Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт.
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители.
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/
И докато не се изгубим напълно, не можем да се намерим истински.
Карл Г. Юнг
Има моменти в живота, в които сякаш всичко умира - смисълът, вярата, връзките, посоката. Стоим сами сред руините на миналото и не знаем накъде да продължим. Но точно там, в дъното на нашето „разпятие“, може да се зароди онова, което в християнската традиция наричаме възкресение. То не е просто чудо или исторически разказ - то е универсален психологически и духовен процес, през който преминаваме, когато животът ни призове към трансформация.
Точно тази вътрешна алхимия ни поднася и посланието на Възкресение Христово - не просто като религиозен празник, а като архетипен символ на смъртта на старото „Аз“ и раждането на новото.
Възкресението - пътят от тъмнината към светлината
В психологията, особено в юнгианската аналитична традиция, темата за умирането и възкресението е дълбоко символична. Христос, преминал през страдание, смърт и възкресение, олицетворява процеса на дълбока вътрешна трансформация - онази, при която човек се изправя пред най-дълбоките си страхове, губи опората на егото и се ражда отново, този път по-близо до истинската си същност.
Подобно на Лазаровден и Цветница, които разгледахме миналата седмица - символ на пробуждането и връщането към живота чрез връзката с вярата, обичта и вътрешната истина - Възкресението на Христос е следващата стъпка. То не е просто връщане към живота, а възвръщане с преобразена същност.
Великден - повече от религиозен празник
На повърхността Великден е християнският празник на възкръсването на Христос. Но в сърцевината си той е дълбоко символичен разказ за пътя на човешката душа - от болката през загубата към надеждата и новото начало. Това е празник, който говори на езика на архетипите и преживяванията, валидни за всеки човек - независимо от вяра, култура или време.
Психологията го разпознава като модел на вътрешна промяна - онзи болезнен, но необходим процес, в който старата идентичност се „разпъва“, за да се роди нещо по-истинско, по-зряло и по-свързано със себе си.
Историята зад Възкресение Христово - пътят на душата
Според евангелието, Исус Христос преминава през последната си седмица със съзнание за предстоящото страдание - предаден, унизен, разпнат. Тази част от историята - Страстната седмица - е път на екзистенциална болка, която кулминира в най-дълбокото „дъно“: гроба. Но именно там - в абсолютния край - започва чудото.
В третия ден след разпятието, Христос възкръсва - не само физически, но и духовно. Той се явява пред учениците си преобразен, със светлина и мир. Това не е просто връщане към предишния живот - това е преход към по-високо ниво на съществуване.
Психологията разчита тази история като символ на дълбок личностен процес: умирането на егото, изправянето срещу сянката и прераждането в по-зряла, цялостна идентичност.
Когато преминем през лични „кръстове“ - загуба, криза, болест - ние всъщност сме поканени да напуснем старата си идентичност и да се срещнем със себе си на по-дълбоко ниво.
Възкресението не означава просто „да си добре“. То означава да си нов.
В този смисъл Възкресение Христово е символ на:
Прехода от болка към смисъл;
Осъзнаването, че страданието не е безцелно;
Раждането на по-зряло, осъзнато „Аз“.
Изборът да простим - на себе си, на другите, на живота
В основата на Великден стои историята на последните дни от живота на Исус Христос:
Гетсиманската градина - мястото, където Той преживява дълбока екзистенциална агония;
Разпятието - кулминацията на страданието, символ на пълното себеотричане;
Гробът - момент на покой, тъмнина и тишина;
Възкресението - триумфът на духа над смъртта, обновление и възраждане.
Погледнато психологически, това е модел на криза и трансформация.
Психологическият кръст - носим го всички
Всеки човек в живота си преминава през свое „разпятие“ - момент на загуба, предателство, вътрешна борба или криза на идентичността. Психологическият процес на изцеление често минава през три етапа, които удивително наподобяват великденската история:
Страдание и разпятие - период на болезнена трансформация, в който старите вярвания, илюзии и защити умират.
Покой и тишина - символичният „гроб“, времето на обърнатост навътре, на преоценка и приемане.
Възкресение - завръщане към живота, но вече с нова визия, нова вътрешна сила и по-дълбоко осъзнаване.
Възкресението е умирането на старата идентичност, на маските, страховете и защитите и раждането на по-цялостна личност, в която има място и за болката, и за любовта.
