Ярослава Георгиева е сред новите лица в средите на русенските художници. Последната й изява беше в Пролетната изложба в залата на „Борисова“ 6. Но преди да стигне до нея, Ярослава е извървяла дълъг път. Тя е родена в Русе, тук е завършила средното и висшето си образование, които не са свързани с изобразителното изкуство, но то винаги е било неин спътник.
- Вие не сте възпитаник на художествена гимназия или художествена академия, как стигнахте до рисуването?
- Рисувам от съвсем малка. В последната година на детската градина, която беше подготвителна за 1 клас в училище „Иван Вазов“, класната ръководителка Йорданка Тончева ми каза, че рисувам най-красивите, въздействащи и прекрасни рисунки от всички деца и винаги ме даваше за пример пред тях. Тогава рисувахме пейзажи, натюрморт, родителите си - встъпителни теми, по които предполагам и сега децата рисуват.
- Това ли беше импулсът за рисуване?
- Продължих след това, в училище правех стентаблата на класа. Но още в детската градина учителката ми - Йорданка Тончева, каза: „Ти ще станеш художник и трябва да продъжиш с рисуване!“.
Още през 1985 година, когато бях в 3 клас, се състоя първата ми самостоятелна изложба - казваше се „Рисунки“ и беше посветена на българските народни приказки. На целия първи етаж на училището бяха подредени само мои рисунки.
- Откъде дойде инициативата за тази първа изложба?
- Учителката Йорданка Тончева ми каза, че мога да я направя и това беше първата ми изява. След нея, през същата година, дойде и участието ми в асамблея „Знаме на мира“ в София - най-известният международен творчески форум за надарени деца. Аз участвах там с рисунки и рисувана керамика. Помня, че по радиоуредбата в училище съобщиха моето име и казаха, че ще участвам в асамблеята.
Тогава много от децата започнаха да се трупат на моя чин за автографи
и беше много интересно! Попитах едно дете, на кирилица или на латиница да му дам автограф и то ми отговори: „Просто се подпиши, важно е да имам подписа ти!“.
- Започнахте ли да посещавате уроци по рисуване извън училище?
- Учили са ме само учителите в училище. Не съм ходила на школи или кръжоци по рисуване, защото в същото време много ме привличаха и хуманитарните науки. Бях отличник по литература, география и история, исках да ми върви и учението, а усъвършенстването в художествено отношение оставях за един по-късен етап.
Вземала съм уроци по рисуване от Станчо Станчев, който ми беше учител в „Христо Ботев“, а на по-късен етап и от Хрисанд Хрисандов - все добри и известни художници. И двамата са ми казвали, че човек трябва да показва таланта си, за да радва хората.
- Накъде продължихте след завършването на „Иван Вазов“?
- Записах се в „Христо Ботев“ в Русе, за да получа хуманитарно образование. Имам много прекрасни спомени от учителите там, като учителя по литература, когото много харесвах - Иво Братанов. Искам да спомена също и другата ми учителка по литература - Яна Русева, която винаги казваше, че пиша много оригинално и вдъхновено съчиненията си и че използвам много оригинални изрази в тях. Моя любимка по география пък беше Димитрина Атанасова, а по стенография - Весела Михайлова. Всички те образуваха едно ядро, оставило много трайни спомени в мен. Те запазиха жив у мен пламъка на учението и знанието, дадоха ми пример да продължа със заниманията си в тези насоки.
- А след „Христо Ботев“?
- Завърших специалност „Европеистика“ през 2001 година в Русенския университет, след което магистратура със специалност „Комуникации“. Занимавах се едновременно и с рисуване, и с журналистика.
- Къде се насочихте с дипломата по Европеистика? През 2001 година трудно се намираше работа по тази специалност, която като че ли беше изпреварила времето си.
- Започнах работа като главен продавач в магазин.
- Няма нищо странно или срамно. И сега има студенти, които работят в магазини и продължават дори след завършването си. За младия човек е по-добре да работи, вместо да се затваря вкъщи и да чака своя звезден час. Той никога не идва сам, трябва да се търси. Докога продължи това?
- Това продължи няколко години. След това поработих в Германия и през 2006 година кандидатствах в телевизия „Делта“, където станах репортер. Работих там до 2009 година с журналиста Христо Димов и
това беше полезна школа за мен, след което отново заминах за Германия
- Кое ви накара да се върнете от Германия първия път? По това време посоката почти без изключения беше обратна - много млади хора от България избираха Западна Европа. Кое ви накара да оставите уредената Германия и да изберете пътя обратно?
