ (1981 г.) и др.; носител е на Почетен знак на Унгарското Министерство на труда и на почетен знак на Градски народен съвет-Русе, първа степен (1976 г.); удостоен е със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ (1983 г.); Обявен е и за Почетен гражданин на Русе.
Впечатляващо е, нали? Четейки автобиографията на Апостол Арнаудов, съхранена в Държавен архив-Русе, прави впечатление колко пъти е трябвало да прекъсва образованието си поради липса на средства и въпреки това не се отказва.
Понякога се питам защо днес няма такива хора
и откъде са черпели сила, вдъхновение и енергия за да бъдат толкова отдадени в това, което правят. Днес неговото име носи Професионалната гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ в Русе.
Апостол Георгиев Арнаудов е роден на 23 септември 1905 година в град Русе в семейство на работници. Баща му Георги Арнаудов умира през 1908 година, когато той е едва на три години. Майка му Янка Арнаудова е родена в град Горна Оряховица. Има и брат - Стефан. Родителите му са били членове на БРСДП.
През 1928 година завършва полукласическия отдел на русенската мъжка гимназия. Учението си в гимназията прекъсва от 1922 до 1924 година поради липса на средства за издръжка на семейството. Още като ученик му се налага да работи като шлосер в тогавашната фабрика „Нафта“ в Русе. След една година е уволнен заедно с няколко други работници от директора на фабриката по това време о.з. генерал Стайков. А причината е участието на Апостол Арнаудов в стачка - организиран отказ за работа на нощна смяна през зимата, на открито на Дунава. Работи и във фабрика „Мюлхаупт“, а по-късно и като шлосер-монтьор в Креватната фабрика на М. Йорданов в Русе.
През учебната 1928/1929 година Апостол Арнаудов се записва студент в Софийския университет - Юридически факултет, но отново поради финансови затруднения се налага да прекъсне и да започне работа като надничар - работник в Захарната фабрика в Русе. На следващата година успява да замине за София, където
следва почти едновременно в Софийския университет и в Свободния университет - Дипломатическо-консулския отдел
По време на следването умира и майка му. Успява да завърши с помощта на роднини.
След завършване на висшето си образование Апостол Арнаудов е назначен за съдебен кандидат без заплата в Русенския окръжен съд. Там стажува година и пет месеца, след което подава молба за работа като контрольор в Инспекцията по труда в Русе, но получава отказ. Молбата му за работа е отхвърлена и от други места. С две висши образования подава молба за служба в Търговско индустриалната камара-Русе.
Проучван е от председателя на камарата цяла година. И на 1 декември 1936 година, благодарение на енергичното настояване на някои от занаятчиите - членове на камарата, Апостол Арнаудов е назначен за началник на занаятчийския отдел.
След 9 септември 1944 година освен Отдела за занаятчии и професионално образование му е възложено да завежда и отдела за индустрия.
През 1945 г. е назначен от бюрото на Камарата и за зам. главен секретар. През 1946-1947 г. е и уредник-редактор на списанието на Камарата „Икономически преглед“.
На 5 февруари 1948 година, след закриване на стопанските камари, със заповед на министъра на индустрията и по решение на ОК на БКП-Русе му се възлага да организира и Фабрично-заводско училище към фабриката „Мюлхаупт и Сие“ (след национализацията МК „Георги Димитров“). И така от 7 март 1948 година
започва учебна дейност първото в страната Фабрично заводско училище, на което Апостол Арнаудов е директор
до 19 септември 1964 година, като през това време завършва задочно и трето висше образование - история в Софийския университет.
От септември 1964 година, по решение на ОК на БКП и със заповед на отдел „Народна просвета“ в Русенски окръжен народен съвет (РОНС), е назначен за директор на Техникума по електротехника в Русе. На тази длъжност е до своето пенсиониране. Със заповед на РОНС е назначен за почетен директор на техникума, а от месец октомври 1979 година е избран за председател на Училищното настоятелство.
В продължение на три мандата е избиран за народен съветник в Градски народен съвет - Русе, бил е председател на Постоянната комисия по физкултура и народна просвета, както и член на Окръжния съвет по образованието.
Апостол Арнаудов има голям принос чрез своите публикации за развитието на професионалното образование и неговите проблеми, за историята на образованието в Русе и изобщо за развитието на училищата, съобразно нуждите на производството и професионалното ориентиране на младежите. Автор и съавтор е на много статии - „Положението на занаятите у нас според занаятчийски анкети и преброявания“; „Нерешени въпроси“; „Педагогическа и морална помощ“; „Подайте десница на младия специалист“; „Родители, с личния си пример формирате нравствени личности“; „Към работническите професии с уважение и любов“ и др. В съавторство с Петко Бояджиев издават книгата „История на професионалното образование в Русе“. Заедно изследват и живота и дейността на швейцарските учители по гимнастика Луи Айер и Шарл Дюванел.
Апостол Арнаудов умира на 7 юли 1985 година на 80-годишна възраст. Понякога един живот стига, за да запечаташ името си в паметта на русенци.
Цветомира ДИМИТРОВА
главен експерт в Държавен
архив-Русе