На 4 юли 1877 г. в Свищов се поставя началото на административната организация в следосвобожденска България. Нейното сформиране е свързано с Временното руско управление (юни 1877-юни 1879 г.). По времето, когато с мълчаливото съгласие на европейските сили Русия се готви за война с Турция, на дневен ред се поставят не само въпросите за войната, но и за бъдещото административно устройство. Затова още на 16 ноември 1876 г. към Главното командване на руската армия (Главната квартира) се създава „Канцелария на гражданското управление на освободените отвъддунавски земи“. На 21 ноември за началник на Канцеларията е назначен юристът княз Владимир Черкаски. Освен руски специалисти и офицери, към нея са привлечени и видни българи, между които Найден Геров, Марин Дринов, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др.
След 27 юни 1877 г. в освободените селища, в рамките на две години, се създават български административни учреждения, съдебни и полицейски органи. Утвърждават се редица нормативни актове, свързани с организацията на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските учреждения и пощенското дело.
Българският език става официален
За губернатор на първия излязъл от пределите на Османската империя град - Свищов, е назначен известният български поет, лексикограф, фолклорист, общественик и руски вицеконсул в Пловдив (до 1876 г.) Найден Геров. Отворен е въпросът за вицегубернатора. В различните историческите справочници срещаме две имена - на Драган Цанков и на Марко Балабанов. Но изследователите посочват винаги името на единия от двамата. Дори в академичното издание на „История на България“ ( т. 7, 1991, с. 26) е отбелязан само Марко Балабанов - информация, която в момента навлиза в много учебници и става причина вицегубернаторството на Драган Цанков да се приема като невярно. Единствено в „Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия“ (1988, под редакцията на проф. Н. Генчев) като вицегубернатори са отбелязани и двамата, но времето на техния престой в Свищов не е уточнено. Към тази теза, без посочване на дати, се придържа Д. Парушева. Тя споменава Д. Цанков и като вицегубернатор на Русе. А в дигиталния архив на Русе (ф. 1, оп. 1, а.е. 16, л. 88) е съхранена заповед от 26 май 1879 г. за назначаване на Д. Цанков като губернатор на Варна.
При възникналата неяснота интересно е мнението като специалист на проф. Василка Танкова, един задълбочен и прецизен изследовател на събития и личности от следосвобожденската епоха. Тя се позова на няколко документа, както и на дадена за печат статия на проф. Пламен Божинов в сп. „Исторически преглед“ - „Марко Балабанов и Освобождението на България“. В резултат на което се получи точният, но недокрай пълен административен и културно-исторически опис, който предлагам на вниманието на читателите.
Съдбите на свищовеца Драган Цанков и на клисуреца Марко Балабанов са
тясно свързани чрез общите им граждански дела след Април 1876 г., както и чрез дейността им като общественици и политици след Освобождението
Потомък на заможно търговско семейство, Драган Цанков (1828-1911) има твърде богата професионална биография - на преводач, учител, автор на учебници, редактор, журналист, политик. Започнал във възрожденската епоха със създаването на печатница и с идеята за униатството (като възможност за независима българска църква), той достига до поста водач на Либералната партия, министър на вътрешните работи и министър-председател (1880; 1883-1884) в следосвобожденска България.
Марко Балабанов (1837-1921) е свързан отначало с науката - право, медицина, философия в Атина, Париж, Хайделберг. Работи като адвокат, журналист и достига до поста министър на външните работи и изповеданията в първото българско правителство и в правителството на Драган Цанков (1883-1884), професор в Юридическия факултет на Висшето училище в София.
През 1876 г., след потушаване на Априлското въстание,
цариградските българи изпращат в Европа с дипломатическа мисия Драган Цанков и Марко Балабанов
Те трябва да връчат на правителствата на Великите европейски сили меморандум с исканията на българите. Меморандумът „La Bulgarie“ (съчинен на английски и френски език) е тяхно дело. Двамата са приети с внимание от държавните глави и от видни политически личности във Виена, Париж, Лондон, Берлин, Петербург.
