Темата на най-новия брой на списание ЛИК е „България в ЮНЕСКО“. През юли изданието на Българската телеграфна агенция излезе едновременно на три езика - на български, както и в превод на френски и английски език. Повод за избора на темата е 47-а сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. През тази година тя се организира в Париж под българско председателство в периода от 6-16 юли. Председател на сесията е проф. Николай Ненов - директор на Историческия музей в Русе, преподавател в Русенския университет и авторитетет учен в областта на фолклора и етнологията.
Новият брой на ЛИК беше представен вчера в централата на ЮНЕСКО в Париж от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, а по видеовръзка в представянето се включи и пресклубът на БТА в Русе.
Ивановските скални църкви, които са част от листата на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, са най-посещаваният обект на Русенския исторически музей. Това каза в пресклуба на БТА в Русе уредникът от Русенския музей Евгени Георгиев по време на представянето на юлския брой на списание ЛИК на тема „България в ЮНЕСКО“.
Миналата година Ивановските скални църкви са посетени от около 29 000 туристи. От тях 17 000 са чужденци.
„През 1979 г. на сесия на ЮНЕСКО в египетския град Луксор Ивановските скални църкви са приети в листата на световното културно и природно наследство. От една страна заради забележителните стенописи, а от друга - заради специфичния културен пейзаж, който съчетава човека и природата. Днес те имат и статут на Национален археологически резерват“, обясни Георгиев.
Ивановският манастир е създаден от свети патриарх Йоаким I.
„Той е виден български духовен водач, който е живял в края на XII и първата половина на XIII век. След като се завръща от Света гора, издълбава малка църквица в скалите по Русенски Лом. Научавайки за неговите духовни подвизи, в началото на управлението си при него отива българският цар Иван Асен II. Така започва духовната им връзка. Дарява го и с много злато, което старецът използва вече за създаването и изграждането на голям манастир, на който е първи игумен и който по-насетне отново е даряван от българските царе, като се развива все повече от двете страни на реката“, каза уредникът в Русенския музей.
Свети Йоаким изиграва и ключова роля за връщането на България в лоното на светото православие. През 1235 г. на църковен събор в Лампсак той е избран пръв да оглави възобновената Българска патриаршия.
Най-добре запазените стенописи са в църквата „Света Богородица“. Тя е туристически разработена и достъпна.
„Стенописите се отличават със своята динамика и напрежение на изобразяваните персонажи. Има множество елинистични елементи, много детайли, подробности. Композиционните решения са изключително сполучливи. Появяват се голи човешки тела, стремеж към дълбочина и пространственост и всичко това превръща тази живопис в едно от големите достижения в човешкото творчество“, обясни Георгиев.
Една от сцените, която е емблематична за тази църква, е „Преображение“. Намира се в централната част на тавана на църквата и образът на Господ Исус Христос е обвит в сияние.
„Тази светлина от „Преображението“ е важна за исихастите, които представляват течение в православната църква от XIV век, официално допуснато и признато от Българската православна църква. И наличието на множество сюжети, свързани с отшелническия живот, показват, че исихазмът има своето влияние и тук“, каза още уредникът от Русенския музей.
Непосредствено до храма има параклис, посветен на влиянието на Свети Герасим Йордански.
„Той е популярен с това, че е неразделен с излекувания от него лъв. Това е показано в стенописите и тази история за светеца и животното символизира синхрона между човека и природата. Явно за монашеското братство тук по течението на река Русенски Лом деянията на раннохристиянският светец покрай река Йордан - свещената река, са били търсен пример за подражание“, каза още Георгиев.
Храмовете в Ивановския скален манастир - църкви и параклиси - са около 15.
„Проучването на манастира започва в края на XIX век и продължава и в момента. Излизат нови интересни моменти в различни направления - архитектурно-пространствено оформление, стенописи, графити. Разкриват се и нови тайни от този много голям и сложно устроен манастир“, каза Евгени Георгиев.