Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт.
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители.
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/
Тялото пази спомена. Когато не чуем вътрешния си глас, той започва да говори чрез болка.
д-р Габор Мате
Живеем в свят, в който хроничният стрес е станал неразделна част от ежедневието, а тялото - нашият верен съюзник - все по-често се оказва враг, когато болестите се появят неочаквано. Съвременната медицина е постигнала изумителни открития в лечението на болести, но често не може да отговори на въпроса: „Защо точно аз?“ и „Защо точно сега?“.
Това е въпросът, с който започва психосоматиката - науката за връзката между психичното състояние и физическото здраве. Думата идва от гръцкото „психе“ - душа, и „сома“ - тяло. Идеята й е проста, но мощна: болестите не възникват само в тялото. Те често са проявление на вътрешни конфликти, потиснати емоции, травми и стрес.
Гените не са съдба - Брус Липтън и силата на убежденията
В продължение на десетилетия науката смяташе, че сме жертви на своята генетика - наследяваме болести, както наследяваме цвят на очите. Но клетъчният биолог Брус Липтън, чрез изследвания върху стволови клетки и епигенетика, доказва, че само 5-10% от болестите са строго генетични. Останалите са резултат от нашата среда, емоции и възприятия.
„Не гените управляват живота ни - а вярванията ни. Те диктуват как възприемаме света, как реагираме и какво позволяваме на тялото си да преживее“.
„Биология на убежденията“
Липтън обяснява, че външни фактори - начинът, по който възприемаме света, взаимоотношенията, мислите и дори думи на околните - влияят върху клетъчната активност. Те могат да „включат“ или „изключат“ определени гени. Тоест - гените ни дават възможности, но не определят съдбата ни.
Когато живеем в постоянен страх, тревожност, чувство за вина или безнадеждност, нашето тяло реагира със стресови хормони като кортизол и адреналин. При краткосрочен стрес - това е полезно. Но при хроничен стрес - възниква срив в имунната система, възпаления и заболявания.
Габор Мате. Болестта като вик за помощ
Д-р Габор Мате, канадски лекар и автор на бестселъра „Когато тялото казва НЕ“, посвещава живота си на изследване на пациентите с рак, множествена склероза, диабет тип 1 и автоимунни заболявания. Това, което открива, е стряскащо: хроничните заболявания много често се срещат при хора, които поставят нуждите на другите пред своите, потискат емоциите си, не умеят да казват „не“ и се боят от конфликти.
„Хората, които не умеят да кажат „не“, са най-застрашени от болести. Защото тялото им ще го направи вместо тях“, казва Габор Мате. Той не обвинява пациентите, а търси дълбоките емоционални и социални модели, които водят до болестта. Според него, душата не може да бъде лъгана. Ако с години игнорираме собствените си емоционални нужди, някой вътрешен глас започва да говори - чрез симптоми, болка, криза.
Луиз Хей и езикът на симптомите
Луиз Хей, автор на култовата книга „Излекувай живота си“, разглежда болестите като сигнали от подсъзнанието. Според нея всяко заболяване има своето емоционално послание, а изцелението започва, когато разберем това послание.
Нейната прочута таблица /вижте я/ свързва болести с психологически причини.
Как да използвате таблицата?
1. Открийте симптома или заболяването.
2. Потърсете емоционалната причина - понякога несъзнателна.
3. Започнете да използвате утвърждението - по 3-5 минути на ден. Повтаряйте го с вяра.
4. Наблюдавайте как се променя връзката между вас и тялото ви.
Наследяваме ли болестите, или моделите?
Дали заболяванията са наследствени, или заучени? Истината е - и двете, но в по-различен смисъл, отколкото мислим.
Да, ние можем да наследим предразположения - но не и задължителни болести. Това, което със сигурност наследяваме, са моделите на справяне, поведение и емоционална реакция в семейството.
*Ако майка ви е потискала емоциите си, вие вероятно сте научили, че „не е безопасно да изразяваш чувства“.
*Ако в семейството ви не се говори за трудности, вие вероятно ще развиете склонност да „задържате всичко вътре“ - до момента, в който тялото се пръсне.
Така наследяваме не само гени, а емоционална култура, която - ако не осъзнаем - може да ни разболява дори повече от генетиката.
Стресът - тихият убиец на XXI век
Стресът сам по себе си не е враг - той е естествена реакция на организма, когато е изправен пред предизвикателство. Но когато е постоянен, той разрушава. Активира симпатиковата нервна система („бий се или бягай“) и изключва всички процеси, които не са спешни - включително имунната система, храносмилането, възстановяването.
Хроничният стрес води до:
* Високо кръвно налягане
* Сърдечни проблеми
* Нарушения в щитовидната жлеза
* Безсъние
* Хормонален дисбаланс
* Автоимунни заболявания
И най-вече - изключване на емоционалната връзка със себе си.
Какво можем да направим? Практически стъпки към изцеление
1. Научете се да усещате.
Не отричайте гнева, тъгата, страха. Те съществуват с цел - да ви покажат къде сте наранени.
2. Слушайте симптомите.
Вместо да ги „лекувате“ със симптоматични средства, запитайте се: „Какво се опитва да ми каже това неразположение?“.
3. Променете вътрешния си диалог.
Убедете се, че не сте в режим на автоатака. Прекратете вътрешната критика - тя е по-вредна от всеки вирус.
4. Работете със специалисти.
Психотерапия, психосоматичен терапевт, телесно-ориентирани методи (катo дишане, йога) помагат да освободим натрупаното.
5. Изградете нови модели.
Не повтаряйте моделите в семейството си. Изградете нови - с осъзнат избор, любов към себе си и здравословни граници.
Да се свържем отново със себе си
Болестта не е наказание, а покана за преосмисляне. Когато живеем разединени от себе си - между това, което мислим, чувстваме и правим - тялото страда. Психосоматиката не ни казва да игнорираме медицината, а да включим и душата в лечението.
„Изцелението започва там, където започваме да се слушаме с внимание, състрадание и истина“, сочи д-р Габор Мате.
Да бъдем здрави, означава да бъдем цели - и в ума, и в тялото, и в сърцето.
Диана БАЛКАНДЖИЕВА