Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Фразеологизмът „забранен плод“ означава нещо забранено и недостъпно, което силно привлича, изкушава. Използва се и църковнославянският превод на израза (вж. запретен плод). Фразеологизмът води началото си от библейския разказ за дървото на познаването на доброто и злото (вж. Бит. 2: 9, 17; 3: 1 – 23). Според този разказ дървото за познаване на доброто и злото е посадено в Рая (Бит. 2: 9). Бог е забранил на Адам да яде от плодовете на това дърво: „от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит. 2: 17).
В библейския разказа се посочва, че змията е изкушила Ева и поради това първата жена е яла от забранения плод (Бит. 3: 4-6). При това Ева е била съблазнена и от вида, и от качествата на самото дърво: „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде на мъжа си, та яде и той“ (Бит. 3: 6).
Според общоприетото тълкуване на разказа змията е всъщност дяволът. Това разбиране се подкрепя и от някои библейски пасажи, напр. „по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта“ (Прем. 2: 24).
Фразеологизмът „забранен плод“ се употребява и в други езици, напр. в руски (запретный плод), украински (заборонений плiд), полски (zakazany owoc), чешки (zakázané ovoce), немски (eine ferbotene Frucht), холандски (de ferboden vrucht), английски (the forbidden fruit), норвежки (forbuden frukt), френски (fruit défendu), португалски (fruto proibido), испански (fruto prohibido) и новогръцки (ὁ ἀπαγορευμένος καρπός).Unt quidit laci ommo et fugiam ressum inulparit, vel ipit et,
Иво БРАТАНОВ