Съдбата на един потребителски кредит се реши в съдебна зала - не заради размера на вноските или лихвите, а заради прословутия дребен шрифт в подобни документи. Окръжният съд потвърди решението на Районния съд от началото на годината, с което бе обявен за нищожен договор за потребителски кредит между русенка и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД.
На 14 юли 2021 г. Д. К. К. подписва договор за потребителски кредит - стандартна всекидневна за банките процедура. Условията са предварително зададени, текстът е обстоен, но... труден за четене. Година по-късно жената започва да изпитва съмнения относно законността на контракта и се обръща към адвокат, който инициира съдебно производство с искане за обявяване на договора за нищожен.
Аргументът: нарушени са основни правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), включително едно, което често остава пренебрегнато - размерът на шрифта. Законът изрично изисква цялата информация по договора да бъде представена на хартия с шрифт не по-малък от 12 пункта, за да гарантира, че потребителят действително разбира какво подписва.
Съдът назначава техническа експертиза, която потвърждава съмненията на ищцата - текстът е с размер между шрифт 11 и 12, което според закона е недопустимо. Макар на пръв поглед пропускът да изглежда формален, съдът подчертава, че това изискване не е само бюрократична подробност, а гаранция за прозрачност и защита на потребителя.
В решението си Окръжният съд не само потвърждава заключенията на Районния съд, но и се позовава на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). В едно от решенията си (по дело С-535/2020) СЕС е категоричен: държавите-членки имат право да определят строги правила относно формата и размера на шрифта в договори за потребителски кредит. Целта е да се избегне манипулация или объркване от страна на потребителя чрез представяне на ключова информация в трудночетим вид.
Съдът прогласява договора за нищожен и задължава „Юробанк България“ да заплати 548 лв. разноски по делото на русенката. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Случаят поставя акцент върху един често подценяван елемент от ежедневното ни взаимодействие с институции - дребният шрифт. В епоха, в която потребителите все по-често подписват документи на крак или по интернет, без да ги прочетат изцяло, този казус напомня, че дори и най-малките детайли - като големината на буквите - имат значение.