В спомените на много русенци все още изплува името на винаги усмихнатия Константин Казанджиев. Познат още като Фалана или Батето, закърмен с музика още от най-ранната си детска възраст, той е един от хората, имащи водеща роля при създаването на Русенската опера в края на 40-те години на ХХ век.
Константин Василев Казанджиев е втори син в семейството на Миланка Казанджиева и Васил Костов Казанджиев. Роден е точно преди 125 години - на 29 април 1900 година в Русе. По думите на неговата племенница - Бонка Стоянова, майка му била рядко весела и симпатична жена и именно от нея той е наследил чувството си за хумор, своя бодър дух и весел нрав.
Константин учи в Първа мъжка прогимназия „Ангел Хаджиоглу“-Русе, днес ОУ „Отец Паисий“.
От малък пее соловите партии в училищния хор и изпълнява главните роли в оперетите
поставени от учителя по музика. Наред с това е солист и на първото музикално дружество за деца в Русе - „Емануил Манолов“. Той, като и другите деца в семейството (общо пет), са щедро музикално надарени - Иван свири на китара, Мария - на мандолина, често зимните вечери в къщи се превръщат в семейни концерти. Всички свирят и пееят, Константин бил е, а майка му пее двугласно.
След прогимназията Константин Казанджиев завършва Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“(1918) и мечтае да учи пеене. Родителите му го изпращат в Германия, където по това време по-големият му брат Иван Казанджиев (назначен през 1947 година за директор на национализираната русенска фабрика „Мюлхаупт“, впоследствие завод „Г.Димитров“ и останал на поста до 1956 година) учи машинно инженерство. По тяхно настояване Константин записва специалността „Външна търговия“. Младият студент владее много добре немски език и следването му върви успешно, но не спира да мечтае за музикална. Скоро се мести във Виена и се записва в жадуваната Виенската консерватория, като
успоредно с външна търговия започвада учи и музика
Завършва и двете специалности с отличие, а за да не затруднява прекалено родителите си в издръжката на двама студенти в чужбина, започва работа в търговска фирма, където води балансите.
Виена много допада на Константин Казанджиев, защото му напомняла за родния град Русе. Тук той завързва близки отношения с композитора Франц Лехар, с оперните певци Тодор Мазаров (тенор) и с прочутия бас Борис Христов.
Певческата кариера на Казанджиев във Виенската опера започнала с дебют в ролята на Канио от операта „Палячо“ на Леонкавало и Рудолф от операта „Бохеми“ на Пучини. Той участва в концерти във Виена и спечелва титлата Камерзенгер. Това е най-високото певческо звание в Австрия с над 150-годишна история, придружено от грамота, с което император Франц Йосиф всяка година награждавал най-заслужилия певец на театъра.
През 1930 година, след издържан публичен изпит, даровитият българин става член на Международната артистична организация. За свое и на меломаните съжаление
по настояване на родителите си Константин Казанджиев се завръща в Русе и започва работа в сферата на търговията
- като износител на грозде и зеленчуци за Германия, защото „цигулар къща не храни“. Както всяка дейност, с която се захване и в търговията Константин Казанджиев влага цялата си душа и сърце. Работи неуморно, утвърждава се и си спечелва име в областта на външната търговия.
Но неговата мечта си остава музиката. И тя се реализира, когато в края на 40-те години на ХХ век в Русе се формират условия за създаване на Русенската опера. Константин Казанджиев е сред русенците, имащи водеща роля. Той използва свои познати в музикалните среди, за да постави този въпрос в столицата. Според племенницата му участва и със собствени средства. А когато операта вече е факт, той става неин артистичен секретар. В тази си роля предприема много пътувания в търсене на оперни артисти - млади дарования или вече утвърдени професионалисти, които да попълнят състава на Русенската опера.
Неговото обаяние успява да привлече в Русе
Евгения Бабачева, Мария Бохачек, Маргарита Начева, Косьо Лунгов, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Пенка Маринова и редица други. Приятел е с първите диригенти на операта Константин Илиев и Добрин Петков. Казанджиев е целодневно в операта и не пропуска вечерно представление - весел и щастлив в директорската ложа. Артистите го обичат и уважават, тъй като винаги могат да разчитат на него за помощ, да го потърсят за съвет или дори само за разговор - да ги изслуша.
Сред русенци Казанджиев е известен с прозвището Фалана, а в операта го наричат просто Батето. Познат е като душата на всяка компания, неизчерпаем разказвач на истории и ненадминат имитатор - човек с много приятели и любим гост в домовете им.
Дори и след пенсионирането си Константин Казанджиев остава свързан с Русенската опера. Не пропуска представление - гастрол или концерт, а често посещава и репетициите. Музиката и допирът с нея поддържат жив духа му.
Константин Казанджиев завършва жизнения си път на 24 август 1979 година в Русе, изпратен с голяма любов от русенци.
Таня Великова
Държавен архив-Русе