Един неразделен клас:Третият випуск на Електротехникума чества два юбилея - 65 години от първата среща и 60 години от завършването

Две кръгли годишнини - 65 години от първата среща и 60 години от завършването чества в събота Випуск 1965 на Електротехникума в Русе. Традицията за срещи през пет години е въведена още през 1970 година и оттогава не е прекъсвана. Срещата винаги започва с обща снимка пред Паметника на свободата и продължава с безкрайни разговори, често започващи с „А ти помниш ли...?“.
Впрочем, освен „официалното“ събиране през юни, от много години випускът има и една зимна сбирка. Тя е всеки последен петък на февруари и на нея освен живеещите в Русе съученици често идват и хора от други градове.
Випуск 1965 е забележителен по много причини.
Това е третият випуск на техникума - последният приет с електроспециалност в тогавашния Механоелектротехникум (1960 година) и завършили последния петгодишен курс на обучение (1965 година). Но пък е първият, който кара стаж в новооткрития ТЕЦ Русе.
В началото курсът е съставен от 46 ученици. До финала стигат 37. От тях 20 са с отлични дипломи, а средният успех на курса е „много добър“! Стойността на постижението най-добре се оценява на фона на факта, че това е последният випуск, държал задължителни матури по български език и по математека. Отваряме скоба - Електротехникумът винаги у бил специално училище, известно със солидната си подготовка и възпитаници, които се реализират в различни сфери: както в техническата, така и в хуманитарната. Така е и в този випуск, от който излизат много инженери, но има педагози, доцент, професор, медицинска сестра и дори фармацевт.
Дипломите на всички са подписани, от сегашния патрон на техникума, който междувременно стана професионална гимназия - народния учител Апостол Арнаудов, който тогава е директор на училището. И е оставил във възпитаниците му спомени като добър, честен, ерудиран, праволинеен, справедлив, искрен и отзивчив човек. За него, за другите учители, за съучениците, които ги няма, за децата и внуците темите в събота вечерта в „Кралска закуска“ бяха много, но обещанието - едно: след пет години класът отново да се събере пред Паметника на свободата в Русе.