Завършилите абсолвенти от класа на проф. Маргарита Младенова ще представят спектакъла „Така е (ако мислиш, че е така)“ от Луиджи Пирандело. Премиерата е на 21 януари. Режисьор е Албена Георгиева, сценографията и костюмите са на Антония Соколова, а музиката е на Христо Намлиев. Те играят на състави, а общо целият им клас се състои от 21 човека, някои от които вече с дебюти по родните театрални сцени. Публиката ги познава и от спектакъла „Мислещите тръстики“ в „Сфумато“.
„Така е (ако мислиш, че е така)“ е техен дипломен проект от НАТФИЗ, който след завършването им „съживяват‘ в Yalta Art.
„В началото на пиесата „Така е (ако мислиш, че е така)”, под листа с действащите лица, авторът е написал: „Действието се развива в наши дни в един окръжен град на Италия“. Въпросът е какво общо имат онези „наши дни” преди повече от сто години с тези „наши дни” днес, сега. След последната страница на пиесата, сходството е толкова поразително, че „сега” е „тогава”. Същото, почти сомнамбулно живеене на хора, подложени на „ужасното мъчение да стоят между фикцията и реалността, без да могат да ги различат”... Като тогава сме вманиачени в търсене на истината и рискуваме масово безумие, ако не я открием. Решително вярваме, че тя – истината, е или на едната, или на другата страна. Но на чия? Въпросът задължително ни противопоставя, радикализира, вбесява. „За момент едното твърдение заглушава гласовете на всички останали и ние решаваме да го последваме за малко, с нездравата спонтанност на някой, който иска да избяга, но не знае къде”. Луди ли сме? Според психоаналитиците от тогава, може би наистина сме“, разказват от екипа на представлението.
„Избрахме Yalta Art Room, защото е пространство за младите и най-важното, защото искаме да стоим заедно. Нашият клас сме много сплотени и близки. Ако можеше да не се делим, нямаше да се разделим никога. И това е една от причините да отидем в Yalta Art Room и да имаме още едно представления заедно“, допълват абсолвентите.
През февруари е премиерата на „Йерма“ на Федерико Гарсия Лорка. Режисьор е Патрисия Господинова, сценограф – Ивета Милева, а в актьорския състав са Боряна Маноилова, Атанас Петков и Калоян Желев (след спечелен кастинг с над 130 явили се кандидати). Патрисия, която завършва режисура при Антон Угринов през 2024 г., а и това е неин мечтан проект, казва: „Ще изследвам оптималните граници на душевната болка, която един човек може да понесе, търсейки отговор на въпроса: „Как съумява да живее с нея?“.
През март ще има още две премиери. Танцовият спектакъл Vertigo е с хореограф Васил Зелямов и танцьор Симона Тодорова. „Игра на сляпа баба, или квантовата теория за пространството и времето“ е постановка, която разглежда как ограниченият мироглед пречи на човек да види голямата картина на живота. Режисурата е на Карина-Велислава Сомноева, сценографията и костюмите – на Тина Тодорова, композитор е Теодора Цветкова, а в главните роли са Антония Гюруди, Александър Танев и Матей Мичев.
„Друг важен елемент от мисията на пространството са безплатните образователни срещи-лекции, които тази година ще се проведат през февруари и март. Идеята е експерти от областта на културата да запознаят младите артисти с „теорията” на професията и избягването на работни проблеми в бъдеще“, посочва създателят на Yalta Art Room – Василена Виченцо-Коломоец.