Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Поради вековното съжителство на българи и турци в Османската империя, а и след Освобождението, в българския език са навлезли немалко турски думи, устойчиви словосъчетания и фразеологизми (според определението на Стефан Илчев, „Фразеологизмите са кратки завършени изречения или само изрази, чието значение не се съдържа в отделните думи, а е скрито някъде между тях.“ – вж. Ст. Илчев. Из живота на думите. С., ДИ „Народна просвета“, 1975, с. 103). Българският език има много богата фразеология. Някои от фразеологизмите, употребявани у нас, са от турски произход.
В предложената бележка ще посоча турски думи и фразеологизми, засвидетелствани в литературни творби на български класици.
1. Алъш-вериш. Словосъчетанието алъш-вериш означава покупко-продажба, търговия (буквалното значение е „вземане-даване“). От това първоначално значение се е появило и по-късното значение печалба от търговия, от продажба. Словосъчетанието алъш-вериш е включено и във фразеологизма имам алъш-вериш (с някого), т.е. имам контакти, връзки (с някого). Ето пример за употребата му:
– Защо! От главите си теглим. Де едно време – като кажеш българско масло, като оси на мед тичаха, а сега, тая вяра! Влезеш в някоя сапунджийница, доде зинеш да им кажеш, че си българин, казал-неказал „бонд-жур“, току те попита: „есанс-дерóз“? – и хем пита, хем се подсмива. Па кой му гледа подсмиването, току алъш-вериш да има, ама не щат! Дай ми, каже, един грам за проба. Подиграва те! Как ще му дадеш един грам?
(Алеко Константинов, „Бай Ганьо в Швейцария“)
Съставките алъш и вериш са от турски произход. Първата е образувана от корена на глагола almak „вземам, отнемам“ и наставката -ış. С нея в турския език се образуват отглаголни съществителни, които обикновено означават начин на действие. Наставката -ış има още 7 фонетични варианта, всеки от които се употребява според закона за вокалната хармония. В този случай гласната в предходната сричка е а – задноезична и незакръглена гласна. Затова в наставката се намира също задноезичната незакръглена гласна ı. Думата вериш е образувана от корена на глагола vermek и същата наставка, която обаче в случая съдържа гласната i, понеже гласната в корена е предноезична и незакръглена.
2. Пия тютюн. В редица произведения от XIX в. се среща словосъчетанието пия тютюн, което може да прозвучи странно за съвременния читател – известно е, че тютюнът се пуши, а не се пие. Ето примери от две повести:
– А бе, ти пиеш скъп тютюн – говорила нежната съпруга на мъжа си и целовала го опоително.
– Истина е скъп – отговарял Нено.
(Л. Каравелов, „Маминото детенце“)
Варлаам Копринарката не беше никак развратен човек [ … ]; не пиеше ни вино, ни тютюн, беше левичар…
(Ив. Вазов, „Чичовци“, II гл. – „Варлаам Копринарката“)
Хаджи Смион беше се вече облякъл във френските си дрехи и пиеше спокойно цигарото.
(Ив. Вазов, „Чичовци“, IV гл. – „Хаджи Смион“)
Словосъчетанието пия тютюн е от турски произход и е свързано с обичая да се употребява наргиле – вж. тур. nargile içmek “пуша наргиле“ (буквалният превод е „пия наргиле“).
От корена на глагола içmek „пия“ с помощта на наставката -ki е образувано съществителното име içki „питие, напитка“, което се употребява и в българския език в облика ичкия „спиртно питие (обикновено ракия)“.
Иво БРАТАНОВ