Специално внимание на Художествената галерия в Русе е отделил в профила си във фейсбук известният графичен дизайнер, плакатист и аниматор Теодор Ушев. В България той нашумя през 2017 г., когато неговият филм „Сляпата Вайша“, по едноименния разказ на Георги Господинов, беше номиниран за наградата на американската филмова академия „Оскар“ за късометражен анимационен филм. Три години по-късно филмът му „Физика на тъгата“ по едноименния роман на Георги Господинов печели най-голямата награда в света на анимацията - „Кристал“, на Фестивала на анимационното кино в Анси, Франция, отличен е с над 130 награди по света и попада в късия списък за наградите „Оскар“. По света обаче е известен от 20 години, анимационните му творби печелят над 230 гагради, а през 2014 г. в Канада, където живее и твори, излиза издадената от Канадския филмов книга за творчеството му „Тъмно огледало: Филмите на Теодор Ушев“ („Dark Mirror: The Films of Theodore Ushev“). Поста на Теодор Ушев публикуваме без намеса.
Съвременните изложби в Художествена галерия Русе ме изненадаха приятно. Не очаквах да видя видео-работи на Борис Лабе, един от най-актуалните френски съвременни художници. В Basement gallery бяха изложени превъзходни неща - особено инсталацията на Георги Ружев Болиууд и едно видео, което ме изненада приятно, на Мира Янкова, The HumanТs Bird Day. Браво! (А ако започнат да инсталират правилно и видеопрожекторите, съвсем ще се получат изложбите.)
Изложбата на румънския художник Владимир Врабчу също беше интересна. Много приятно усещане имаше в съвместната изложба на Росица Гецова и Сашо Стоицов. Много свежа експозиция, поздравления и за двамата!
Цялото добро впечатление и настроение беше помрачено от една мракобесническа изложба от колекцията на някакъв човек, който е имал неблагоразумието да колекционира... Светлин Русев. В една зала с нацепени стени (уау, това е добавена стойност!, да сцепят и стените!) са нахвърляни познатите ни, правени на конвейер анти-естетични демонстрации на сръчност и безсмислие.
Поръчкови кичозни картинки на моми (една и съща рисунка нарисувана в различни тонове поне 10тина пъти), автопортрет с нацепена глава с червена линия, най-голямото художествено откритие на автора за целия му живот и, разбира се - портрет на шарлатанката Ванга,която обобщава най-добре тази шарлатанска изложба, реминисцентна на най-мрачните години на българското изкуство!