Клинописното писмо е първата писмена система в човешката история. Появява се 3400 години пр.н.е. в древен Шумер (днес Южен Ирак). Египетските йероглифи започват да се използват 3 хиляди години пр.н.е. Книжовниците на древен Египет разработват азбука с 26 символа 2 хиляди години пр.н.е. Финикийската азбука е от хиляда години пр.н.е. и обозначава само съгласни звуци. Гърците доразвиват финикийската азбука, като добавят към нея и гласни. Така в 850 г. пр.н.е. се появява първата съвременна азбука, като за всеки съгласен и гласен звук се използва различен знак. Етруските (в днешна Централна Италия) приемат гръцката азбука и когато в 650 г. пр.н.е. римляните завладяват техните земи адаптират азбучна им система. Така се слага началото на латиницата.
Освен арменците, само българите знаят кой е създателят на тяхната азбука. Разликата е, че арменските букви са измислени 450 години преди българските. Българската глаголица впоследствие е заменена с кирилица, докато към първоначалните 36 арменски букви през ХII в. са добавени още 2.
Тази азбука служи и до ден днешен, без да се наложили никакви промени в писмената система
независимо че арменският език е претърпял развитие и чувствителни промени.
Християнството прониква в Армения през I в. благодарение на двама от учениците на Христос - апостолите Тадей и Вартоломей. Те са и покръстителите на арменците, които първи в света приемат християнството като официална религия през 301 г., по времето на цар Дъртад III (298-330). Този акт създава предпоставки арменският народ да се приобщи към християнския свят и християнската култура. Разпространението на християнството през IV в. се извършва на арамейски, сирийски и главно - на гръцки езици. До този момент официалните среди и царската канцелария използват гръцки, сирийски и персийски букви. По това време, макар и международни, тези езици са непонятни за мнозинството от арменското население. Поражда се необходимост от създаване на писмен арменски език и арменска литература. Църквата настоява християнството да се разпространява чрез арменския превод на Библията. Освен това развитието и обогатяването на езика и устното народно творчество, на научно-философската мисъл и историографията изискват създаване на писменост и литература на роден език.
Месроб Мащоц е създателят на арменската азбука
Роден е около 362 г. в с. Хацекац, провинция Тарон на Армения (днес гр. Муш, Турция). Отлично е владеел гръцки и сирийски езици, натрупал опит в управлението на държавата, докато е работил в царската канцелария на цар Хосров IV в столицата Вахаршабат. Там усъвършенства използваните асирийския и персийски езици, допълва образованието си с четене, изучава държавния апарат, бил е на военна служба. След всичко това Мащоц приема духовен сан и заедно с учениците си се оттегля в провинция Гохтан (днешен Нахичеван в Азербайджан), където все още е силно езичеството, пуснало дълбоки корени. Мащоц повежда борба срещу жреците и тук назрява мисълта му за създаване на арменска азбука. Завръща се в столицата Вахаршабат, където в лицето на арменския Католикос (Патриарх) Сахак Барт`ев (388-439) намира съмишленик и съратник. Привърженик на идеята за създаване на арменска азбука става и цар Врамшабух (389-415), който заема арменския престол след Хосров IV. Те получават неговата пълна подкрепа, като им създава благоприятни условия за изпълнение на тяхната задача. Месроб Мащоц с група свои ученици заминава в Сирия за да поработи в нейните древни културни центрове на тогавашния свят и там да създаде арменските писмени знаци. Работи в градовете Едеса (Асирия, днес Урфа, Турция), Амид (днес Диарбекир, Турция), Самосата (днес Самсат, Турция). В библиотеките на тези градове Месроб Мащоц прекарва няколко години, изучава задълбочено най-вече гръцка граматика по учебника на прочутия граматик Дионисий, азбуките на различни народи, принципите на тяхната писменост, графиката на изписването на буквите.
В град Едеса Мащоц успява да състави арменската азбука от 36 букви
Това става около 389-399 г.
По-нататък Мащоц предприема изработването на буквените знаци, тяхната графика, а за консултант подбира гръцкия калиграф Хрофанос от Самосата, който придава завършен вид на буквите. Той начертава всички букви от арменската азбука с дебели и тънки линии, кратките и дългите гласни, отделните и двойните букви. С двама свои ученици в гр. Самосата М. Мащоц се заема с превода на Библията. Това е и първото официално използване на арменската азбука. Преводът на Библията е необходим за богослужението в църквите. При превеждането й Мащоц и учениците му Хованес Йегехецаци и Ховсеп Паханци започват със Соломоновите притчи, където се говори за необходимостта от познаване на мъдростта.
Първото изречение, което Месроб Мащоц написва с арменската азбука гласи: „Да се познае мъдрост и наставление, да се разберат изреченията на разума!“.
Арменската азбука е готова през 405 година. Месроб Мащоц, след като приключва работата си в Самосата, се завръща в Армения през шестата година от управлението на цар Врамшабух. Цялата царска свита, цялото върховно духовенство и населението на столицата Вахаршабат излизат да го посрещнат. Грандиозният празник с песни и танци продължил цяла седмица. Започва благородна и трудна работа по разпространение на арменската азбука в цялата страна и разкриване на училища. В течение на няколко десетилетия се достига до разцвет на арменската литература. Правят се преводи на първокласни произведения на световната и на първо място на древногръцката култура в областта на науката, философията, художествената литература и оригинална литература. Създават се образци на богословско-философска и научна литература, поредица от великолепни историографски трудове с подчертана литературна стойност от V в., между които е и „патриарха“ на арменската историо графия Мовсес Хоренаци.
Известни са три форми на арменския език:
- книжовен, класически (кърапар) - ползва се от Арменската апостолическа църква. На него са написани старинни ръкописи, молитви, исторически документи. По целия свят се намират или са запазени около 24 хиляди старинни арменски ръкописа. От тях 14 хиляди са в Матенадаран - държавното хранилище на древни ръкописи в гр. Ереван. Останалите се намират в Йерусалим, Италия, Франция, САЩ - предимно в частни лица.
- западноарменска норма - ползва се от арменските общности в Европа, Близкия изток и Америка. Те са наследници на арменците, населяващи Западна Армения (сега Турция) преди Геноцида от 1915-1922 г.
- източно арменска книжовна норма - официалният език в Република Армения, Нагорни Карабах и арменците в Иран.
В Република Армения 1 септември е обявен за Ден на знанието, писмеността и образованието. Арменската апостолическа православна света църква е обявила празника на Светите Преводачи като един от най-светлите си празници. Той се чества два пъти годишно: в края на месец юни или началото на юли и през втората половина на месец октомври. Освен Сахак и Месроб се честват имената на учениците, участвали в превеждането на Библията и на редица духовни книги. Техният брой варира между 30 и 100 души. Свети Сахак, Свети Месроб и техните ученици полагат основите на оригиналната арменска култура и книжнина. Тяхното дело, предавано от поколение на поколение при трудни исторически условия запазва арменския народ от претопяване и изчезване. Именно на тези творци е посветен празникът „Сурп Таркманчац“ (Светите Преводачи). През 2025 г. той се отбелязва на 10 юли и 11 октомври.
А ехото от делото на Месроб Мащоц и признътелността на арменците векове по-късно стига и до Русе. Арменското основно училище, в което сме учили и баща ми, и аз, построено в 1900 година, се е наричало „Сурп Месроб“ („Свети Месроб“), а от 1944 година е преименувано на „Месробян“. През 1967 година то бе съборено и на негово място бе построено ново - „Пейо Яворов“.
Хачик ЛЕБИКЯН