Символиката на великденските ритуали - езикът на душата
Празничните ритуали не са просто традиции - те са древни психологически кодове, чрез които душата изразява и преживява вътрешни процеси. Всеки елемент на Великденската обредност има дълбоко значение:
Постът
Периодът на Великденските пости не е само въздържание от храна - това е време за вътрешно прочистване, за оттегляне от шумния свят, за преосмисляне. Психологически, постът е аналог на „вътрешния гроб“ - онова пространство, в което се подготвяме за възкресението.
Червеното яйце
Чупим яйце и се поздравяваме с „Христос воскресе!“. Яйцето, със своята твърда обвивка и живот вътре в него, символизира гроба - и раждането. Червеният цвят - кръвта, животът, трансформацията.
Психологически яйцето е като нас - често обвити в защити и страхове, но носещи живот, светлина и потенциал вътре в себе си.
Великденският огън и свещите
Нощта срещу Възкресение е тъмна, а хората чакат със свещи. Светлината се предава от човек на човек. Това е един от най-силните ритуали - символ на надеждата, на предаването на вярата, на колективното въздигане. Свещите, които се палят в нощта на Възкресението, символизират духовното пробуждане. Да запалиш свещ, е да кажеш: „Избирам светлината. Въпреки мрака“.
В терапията често казваме: „Докато един вярва в теб, ти още можеш“. Светлината, предадена от друг, често е началото на нашето собствено „възкресение“.
Трапезата и събирането
След лишенията на поста идва празничната трапеза - не само като наслада, но и като символ на връщането към живота, на съпричастност, на общност.
Психиката, след като се е изолирала в тъмнината на страданието, има нужда от „възкръсване“ чрез свързване - с другите, със себе си, със смисъла.
Поздравът „Христос воскресе“
Този поздрав не е просто ритуал. Той е утвърждение на надеждата. На победата на живота над смъртта - буквално и символично.
Великден и психичната трансформация. Какво в нас възкръсва?
Всеки човек носи в себе си рани. Страхове. Загуби. Великден не е призив да ги забравим, а да преминем през тях, за да се обновим. Той ни пита:
Какво старо в мен искам да оставя?
От какво се страхувам да се освободя?
Кое мое вътрешно качество искам да събудя за живот?
Кои хора искам да допусна по-близо до себе си?
Как изглежда моето ново „възкръснало“ Аз?
Напиши отговорите. Не бързай. Това е твоят личен ритуал.
Възкресението не е магическо изцеление. То е осъзнат избор - да се върнем към себе си, дори когато сме счупени. Да потърсим светлината, дори когато не я виждаме. Да си позволим да бъдем нови.
Възкресението като надежда
Възкресението не е завръщане към старото. То е прераждане в по-дълбока истина. Това е покана да си позволим да се счупим - но не за да останем в парчета, а за да се създадем наново. Да носим светлината не като украса, а като вътрешен избор.
Възкресението като личен избор
Важно е да осъзнаем, че възкресението не се случва само веднъж в живота. То е цикличен процес - всеки път, когато се изправим след загуба, когато намерим смисъл в страданието, когато изберем надеждата пред отчаянието - ние „възкръсваме“.
И точно в това е универсалната сила на Великден - тя говори на всяка душа, независимо от нейната вяра или път. Посланието й е: „Да, ще има тъмнина. Но в теб живее светлина. Позволи й да се роди отново“.
Когато възкръсваш, не си същият - ставаш истински
Възкресение Христово не е просто спомен за чудо, случило се преди две хиляди години. То е покана - лична, интимна и дълбоко човешка. Покана да минеш през собствената си тъмнина, да издържиш тежестта на въпросите, болката от загубите, тишината на самотата - и въпреки всичко това, да избереш да живееш.
Великден е не просто религиозен празник. Това е момент на вътрешна революция.
Да възкръснеш, значи да се промениш.
Да се събудиш за себе си.
Да простиш.
Да тръгнеш отново.
Да избереш светлината - не защото всичко е наред, а защото вярваш, че тя е възможна.
Така че, когато тази година запалиш свещта в ръцете си и прошепнеш: „Христос воскресе“, остави този пламък да събуди и нещо у теб. Не е нужно да го разказваш на никого. Но ако можеш - позволи си да повярваш, че и ти можеш да възкръснеш.
Ако ти е трудно - не си сам/сама. Всеки носи своя кръст. Но светлината е възможна. И понякога - достатъчна е само една искра, за да се събудиш отново към живота.
Диана БАЛКАНДЖИЕВА