Нов български университет ще представи изследване за влиянието на личностните характеристики върху стреса в условията на криза

Семинар на тема "Личностови фактори за възприет стрес сред уязвими групи: опосредстваща роля на социалната подкрепа" ще се състои утре, 15 януари, в Копус 2 на Нов български университет (НБУ), съобщиха от екипа на Департамент „Когнитивна наука и психология“, организатор на събитието.
Лектор на семинара, в който ще вземат участие преподаватели и студенти от департамента, е доц. д-р Диана Бакалова от Института за изследване на населението и човека – Българска академия на науките (ИИНЧ-БАН). Тя ще представи все още непубликувани резултати от квазиекспериментално и интерсекционално изследване на ефекта на набор от личностните характеристики върху възприетия стрес сред уязвими групи в условията на кризата, причинена от КОВИД-19 в българския контекст.
Изследването е част от наскоро приключил мащабен научно-изследователски проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" (ФНИ), МОН № KП-06-КД2/5: „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията“.
"Въпреки че са правени научни наблюдения на връзката между възприет стрес, тревожност, психична устойчивост, оптимизъм и социална подкрепа, до момента не съществува изследване, което се фокусира върху комбинирания ефект на тези личностови характеристики върху стреса, преживяван от различни уязвими групи, включително в зависимост от спецификата на възприятието им за социална подкрепа", отбелязват участниците в проекта.
Данните за проучването са събрани чрез онлайн проучване (N= 520), проведено в периода август-октомври 2022 г., сред работещи родители с малки деца (0-12 г.), хора с хронични заболявания, лица, изгубили работа/бизнес, такива с повече от един индикатор за уязвимост (множествена уязвимост), както и контролна група (без посочените индикатори за уязвимост). Изследван е ефектът на тревожността и психичната устойчивост като личностови черти, както и на песимизма и оптимизма (като генерализирани очаквания) върху възприетия стрес. Проучена е и опосредстващата роля на възприетата социална подкрепа.
Въпреки че резултатите не показват значими междугрупови различия по отношение нивата на възприет стрес, ефектът на повечето изследвани личностови фактори върху възприятието за стрес се оказва значим. Установяват се междугрупови различия за главните и множествените ефекти на тревожността, психичната устойчивост и песимизма. За оптимизма значим ефект върху възприятието за стрес не се установява. Оказаната социална подкрепа става медиатор на ефекта върху стреса в групата на работещите родители и лицата с множествена уязвимост, но не и за хронично болните и контролната група, отбелязват от екипа на проекта.
Резултатите хвърлят светлина върху ролята на някои личностни тенденции за преживяването на стрес от различни групи в обществото и могат да послужат като насока за разработване на групово-специфични мерки за овладяване на високи нива на стрес в кризисни условия. 
Доц. д-р Диана Бакалова е ръководител на Секция "Социална и консултативна психология", Департамент "Психология", Институт за изследване на населението и човека – Българска академия на науките (ИИНЧ-БАН). Понастоящем е хоноруван преподавател по "Психология на стреса" към НБУ. Водила е курсове по "Методология и методи на психологичното изследване", "Приложна психология", "Стрес и адаптация", "Спортна психология", "Икономическа психология" и др. в различни университети (ЮЗУ, ПУ, ВА и ЕПУ), както и тренинги в ключови компетентности за общини и бизнес организации. Работила е като ръководител екип, изследовател с докторска степен, консултант, обучител и/или координатор по редица международни и национални фундаментални и приложни проекти с международно финансиране.
Изследователските й интереси са в областта на субективното психично благополучие – удовлетвореност от живота, щастие, оптимизъм и техните взаимовръзки; социокултурно многообразие, криза и уязвими групи, миграция и социално включване; междугрупови отношения и нагласи; социални представи за/превенция на агресията, насилието и тормоза в училищен, семеен, професионален и медиен контекст; психосоциална/виртуална идентичност и медийна комуникация; смесен изследователски подход в социалните изследвания.
Автор и съавтор е на 50 научни публикации, сред които 2 монографии и първата научно-обоснована "Програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище" в България, одобрена за прилагане в българските училища от МОН. /ПВ/