Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Изразът „блага ракия“ (или „сладка ракия“) е добре познат у нас. Той е свързан със сватбените обреди от миналото и със състоянието на булката (дали тя е девствена или не) преди първата брачна нощ.
Българските народни сватбени обреди са описвани сравнително изчерпателно в най-различни публикации, затова тук не е нужно да повтаряме известни факти. Ще обърна внимание само на онази част от сватбата, която е свързана с израза „блага ракия“.
След като сватбеното веселие започне, младоженецът и невестата се отделят в брачната стая. Пред вратата на стаята застават помайчимата (тя обикновено е сестра на младоженеца) и побащимът (той е съпруг на помайчимата). Те подканват младоженците, като казват: „Али, зетко, не съ помайвай, че сватбарите чакат вест“; „Свекървата иска да види ризата на булката“. Провикват се и сватбарите: „Дано зетят да не е „завързан“, „Дано не му е направена магия“.
Както репликите, така и поведението на сватбарите съдържат сексуален подтекст. Например момците, които са участници в сватбата, играят жестикулативния танц „чукане на пипер“. При него се пее хорово се пее „Я хайде, юнаци, / да садиме тос-пипер“. Играчите лягат на пода и с телодвижения имитират копане, садене.
След като сексуалният акт е извършен, младоженецът извиква помайчимата да влезе в стаята. Помайчимата излиза и носи ризата на невестата. Ризата трябва да бъде надиплена в сито и да бъде завита с кърпа. Занася я на свекъра и свекървата, които са станали прави.
Поведението на сватбарите коренно се различава в зависимост от това, дали булката е била девствена, или не.
Ако невестата е опазила девството си, сватбата продължава още по-бурно и весело. Сватбари стрелят с револвери, играят хора и поздравяват свекъра и свекървата. Младоженецът също така участва във веселбата, като стреля с револвер.
Свекървата повдига ризата, разтърсва я три пъти с думите: „Затуй, че булката ни е редовна и не е била „излъгана“, давам таз златна пара“. Пуска я върху ризата в ситото и развързва краищата на забрадката си да висят свободно върху раменете ѝ (това означава радост и гордост). Свекърът също поглежда ризата и пуска пара, като се обръща към сватбарите с думите: „Яжте и пийте, сватбари, че имаме радост голяма.“
Именно тогава се пие и „благата ракия“ (ракия, оцветена с горена захар). По този начин се признава, че невестата е била „блага“, т.е. чиста и честна.
Този обичай е описан и в литературата. Пародиен разказ за обичая откриваме напр. в повестта „Преди да се родя“ на Ивайло Петров:
Истинската сватба започна вечерта. Изнесоха на пруста една бъчва вино, до нея поставиха друга със зелева чорба, за да „отрязняват“, играха хоро около двете бъчви преобличаха се като кукери и мечки и към полунощ се прибраха вътре да чакат сладката ракия. Свариха ракията, подсладиха я, наляха я в едно шише с червена панделка на гърлото и го оставиха до коляното на кръстника.
Така настъпи тържественият момент на моето зачатие.
Заключиха майка ми и баща ми в собата и се оттеглиха в другата стая да им гледат сеира. Патладжана даде на баща ми най-подробни инструкции, за да го подготви психологически, както треньорът подготвя състезателя, същото направи с майка ми една съседка. [ ... ]
В собата бе тъмно, на средата се белееше риза, застлана върху чергата. Оттатък разговаряха високо, пиеха и се правеха на ударени, но всички слухтяха към собата да чуят дали вратата няма да се отвори. [ ... ]
Когато пропя първият петел, проехтя и първият изстрел вън на пруста. Баща ми натискаше спусъка на един ръждясал барабанлия пищов и възвестяваше на света, че е станал мъж, малко трудно и преждевременно, но все пак успял да стане. Ония примитиви — сватбарите — се пулеха в ризата на майка ми, наливаха се като прасета със сладка ракия и ревяха, а изстрелите на баща ми правеха утрото на решето, разлайваха кучетата и разтърсваха къщите, та чак и бълхите се спотаиха в юрганите и се изплашиха не на шега. Баща ми продължаваше да стреля. Като всички нашенци и той бе хвалипръцко, та изгърмя цял шиник патрони.
(Следва)
Иво Братанов