По повод кандидатстването на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година археологът посочи, че „градът има всички сериозни основания за това. Процедурата за кандидатстване е сложна, но идеята е напълно реалистична. И е необходимо този повод да бъде използван на хората в Стара Загора да бъде разказвано за миналото, за корените на града“, каза академик Николов. И допълни, че през 2023 година излезе излезе първият том на двутомната „История на Стара Загора“. „Град като Стара Загора има нужда от едно изследване на всички важни дати и събития от миналото си. Историята на това място има корените си от преди 8000 години - като започнем от праисторическите селища от времето на първата европейска цивилизация - един от центровете на която е именно Тракия, а районът на Стара Загора е действително нейна централна зона“, каза археологът.
Той припомни, че проучването на праисторията на района е започнало с Азмашката могила. „Радвам се, че тогава е създадено и световноизвестното депо за праисторически артефакти на Окръжния музей в Стара Загора, което се намира в училищната сграда на старозагорското село Малка Верея. Водил съм много чужди специалисти и много студенти там. Това ми дава повод да напомня за един човек, който направи всичко това, и има невероятно силен принос сега да имаме плътни представи за най-древния период от историята на Стара Загора - Минчо Димитров, уредник в Окръжния музей. Той създаде това депо и тук изказвам поздравления за ръководството на Община Стара Загора, че успя да го запази“, каза още академик Николов.
И заяви, че именно Минчо Димитров има огромен принос и за създаването на музей "Неолитни жилища". „Благодарение на неговото упорство се осъществяват проучванията и запазването на останките, както и битката те да бъдат съхранени в една сграда. Той е и причината за създаването на музея на неолитното и халколитното изкуство. Това са приноси, с които паметта на Минчо Димитров заслужава да бъде отбелязана“, каза академикът.
Академик Николов разказа и за скорошно свое посещение на открити паметници в Югоизточна Турция от X, IX хилядолетие пр. Хр., маркиращи път, който постепенно стига до Балканите. „Те показват изключително иновативно мислене на отделни групи, които създават нова култура, различна от местната. В по-старата литература първите цивилизации са приписани на бронзовата епоха. Оказа се, че много по-важни стъпки напред човечеството е направило тук, преди другите. Затова говорим за първата европейска цивилизация. Тези години са много различни от останалата история на Европа. Тук са корените на това, което много по-късно европейците развиват като мислене, възможности за развитие, иновативност“, заяви акад. Николов. От думите му стана ясно, че именно солницата в Провадия е изключително постижение. „Идеята за солта - идея на тази първа цивилизация, е скок. Хора, които са консумирали месото на дивите животни, са намерили технологията - за първи път в Европа, да изпаряват солена вода от извори, да подготвят съоръжения, така че да произведат сладка сол, несвързана с магнезиеви соли. Всичко това са успели да го направят в един сложен процес на търсене, който се опитваме да разгадаем“, обясни той като изтъкна предприемчивостта на хората, живели по нашите земи преди хилядолетия.
В града на липите академик Васил Николов взе участие в дискусия на тема „За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години“ и представи в най-новата си книга "Предизвикателства, позиции, праистории“. Той припомни и заслугата на БАН и на учени и писатели като акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, акад. Иван Гранитски и ролята им в подкрепата на тезата за развитието на първата европейска цивилизация по нашите земи.