В писмо от 5/17 юли генерал майор Анучин, (запомнете името, за да не себърка от някои пишман историци с Акимов!) заместникът на княз Черкаски, уведомява командира на 9-ти армейски корпус генерал Н. П. Криденер:
„Свищов / Строго поверително
Уважаеми господин Николай Павлович,
Бързам да донеса на Ваше превъзходителство, че по разпореждане на великия княз Главнокомандущия, в западната част на Русчушкия санджак вчера, 4 юли, бе учредено гражданско управление, при което бяха назначени: и.д. [изпълняващ длъжността] губернатор - б. [бившият] консул във Филипопол колежкият съветник Геров; и.д. вицегубернатор - г. Драган Цанков...“.
Че Драган Цанков е първият назначен вицегубернатор м крайдунавските градове Свищов и Русе
става ясно и от спомените на Иван Вазов („Първите дни на свободата“). Писателят-институция разказва, че десетина дни след преминаване на руските войски при Свищов е повикан заедно със Стефан Стамболов, Олимпи Панов и др. при княз Черкаски, намиращ се все още в Букурещ, и е изпратен за преводач „при губернатора на Свищовския санджак“.
Вазов е увлечен от шумотевицата в придунавския град и описва с лекота и нескрита ирония и себе си, и местните жители, и пришълците. Но той е тук със служебни задължения. Очаква назначението си.
„Найден Геров, новоназначеният губернатор на Свищовския санджак - разказа в мемоарите си бъдещият автор на „Под игото“ - пристигна след няколко дена и аз с другите съслуживци му се представихме“. Живеещ с самочувствието на познавач на руския език, писателят очаква ласкав прием от българския губернатор и похвала за знанията си. „Запознат вече с руската литература от шестнайсетата си година - изповядва Вазов, Ц аз се мислех предопределен от съдбата за службата преводчик. Но Геров се хвана за косите, когато при опита видя моя руски език, който не се срещаше в никоя руска граматика, и ме направи писец. Така аз имах честта да образувам последното стъпало на канцеларската лестница (Г. Др. Цанков беше вицегубернаторът-добавка И.В.)“.
Драган Цанков е вицегубернатор на Свищов от 4 юли до първата десетдневка на септември 1877 г., т.е. в рамките на два месеца, а Марко Балабанов е в Свищов от 10 септември 1877 г. до февруари 1878 г., след което е преместен в Русе.
След 20 февруари 1878 г. цялата свищовска губернска канцелария се премества, за да се слее в русенската. Марко Балабанов става вицегубернатор на област, която поглъща и Свищов. Съществуването на Свищов като губернски град се оказва кратковременно. Русе, като бивш център на санджак, т.е. на област, законно приема функцията си на губернски град, но чак след като бива освободен, т.е. осем месеца след Свищов.
Животът в Русе се оказва още по-интересен
Преместилият се тук, заедно със свищовската канцелария регистратор Иван Вазов трупа впечатления, отразени художествено в „Нова земя“.
Ако русенските балове и срещата с Атина Болярска замайват главата на Вазов, а перото му става все по-продуктивно, то Марко Балабанов изцяло е погълнат от политическия живот. От различни данни и от отговора на М. Балабанов до Ф. Албърт стават ясни още някои факти около вицегубернаторството - неговото и на Д. Цанков, както и около политическите тревоги в България. Той посочва, че получава от Ф.Албърт „едно прочувствено писмо от 27 юни 1878 г.“, но поради заетост забавя отговора си: „На това нейно писмо аз отговорих от Русчук, дето бях вицегубернатор, едва на 23 октомври 1878.“. В отговора си пише: „Аз съм виноват пред Вас и може би Вие даже да сте ме осъдили вече на заточение от Вашата добра памет, както и другаря ми г. Цанков. Но какво искате? Ние сме тук още като във военно положение; не ни се отдаде и досега да влезем в нормален живот. Ние живеем зле-добре от ден на ден, проклинащи миналото си, недоволни от сегашното си, ни най-малко сигурни за бъдещето си [...] В нашето тъй дълбоко смутено общество един едничък въпрос взима днес връх над всички други въпроси. Това е въпросът как би могло да се поправи сторената против нас неправда под влиянието на лорд Биконсфил. Знаете, че нашето отечество биде, тъй да кажа, безмилостно разсечено, както биха разсекли един бездушен труп...“.
В писмото М. Балабанов потвърждава, че приятелят му Д. Цанков е в старопрестолния град: „Ние иначе сме добре. Г. Цанков се нахожда сега в Търново, един ден разстояние от тука“.
Така започва административният и политически следосвобожденски живот на двамата български вицегубернатори. От 80-те години на ХIХ век те продължават делото си като първостроители на една нова България.