Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
В няколко предходни бележки, публикувани в рубриката „Езикови ситнежи“ на в-к „Утро“, посочих значението на някои турски думи, преминали в нашия език (бакалъм, кьорпе, чекмедже, конак, ачигьоз, тепегьоз, чалгаджия, филанкишия, чивия, махнаджийка). Някои от тях не са от турски произход, а са възприети чрез турско посредничество (аджемия, адет, мурафет, нафиле, бербер, пей, джансъз, джанъм). В предложената бележка ще посоча накратко смисъла и на други думи от турски произход или на думи, преминали в нашия език чрез турския.
1. Талаз. Съществителното име талаз означава вълнà (водна); вж. тур. talaz. То е от гръцки произход (вж. грц. θάλασσα „море; морска вълна“).
Съществителното име талаз (мн.ч. талази) се среща в одата „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов: „Три дни веч се бият, но помощ не иде, / от никъде взорът надежда не види / и братските орли не фърчат към тях. / Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх – / кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. / Талазите идат; всичките нащрек са! / Последният напън вече е настал.“
В цитираните стихове от одата съществителното име талази назовава турците, които нападат върха. След призива на генерал Столетов опълченците придобиват още по-голяма решителност да победят: „При тез думи силни дружините горди / очакват геройски душманските орди / бесни и шумещи! О, геройски час! / Вълните намират канари тогаз“. И така, творбата изгражда ефектно противопоставяне между нападателите, които тук са наречени вълни, и опълченците, метафорично назовани канари. Турските нападатели са наречени вълни и още веднъж в одата: „Но вълни по-нови от орди дивашки / гълтат, потопяват орляка юнашки...“
2. Боклук. Употребяваното и сега съществително име боклук в българския език има няколко значения: 1. смет, отпадъци, нечистотии; 2. бунище, сметище; 3. нещо, което е напълно негодно, безполезно, лишено от стойност (вж. Български тълковен речник. С., Издателство „Наука и изкуство“, 1994, с. 69). То е образувано от турското същ. име bok „лайно, говно“ (съществителното име е вулгаризъм) и наставката -luk, която означава изобилие от нещо (наставката има и вариантите -lık, -lik и -lük, които се употребяват в съответствие със закона за вокалната хармония). От първоначалното значение се е появило и вторично – оплесквам (нещо). Ето пример за употребата на глагола, производен от корена bok. В разказа „Бай Ганьо се върна от Европа“ главният герой, след като разбира, че правителството на Ст. Стамболов е паднало от власт, се изказва така: „Стамболов ефенди боклатмъш“ („Господин Стамболов я оплеска.“; букв. „Господин Стамболов я осра.“).
3. Кузум. В главата „Радини вълнения“ от Вазовия роман „Под игото“ е включен и следният пасаж:
Огнянов му помогна:
– Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.
– Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий – извикаха няколко съюзни
гласа от предните столове.
Формата кузум е образувана от съществителното име kuzu „агне“ и притежателната наставка -m (този вариант на наставката се употребява тогава, когато тя се прибавя към съществително име, окончаващо на гласна). Буквалното значение е „агне мое“, а в преносен смисъл означава чедо, рожбо.
4. Къзъм. В пътеписа „До Чикаго и назад“ е представена следната любопитна сцена.
Посетителите отиват към масата на бай Ганя. Гледат мускалите, миришат ги и разпитват нещо. Бай Ганьо не им проумява от приказката, гледа ги, пухти с цигарето и чете броениците:
– Е че като не ти проумявам, къзъм. Я ела тук бе, Герги ли ти беше името, я ела, мола ти се, виж на тази какво ѝ се иска.
Формата къзъм е образувана от същ. име kız „дъщеря; мома, момиче“ и наставката -ım, която се прибавя към съществителни имена, завършваи на съгласна (тя има още три фонетични варианта: -im, -um и -üm). Следователно думата къзъм, с която Ганьо Сомов се обръща към една американка, буквално означава „дъще; момичето ми“.
Иво БРАТАНОВ