Музикантите са Станислав Арабаджиев – пиано, синтезатор, Росен Захариев – тромпет, перкусии, и Владислав Мичев – бас тромпет, тромбон, синтезатор и перкусии.
Премиерата на „Последният човек“ е през декември 1924 г. След тази студена вечер, преди точно 100 години, с един замах – актьор, режисьор и оператор – Янингс, Мурнау, Фройнд – стават световноизвестни. За 180 снимачни дни УФА, държавната продуцентска компания, предоставя на техниците и звездите си всички възможности, за да експериментират. Фройнд сваля камерата от статива, слага я на количка, в асансьор, завързва я около кръста си, за да може да заснема и най-малките движения. В „Бабелсберг“, известното филмово студио край Берлин, архитектът Роберт Херлт е построил високи декори за перспективи. Сценарият на Карл Майер сякаш е написан по вече реализираните картини, а филмовият теоретик Зигфрид Кракауер определя финала като „дързък фарс“, посочва критиката.
Мурнау иска от 40-годишния Емил Янингс, прекарващ по два часа на ден в състаряващо го гримиране, да играе предимно чрез езика на тялото си. В целия филм отсъства почти изцяло нещо фундаментално за времето си – вътрешни надписи – мимическото богатство, буйната ексцентричност и физиката на Янингс са достатъчни. По-късно емигрира в САЩ, а през 1929 г. става първият в историята носител на Оскар за най-добър актьор.
В англоезичния свят филмът е известен със заглавието – „Последният смях“.
/ДД