Списание "Епохи" на Историческия факултет на Великотърновския университет публукива статията "Хипотези за позицията на гроба на св. Кирил Философ в базиликата "Сан Клементе" в Рим и идентификации на прилежащата фреска" на изследователя от Русе д-р Александър Стойков. В нея един от малкото български специалисти по иконография и средновековна живопис доказва, че гробът на св. Кирил се намира не там, където се смята до момента.
- В статията си в списание "Епохи" развивате хипотезата, че гробът на св. Кирил Философ се намира до олтара на старата базилика "Сан Клементе" в Рим, а не в южния кораб, където се почита днес. Как стигнахте до тази идея, кое ви провокира да направите такова изследване?
- Тази история е много по-дълга, отколкото публикацията в "Епохи" може да подскаже. Тя започна от средновековната църква в село Станичене, Пиротско, където св. Кирил Философ необичайно е изобразен в конхата на апсидата - на място, което обикновено е предназначено за архангел Гавраил. В нито една друга средновековна или по-ранна църква св. Кирил не заема подобна централна иконографска позиция. Започнах да търся обяснение за тази уникална аномалия и така в процеса на търсене стигнах до старата базилика "Сан Клементе" в Рим.
Св. Кирил ме отведе там и се натъкнах на редица несъответствия
които трябваше да изясня, за да разбера дали мога да ги използвам за решаване на казуса в Станичене. Така, малко по малко, започнах да разнищвам проблема в "Сан Клементе".
- В публикацията се позовавате на хипотезата на Джон Осбърн от 1979 г., че мраморният саркофаг на папа Адриан II, в който през 869 г. според изворите е било положено тялото на св. Кирил, се намира "вдясно от олтара". Докъде е стигнало изследването на Осбърн и откъде продължавате вие?
- Сега вече мога да кажа, че Джон Осбърн много смело е стигнал до правилното място, на което е бил погребан св. Кирил Философ. През 1979 г. той е защитил дисертация в Лондонския университет за живописта в старата базилика. Хипотезата за коректната позиция на гроба на св. Кирил е част от неговия труд.
Доводите на Осбърн са убедителни. Той е един от най-добрите познавачи на ранната римска живопис. Има поглед върху голям кръг от римски паметници. Хипотезата му е заявена ясно, но някак уклончиво. Като че ли самият той е изпитвал колебания при нейното формулиране. И това е разбираемо, защото колебанията са съществена част от научното търсене.
Освен това той ясно е съзнавал, че формулирането на тази хипотеза веднага го противопоставя на една от най-мощните и влиятелни организации в целия свят - Римо-католическата църква. Не знам дали може да си представите, но никак не е лесно за един отделен човек да се осмели съзнателно да се противопостави на една от най-могъщите и авторитетни световни организации. Добре знаем, че
подобни противопоставяния са коствали животите на твърде много хора, някои от които днес са знаменити
Скоро чехите честваха годишнина от изгарянето на клада на Ян Хус от същата църква.
Поведението на Джон Осбърн има изключителна стойност - казвам го с ясното съзнание за пълната деградация на подобни суперлативи в днешното ни общество, тъй като до днес той не се е отказал от хипотезата си и я подкрепя. А това са около 50 години. Още по-интересно е, че той има подкрепата и на приората "Сан Клементе". И на някои италиански археолози. Но кръгът на тази подкрепа въобще не е голям.
Така че, когато съвсем съзнателно влязох в този кръг, поех и своята отговорност, потвърждавайки правотата на Джон Осбърн. Разбира се, той е допуснал някои грешки, които позволиха да възникне моята хипотеза.
- Защо подлагате на съмнение изводите на археолога Джовани де Роси?
- През 1858 г. Де Роси е бил натоварен от папа Пий IX със специалната мисия да открие гроба на св. Кирил Философ в старата базилика "Сан Клементе". По това време Де Роси е най-добрият италиански археолог, основател на библейската археология. В изпълнение на тази мисия той се включва в разкопките на старата базилика, които са започнали година по-рано от тогавашния приор на приората "Сан Клементе" - отец Джоузеф Мълуули.
