Силвия Йонкова живее и работи във Варна. Завършила е финанси. Интересът й към книговезането се е запалил преди десет години. Професионално се занимава от края на 2021 г. Завършила е магистратура „Консервация и реставрация на хартия и книги“ в Химикотехнологичния и металургичен университет в София.
Тя припомни, че книговезането е много стар занаят, който запада през XIX век с навлизането на масовото книгопечатане и полиграфически процеси, и производството на машинната хартия. „С индустриалната революция книгите започват да стават масови, да се търсят повече и да са достъпни за по-широк кръг хора, което е прекрасна тенденция в културен смисъл, но тя води до упадъка им като материален обект. Тоест онези най-ценни, здрави, скъпи и трудоемки техники отмират, защото се търси вече нещо друго, пазарът се променя“, каза майсторката.
Тя обаче смята, че в момента книговезането отново се възражда. Едната причина е, че старите и ценни издания имат нужда от реставрация. От друга страна се появява потребността от естетиката, от красивата книга, която искаш да запазиш или възстановиш. Йонкова обърна внимание, че реставрацията е скъп и бавен процес, но много необходим на библиотеките, архивите и музеите, на общата ни памет. „Ние не си даваме сметка, мислим, че няма нужда от това, а когато се сетим, че трябва да съхраним тези книги, може вече да нямаме познанието за това“, напомни тя.
По думите й всички майстори в България поддържат връзка помежду си. В изложбата могат да се видят уникални техни изделия, сред които тефтер с възстановка на византийска подвързия от автор от Ловеч, както и реставрирани издания на майстор от Враца. Самата Йонкова демонстрира тефтер от пергамент, изработен от български майстор, подвързан с ярешка кожа, с ръчно тъкани ласета, рисувани форзаци и кован обков. На корицата има украса с емайл.
Сега се забелязва интерес както от повече хора към занаята, така и от клиенти към изделията, подчерта тя и добави, че именно това е ролята и на изложбата „Наследство в корици“ във Варна, с която не само да се покаже, че това изкуство е живо, но и колко са ценни тези книги като изработка и умения, вложени от майсторите. „Това, което ние продаваме, не е просто средство за писане, а една съвсем различна емоция. Хората, които го купуват, са с усет към красивото, които търсят луксозен подарък най-често за деца и абитуриенти. Това са родители, искащи да оставят нещо ценно за своите наследници“, посочи майсторката.
Йонкова изработва тефтери по стара, доказана във вековете, техника. Смята, че така всеки може да има нещо, което преди е виждал само по музеи, и да запази в него своите ценни спомени. Работи с висококачествена италианска хартия. Уточни, че задължително се ползва безкиселинна хартия, тъй като тя старее много по-бавно и по-дълго запазва своите свойства. Почти всички материали в изданията й са естествени и запазват изделието за поколения. Страниците се шият с ленени конци, капителбандите - с копринени, за опорите използва конопени канапи, форзаците са от дизайнерски или ръчни хартии.
Кориците на своите тефтери майсторката прави от кожа, а за щампите прилага две техники. Слепият печат е с нагорещено месингово клише върху кожата, с което се получава релефен и по-тъмен отпечатък. Другата е т.нар. „златен печат“, датиращ от Ренесанса. В него върху кожата се полага истински златен варак, върху който се „удря“ клишето. Работи на специален книговезки стан, поръчан от Португалия. Подобно специализирано оборудване се произвежда от няколко майстори в света, уточни тя.
На изложбата „Наследство в корици“ освен демонстрации от майсторките Силвия Йонкова (книговезане) и Нели Иванчева (скрапбукинг), има и вечерни дискусии. Днес гостува психологът Ралица Христова, която ще говори за силата на родова памет, а утре Даниела Канева и Кристиана Димчева от Варненската библиотека - за съхраняването на паметта в просветните средища.
Инициативата „Наследство в корици“ предлага на посетителите да оставят свой отпечатък под формата на текст или снимка в подвързан с кожа албум „Варненци ‘25“, който е изработен от майстор книговезец и ще се пази занапред в Държавен архив - Варна. Организаторите планират изложбата да се провежда ежегодно, както и да гостува в други градове.