- Просто в един момент реших да се върна при корена си.
- След периода в „Делта“ отивате пак в Германия - разочарова ли ви нещо тук?
- Може да се каже, че ниското заплащане най-вече, не съм имала други лични мотиви.
- Кога направихте първата си изява вече не като даровит ученик, а като художник? Кога показахте какво можете?
- Първата ми изява беше през пролетта на 2022 година. Никога не съм спирала да рисувам, вече имах неща за показване и се престраших да участвам в изложба в Германия, в града, в който живеех до Балтийско море и границата с Полша. Тогава беше Ковид пандемия и ние работехме в магазина два пъти седмично, затова имах повече време да рисувам.
- Казано на шега, Ковид пандемията всъщност се оказа ваш импресарио, така ли?
- Да, така се оказа.
Започнах да рисувам графики, портрети на известни немски личности - актьори, певци, музиканти и други
И направих цяла колекция от портрети, като имаше отделен цикъл от зодии и с тях участвах в обща градска изложба на други немски колеги.
- Какви бяха отзивите от тази изложба?
- В местния вестник излезе материал за мен в рубриката „Лице на деня“. Тогава много хора дойдоха в галерията да се запознаят специално с мен.
- И това ви даде крила?
- Ами да, защото в галерията идваха почитатели да видят и да поговорят с момичето от България.
- Кога приключи този втори немски период?
- През 2023 година. Тогава се завърнах в България и правя изложби тук. Засега съм решила да има един период, в който ще се занимавам само с рисуване и съответно участвах в няколко изложби тук.
- Кое ви привлича най-много в изобразителното изкуство?
- Аз съм многопластова и многотематична - обичам еднакво портрета, пейзажа и натюрморта. Обичам инсталации и пърформанс. Правя колажи от цветни хартии и изрезки от вестници. Експериментирала съм в различни стилове и обичам цялото многообразие на живописта. Проявявала съм се в много направления и съм разработвала много теми.
- Да, но тази поливалентност на стиловете помага ли за изкристализиране на собствен стил и път или още сте в етапа на експериментирането?
- Предпочитан от мен стил е реализмът, който все пак разнообразявам с колаж или различни други техники.
- Кое е най-важното в този стил?
- Искам например да уловя блясъка в очите ви в момента.
- Как разбирате този реализъм - като фотореализъм ли, изпипан до най-малкия детайл, или малко по-разчупено предаване на реалността?
- Това може да бъде традиционен реализъм, а може да има и добавяне на елементи от друг стил.
- В Русе най-много се рисуват сградите и Дунава? Имате ли определени теми, които ви привличат най-често?
- От портретите например
много обичам личностите след Освобождението - министър-председатели, просвещенци и строители на съвремието
привличат ме много. Рисувала съм проф. Иван Шишманов - приятелят на Иван Вазов, много го харесвам, а също и Пенчо Славейков, Никола Вапцаров, Христо Смирненски и много други. Но съм рисувала всичко, зависи от настроението ми - веднъж е сграда, а друг път ваза с цветя. Сграда може да ме привлече със сложността на архитектурните си форми. Ваза с цветя може да го направи, ако е в оранжево, защото аз обичам оранжевия цвят.
- Проучвате ли човека, за да нарисувате неговия портрет?
- Познавам повечето личности още от училище, но, разбира се, чета допълнително за тях.
- Споменахте оранжевия цвят, имате ли любими цветове и как подчертавате тези свои пристрастия?
- Да, топлите и огнените цветове - може би защото и характерът ми е топъл. Съчетавам цветовете така, че да изпъкнат, харесвам например оранжево върху зелено или розово върху синьо, обичам и по-специфичното като цвят лилаво.
- Ако трябва да предадете духа на Русе, как бихте го нарисували?
- Аз всъщност
имам любима сграда в Русе - това е Историческият музей
дело на архитекта Фридрих Грюнангер. Рисувала съм я и ако трябва да предам духа на Русе, бих избрала нея.
- Как виждате пътя си напред?
- Виждам го най-вече в областта на изкуството. Но ще е хубаво, ако живописта върви ръка за ръка с журналистиката - това ми носи удоволствие и съм била оценена през годините от когото трябва.
- В колко изложби сте участвали след завръщането си в Русе и как ви прие местната художническа общност?
- Не е имало специално представяне за мен, но взех участие в 6-7 изложби. Приеха ме много добре, вписвам се и се чувствам добре в тази среда.