През 1861 г. отец Мълуули открива тухления гроб в южния кораб на старата базилика, който днес се почита като гроб на св. Кирил. Тъй като около този гроб няма никакви знаци, по които той да бъде идентифициран, Джовани де Роси не му обръща внимание до 1863 г. Тогава настъпва знаменателно събитие - 1000 години от покръстването на моравските славяни. Папа Пий IX се надява този юбилей да бъде увенчан с откриването на гроба на св. Кирил Философ в "Сан Клементе".
До 1863 г. в базиликата не е открит друг гроб. По тази причина Де Роси е принуден да посочи тухления гроб като принадлежащ на св. Кирил, въпреки че не е разкопана цялата базилика. Но участъкът, който останало да се разкопава, е бил затворен между подпорна стена, изградена през 12 век и северната аркада от 4 век на старата базилика. На екипа, ангажиран с разкопките, е било ясно, че в този участък не може да има никакви артефакти, защото това е най-обикновена колонада.
Големият проблем е бил, че тухленият гроб се намира вляво от олтара, а не вдясно, както изрично посочват всички пространни жития на св. Кирил - на старобългарски и на латински езици. Джовани де Роси отлично е познавал изворите, защото в неговата статия от 1863 г.
няколко пъти посочва, че гробът на св. Кирил се намира вдясно от олтара на старата базилика
И само веднъж, при това съвсем колебливо, посочва че гробът трябва да се намира вдясно от свещеника, обърнат с лице към изхода на църквата. Това е единственият признак, по който тухленият гроб може да бъде посочен като намиращ се вдясно от някакъв ориентир. Самият Де Роси го определя по-скоро като някакъв вид хрумване, но не и като научна хипотеза. И тя не е такава. По силата на юбилейните събития от 1863 г. това мимолетно "хрумване" е превърнато в гроба на св. Кирил и тържествено оповестено.
- Това според вас неволна или умишлена грешка е и ако е умишлена, на кого е необходима?
- Според мен и двете подозрения са правилни. Де Роси е бил наясно, че неговото "хрумване" противоречи на изворите от 9 век. И в същото време през 1863 г. не е разполагал с друг гроб в "Сан Клементе".
Участъкът, който Джон Осбърн посочва като гробница на св. Кирил Философ, е разкопан 5 години по-късно - през 1868 г. Тогава откриват фреската, която анализира Осбърн. Той предполага, че в нея е изобразен самият св. Кирил Философ.
Всъщност тази идентификация е една от неточностите на Джон Осбърн. Защото той идентифицира св. Кирил в образа на "източен монах", който е изобразен допоясно във фреската. Според Осбърн това трябва да бъде погребален портрет на св. Кирил.
В християнската иконография обаче няма подобни погребални портрети
Жестовете на "източния монах" съответстват на изображение на ктитор (дарител), който със сигурност е бил жив в момента на изработване на фреската.
Тази идентификация на Осбърн има редица други слабости. Една от най-съществените е, че няма как св. Кирил да поръча негово собствено погребално изображение в "Сан Клементе", тъй като папа Адриан II е имал намерение той да бъде погребан в папската катедрала "Сан Пиетро". Тялото на св. Кирил е било пренесено в "Сан Клементе" след спор между Адриан II и св. Методий. Св. Методий успява да убеди Адриан II и едва тогава тялото на св. Кирил е преместено в "Сан Клементе", в личния мраморен папски саркофаг, който папата подарил за погребението.
При това фреската не е изработена веднага, а след като над гроба започнали да се случват чудеса. При цялото ми уважение, но не звучи кой знае колко сериозно св. Кирил да си поръча портрет от отвъдното. Ако това действително се беше случило, веднага щеше да бъде разтръбено като чудо. Нямаме подобни данни. Което означава, че не се е случило.
- Какви са основните моменти от вашето изследване, може ли от една фреска да се направят такива генерални изводи?
- Св. Кирил действително е изобразен в тази фреска, но не като дарителят "източен монах". Той е изобразен в централната сцена, която отец Мълуули първоначално е разпознал като "Възкресение на Адам и Ева". Донякъде Джон Осбърн е предпочел идентификацията на св. Кирил с "източния монах", тъй като идентификацията на основната сцена от отец Мълуули изглежда убедителна.
