По повод изложбата си „Строителни войски“ в галерия „Синтезис“, той сподели, че като видял вълненията на хората, разбрал, че има смисъл в тази серия, защото разчувства както мъжете, които си спомнят за казармата, така и жените. За него работата по фотосите е осмислена отдавна, но и сега се вълнува заради реакцията на зрителите. Оказа се, че съм направил най-важното чрез снимките си - да съхраня нещо. Това е игра на памет, на състрадание, на истина, сподели той.
Следва разговор с Гаро Кешишян за фотографията и другите изкуства, за паметта и нейното съхранение чрез образи, за изложбата му „Строителни войски“ и за срещите „Благодатни четвъртъци“ във Варна.
Смятате ли, че всеки артист е създаден за определено изкуство, понеже има примери и за творци, които и пишат, и рисуват и музицират?
- По принцип човекът на изкуството е една поливалентна натура. Изграждането на една личност в сферата на изкуствата го предполага. Музикантът не може да не се интересува от театър, кино, литература. Не може писател да не се увлича от другите изкуства. Един концертиращ певец може да участва в театрален спектакъл. Те са отворени хора. Виждаме, че напоследък изкуствата се смесват, преливат едно в друго.
Смятате ли, че фотографията се приема и признава като равна на другите изкуства в наше време?
- Това е едно средство за възпроизвеждане на образи. С едни и същ материали някой ще боядисва, друг ще прави изкуство. Същото е и с фотографията.
Фотографията е изкуство и във времето, и в пространството. Важна ли е за автора историчността, запечатването на момента, или по-важно е художественото внушение?
- Това допира до въпроса дали човекът на изкуството трябва да бъде апологет на времето, в което живее, да комуникира с него, да се занимава ако щете и с политика. Аз мисля, че всичко е разрешено в сферата на изкуството, стига то да води до познание за духовността на човешката общност. Тогава изкуството напуска своята много тясна алея да доставя само удоволствието от красотата. В този смисъл средството в крайна сметка се оказва едно личностно предпочитание на твореца. Като кажем, че нещо е изкуство, всички си представят балет, музика или абстрактна творба, но не е само това. Ние още не знаем докъде може да стигне всичко. Знаем как е започнало, когато най-напред изкуството се появява като средство за изследване на нещата наоколо. Науката и познанието са смесени в началото, после те започват да се отделят едно от друго, когато навлизат нови технически умения и открития. Това, което виждаме нарисувано от първите художници в пещерите, хем е познато, хем е стилизирано. В края на краищата пак сме свидетели как се събират нещата. Вземете например един страхотен автомобил. Той скулптура ли е или инженерна работа? И двете заедно правят продукт, който радва и създава удоволствие, а може дори и малко да те уплаши.
Вас лично интересува ли ви запечатването на времето когато снимате?
- Първоначално не. Първоначално аз се афектирах от една снимка на приятел, който се занимаваше много преди мен с фотография. Беше заснел водата в морето и тя приличаше на разтопен метал. Толкова се впечатлих, че реших, че и аз мога да правя такива неща. После употребих десет години да си изясня що е това фотографията, да проумея смисъла й и разбрах, че това средство има уникален приоритет. Може да съхрани истината за много дълго време и да я препрати. Това е симбиоза между личния избор на човек, неговото вглеждане в нещата и комуникация със себеподобните напред и назад във времето. Това много ми допадна - да свидетелстваш за времето, в което си живял, с интелигентността си, с погледа и своето чувство, като не лъжеш прекалено много. Разбира се има всякакви видове изкуство, различните средства могат да се ползват разнопосочно, както един нож може да служи на касапина за клане, на престъпника за убийство, а на хирурга за спасяване на живот.
На откриването на изложбата Ви „Строителни войски“ в галерия „Синтезис“ в София е имало просълзени хора. Как се почувствахте от това, че срещате различни поколения?
- Вълнувам се от това, че те се вълнуват. Работата по тази серия ми е минала през главата, обмислена е. „Ръбовете“ някак се заоблят, не си толкова остър, макар че критичността, ако има такава, трябва да бъде остра. Когато видях реакцията на хората, разбрах, че е имало смисъл в тази серия, защото разчувства и жени. За мъжете е ясно, те се сещат за казармата и говорят за това. Оказа се, че съм направил най-важното чрез снимките си - да съхраня едно нещо. Това е игра на памет, на състрадание, на истина. Може да е малко едностранно, защото изкуството винаги е субективно, то трябва да е такова. Многопосочно е изследването, виждането, всеки носи душа, но всеки се вълнува от различни неща.
