Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
„Пророчеството“ е написано от чорбаджи Мичо „с черковни букви“, но то е на български език, а не на черковнославянски.
Нужно е да се изтъкне, че в черковнославянския език буквите имат по две значения – звуково и числено. Почти всички букви означават звукове (с изключение на еровете). Буквите, които имат съответствие в гръцката азбука, могат да се употребяват и с числена стойност, т.е. те могат да означават и числа, вж. напр. а – грц. α – 1; в – грц. β – 2; г – грц. γ – 3; д – грц. δ – 4; е – грц. ε – 5; s – грц. ϛ – 6 (тази буква не е включена в състава на гръцката азбука), i – грц. ι – 10. Изключение са буквите ч и ц, означаващи съответно 90 и 900. Съответните гръцки букви с такава числена стойност са копа (грц. q – 90) и сампи (грц. э – 900), които не са включени в състава на гръцката азбука.
Ако в черковнославянския текст буквата е употребена с числената си стойност, това се означава със специален знак, който се нарича титла. Титлата представлява чертичка, изписана над буквата, напр. а̅, в̅, ı̅ и т.н. Числата от 11 до 19 се записват по следния начин: първо се пише буквата, обозначаваща единиците, а след нея – буквата i. При това титлата се пише върху втората буква от края, напр. а̅ı – 11, а̅в – 12 и т.н. Кръглите десетици от 20 до 90 включително се означават съответно с буквите к, л, м, н, ѯ, о, п, ч.
Числата от 21 до 99 включително се записват така: първо се пише буквата, обозначаваща десетиците, а след нея – буквата за единиците, напр. к̅е – 25, л̅г – 33 и т.н. Титлата се поставя върху втората буква от края.
Числото 100 се обозначава с буквата р.
След тези кратки разяснения можем да разгледаме и „пророчеството“, написано от чорбаджи Мичо върху черешовото топче:
Тѹрцiя ке падне 1876
Т – 300; ѹ – 400; р – 100; ц – 900; i – 10; a – 1; к – 20; e – 5; п – 80; а – 1; д – 4; н – 50; е – 5.
Ако се съберат числените стойности на отделните букви, се получава сборът 1876.
Въпросното „пророчество“ не е измислено от Ив. Вазов. То е засвидетелствано и в текстове на други автори, напр. в „Записки по българските въстания“ на З. Стоянов: „По това време именно беше разгласено измежду всичките съзаклятници онова остроумно откритие, което немалко обърна някои скептически умове и даде поразителен подтик на пропагандата в 1876 год. Аз говоря за математическата истина , която се срещаше с думите „Турция ке падне“. [ … ]
И така, Т у р ц и я к е п а д н е! Ке падне тя именно през 1876 година. При всичките ми питания и издирвания, както тогава, така и по-после, аз не можах да се добия до името на гениалния автор на това знаменито откритие. Ако това лице, което и да е било то, живо или умряло – беше написало хиляда дебели томове, не щеше да подпали толкова огъня в сърцата на българския народ, отколкото можа да достигне това само с три думи.“ (Захари Стоянов. Съчинения в три тома. Т. I – Записки по българските въстания. С., „Български писател“, 1983, с. 280).
Ив. Вазов обаче не е заимствал „пророчеството“ от книгата на З. Стоянов, навярно защото се е страхувал от упреци в плагиатство. Поради тази причина Ив. Вазов „нарочно отбягнал да използува каквото и да било сведение от тия „Записки“ (вж. Димо Минев. Иван Вазов и Захари Стоянов. Литературни отношения и влияния. – В: Трудове на ВИНС – Варна. Кн. II, 7. С., ДИ „Наука и изкуство“, 1958, с. 261).
Изречението Турцiа ке падне не е съобразено с черковнославянското правило за образуване на бъдеще време. В черковнославянския език няма възможност за образуване на бъдеще време с частицата ке и сег. вр. на спрегаемия глагол. „Пророчеството“ не е издържано и от гледна точка на новобългарските книжовноезикови норми. То съдържа напр. облика „Тѹрцiа“, но самият чорбаджи Мичо изговаря това същ. име и като „Турция“, и като „Туркия“ (вж. напр. с. 265 – 266). При това през 1876 г. частицата ке вече се е чувствала като диалектна, а не като книжовна. Самият чорбаджи Мичо образува бъдеще време с частицата ще, вж. напр. „ще бъдеш“ (с. 264), „ще бъде“ (с. 264), „ще пламне“ (с. 265), „ще … оставя“ (с. 266), „ще пиша“ (с. 266). Бъдеще време с частицата ще се образува и в репликите на разказвача, напр. „ще срещне“ (с. 262), „ще … увери“ (с. 263), „ще бъде“ (с. 263).
Иво БРАТАНОВ