Но Джон Осбърн и отец Мълуули са пропуснали един много важен факт: наличието на по-ранна идентична фреска в същото помещение. Абсолютно невъзможно е която и да е сцена да бъде дублирана в дадено сакрално помещение. Особено ако е част от основния Христологичен цикъл, каквато е позицията на "Възкресение на Адам и Ева".
Това означава, че една от двете фрески не може да бъде идентифицирана като "Възкресение на Адам и Ева". И това е именно фреската в началото на северната аркада, намираща се над предполагаемия гроб на св. Кирил.
Тя не само е изработена по-късно, но има крайно нетипичната овална форма, която я изолира от всякакви живописни цикли
Пространното житие на св. Кирил подсказва как може да бъде идентифицирана тази сцена. При хазарската мисия чиновниците на хазарския каган разпитват св. Константин-Кирил, за да го представят на кагана. Тогава св. Константин им обяснява, че той е внукът на Адам, който не успял да седне отдясно на царя. Тоест - св. Кирил сам се е идентифицирал като Адамовия внук.
Като се вгледаме във фреската, можем да забележим доста странности, които подкрепят подобна идентификация. За разлика от автентичната фреска, тук Христос и Адамовият внук са представени младолики и облечени в новозаветни одежди. Както е известно, св. Кирил умира на 42-годишна възраст - в разцвета на силите си. Младоликият образ от фреската подхожда на неговата възраст.
- Как могат да се синтезират изводите от проучването ви?
- Гробът на св. Кирил Философ се е намирал точно там, където е посочен в неговите жития - вдясно от олтара. Тук на помощ идва латинското житие на св. Кирил, съставено от папския секретар Йоан Дякон и допълнено от епископ Гаудерик Велетрийски. За разлика от житието на старобългарски език, в варианта на латински език има твърде специфичен израз, който ясно позиционира гроба на св. Кирил в непосредствена близост до олтара.
Южният кораб не се намира в "непосредствена близост до олтара". Той е съвсем различно помещение.
По чертежите на старата базилика успях да изчисля, че разстоянието от тухления гроб до центъра на олтара е към 13,20 м. Докато разстоянието от там до мраморния саркофаг под фреската "Възкресение на Адамовия внук..." е само към 6,80 м, тоест - два пъти по-близо.
Всичко сочи, че фреската е била надгробен етикет на св. Кирил Философ, който е бил изработен по поръчка на св. Методий. Затова св. Методий е изобразен като дарител на фреската. И това е съвсем естествено, тъй като св. Методий е бил силно ангажиран с погребението на неговия брат. Още повече че идеята за погребението на св. Кирил в "Сан Клементе" е негова.
- Тезата ви вече е позната в научната общност, а публикуването й в списание "Епохи" потвърждава, че това е сериозна научна разработка. Какво следва?
- "Епохи" е реферирано научно списание. Всяка статия се реферира анонимно от двама независими рецензенти. Този механизъм строго се следи, тъй като от неговото спазване зависи научният рейтинг на списанието. Този механизъм има за цел да гарантира един минимум на научната стойност. Всичко останало вече зависи от стойността на всяка отделна статия.
Преминаването на това научно сито гарантира, че е изпълнен минималният научен праг
Предстои да се види какъв интерес ще предизвика в научната общност публикуването на тази хипотеза.
Това, което следва, е публикуването на целия материал в книга. Въпреки че статията е една от най-големите в списанието, тя съдържа само гръбнака на основната информация. Книгата е формат, който ще побере цялата информация. Надявам се до началото на есента да съм готов с този текст. А дотогава, който иска да узнае повече по темата, може да прочете статията в "Епохи", достъпно е свободно в интернет.
Книгата ще включва още едно значително откритие, в което бе въвлечен и д-р Иван Чокоев, който по мое мнение е най-добрият български специалист по средновековни тъкани и одежди. В средата на месец май с него изнесохме доклад на научна конференция в Софийския университет, в който достатъчно убедително и аргументирано идентифицирахме св. Методий по неговите одежди. Те се оказаха литургични по кройка, а по десен се срещат само в два от най-старите византийски маргинални псалтири от 9 век, свързани с прехода от иконоборство към иконопочитание.