Защо създадохте срещите „Благодатни четвъртъци“ във „Фотосинтезис“ във Варна?
- Идеята е на собственика на веригата „Фотосинтезис“ Петрос Алексиадис. Той е изключително ерудирана и интелигентна личност и успя да направи среда за фото изявите в България. Първо бе в София, където има голяма галерия с прекрасно кафене, което се превърна в средище на фотографския живот в България. Неговият най-голям приоритет и принос е чудесният подбор на хората в екипа. Той ме ухажваше през годините да върша нещо, а аз все отказвах, но като се сближихме и видях, че е отворен към изкуствата, се съгласих на предложението му да превърнем това пространство във Варна в център за културни изяви, в място за хора, идеи и фотография. Приех да водя тези срещи. В началото не мислихме да има гости, а само време за срещи веднъж седмично, но после аз реших да представям хора от всякакви професии, не само артисти, а изявени личности. Нещата потръгнаха. Моите гости вече наброяват 85 души, това прави над година и половина, с редки изключения всеки четвъртък. Сега вече се чудя ще има ли достатъчно гости, за да продължим, но става все по-интересно, идват и студенти, смятам да поканя и деца. Атмосферата е неофициална, не се четат лекции, а се водят свободни разговори и хората, които идват, са доволни и си отиват малко пречистени.
Експозицията „Строителни войски“ ще продължи до 15 февруари. На 28 януари е планирано събитието „Гаро Кешишян в колекцията на Рафаело Казаков“. На 4 февруари ще има представяне на фотокниги, избрани от Гаро Кешишян, в присъствието на автора.
Гаро Кешишян е роден през 1946 г. във Варна. Започва активна фотографска дейност през 1973 г. Работи в Завода за дизелови двигатели „Васил Коларов“, където заснема първите си серии „Леярната“, „Снимки за спомен“ и поставя началото на „Строителни войски“. Печели редица престижни български и международни отличия, участва в десетки изложби в България и чужбина. През 1988 г. негова колекция от диапозитиви е прожектирана на фестивала Rencontres d'Arles в Арл, а през 1989 г. получава покана да представи работата си в Университетската галерия „Шадай“ в Токио. През 1990 г. американските куратори Уенди Уотрис и Фред Болдуин включват негови фотографии в изложба на български автори представена в третото издание на фестивала FotoFest в Хюстън. Същата година фотографии от серията „Строителни войски“ са включени в изложба със заглавие „L'année de l'est. Un air de liberté”, в която участват още четирима български фотографи, заедно с имена като Йозеф Куделка, Томаш Томашевски, Сибиле Бергеман, Карл де Кайзер, Раймон Депардон и много други.През 1994 г. той е един от четиринадесетте автори, включени от кураторката Иглена Русева в изложбата „Съвременна българска творческа фотография“, с която се основава фотографска колекция в Националната художествена галерия, чиито следи впоследствие се губят. През 2001 г. италианският колекционер Серджо Поджанела откупува 400 фотографски копия на Гаро Кешишян и представя автора в различни галерии в Италия. През 2016 г. галерия „Синтезис“ показа изложбата „Гаро Кешишян от колекцията на Серджо Поджанела“ с куратор Надежда Павлова. По инициатива на колекционера през 2022 г. Гаро Кешишян е включен в изложбата „Канова: невинност и грях“ в MART – Museum of Modern and Contemporary Art, Роверето, където фотографиите му са показани заедно с тези на Хелмут Нютън, Робърт Мейпълторп, Ян Саудек, Джоел-Питър Уиткин и др. Изложбата прави паралел между творбите на известния италиански скулптор Антонио Канова (1757 – 1822) и черно-бели актови фотографии на знаменити автори от 20-и век. Част от серията „Строителни войски“ е представена и в изложбата Behind Walls: Eastern Europe before 1989 по случай 20 години от падането на Берлинската стена в рамките на Noorderlicht International Photofestival в Грьонинген. Творби на Гаро Кешишян са включени в колекциите на Националната библиотека на Франция, Musée de l'Élysée, както и в много частни колекции, включително на Рафаело Казаков. През 2019 г. получава награда „Варна“ за цялостно творчество.